Загубено право на строеж по давност

В конкретната фактическа обстановка двете предприятия попадат в хипотеза, при която предварително договорената търговско-правна сделка не се реализира. Тоест сделката се разваля, като едната страна не получава правото на строеж (губи това право по силата на закон), а другата страна не получава обекти от сградата. По силата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие (КИ) към фактурата. Ето защо след като двете страни при сключване на сделката са издали фактури, но в крайна сметка сделката се разваля, двете предприятие трябва да издадат КИ, с които да документират развалянето на двете взаимни доставки. Съгласно изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката.

Обръщаме специално внимание на изискването на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, според което регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Ето защо Вашето предприятие, което е приспаднало данъчен кредит по издадена фактура за авансово плащане при бартера, следва да коригира ползвания данъчен кредит по нея, дори и в случаите, при които другото предприятие не издаде КИ.

От гледна точка на счетоводната отчетност и в съответствие с изискванията на точка 4.7, буква б) от СС 16, безвъзмездно получените активи (строеж) следва да се признят в счетоводните регистри и финансови отчети на Вашето предприятие по справедлива стойност. Срещу признатия строеж като актив Вашето предприятие следва в съответствие с изискванията на точка 3.4 от СС 18 да признае полученото като приход по неговата справедлива стойност.