Осчетоводяване на несъбираема сума като отписано вземане

Трендафил Василев
на 20 Дек 2022
Въпрос:
Строителна фирма печели обществена поръчка за изпълнение на СМР. За целта превежда гаранция на възложителя в размер на 5% от стойността на договора през м. 12.2016 г. Гаранцията е осчетоводена от изпълнителя по с-ка 492. До момента изпълнението на договора не е стартирало по вина на възложителя. Изминали са повече от 5 години от превеждането на гаранцията и сумата не може да бъде потърсена от изпълнителя поради изтекъл срок. Може ли сумата да се осчетоводи като отписано вземане?
Строителна фирма печели обществена поръчка за изпълнение на СМР. За целта превежда гаранция на възложителя в размер на 5% от стойността на договора през м. 12.2016 г. Гаранцията е осчетоводена от изпълнителя по с-ка 492. До момента изпълнението на договора не е стартирало по вина на възложителя. Изминали са повече от 5 години от превеждането на гаранцията и сумата не може да бъде потърсена от изпълнителя поради изтекъл срок. Може ли сумата да се осчетоводи като отписано вземане?
Отговор:
При установяване на обективни обстоятелства, че дадено вземане няма да бъде получено, следва да се признае разход, т.е. да се отпише. Вземанията са част от текущите активи на предприятието и целта е да не се допуска надценяване на активите. Когато може разумно да се заключи, че едно вземане - в случая предоставената гаранция - няма да бъде получено, то следва да се отпише от активите на предприятието, без значение от изминалия период от възникването му. Изминалият период от възникването на вземането има отношение към прилагането на чл. 37, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно признаването на разходи от отписвания на вземания за данъчни цели.
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводна практика - 9 експертни решения на казуси"!
Подобни статии
26Ян2023
Прилагане на чл. 209, ал. 1, т.2 от ЗКПО при неплатени задължения по ревизионен акт
от проф. д-р Любка Ценова
на 26 Ян 2023
22Дек2022
Залагане на 4 на сто данъчна амортизация за група Машини
от проф. д-р Любка Ценова
на 22 Дек 2022
18Ноем2022
Третиране на разходи за храна, предоставена по време на обучение
от Христо Досев
на 18 Ноем 2022
06Окт2022
Облагане на приходи от отдаване под наем на склад в Холандия
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Окт 2022
26Септ2022
Необлагаемост на ваучери за храна за предходни периоди
от Елена Илиева
на 26 Септ 2022
22Авг2022
Документално обосноваване на пакетна цена за посещение на конференция
от Христо Досев
на 22 Авг 2022