Признаване на разход за обучение на управител

Трайната практика на НАП относно данъчното признаване на разходите, свързани с обучение на персонала (включително собствениците и лицата, наети по договори за управление и контрол), е, че тези разходи са данъчно признати като свързани с дейността единствено и само когато са извършени строго в съответствие с разпоредбите на глава единадесета от КТ „Професионална квалификация".

Ако квалификацията се придобива при условията на договор между дружеството и собственика му, който е по реда или идентичен с реда на глава единадесета от КТ и е във връзка с дейността на дружеството, само тогава разходите ще бъдат данъчно признати. Разбира се, налице е и общото изискване за документална обоснованост на разхода.

В останалите случаи счетоводните разходи ще бъдат непризнати за данъчни цели и тъй като са в полза на собственика, ще представляват скрито разпределение на печалба със съответстващите му последици – регулация на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО, дължимост на окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ и санкция по чл. 267 от ЗКПО, ако скритото разпределение не бъде декларирано в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за годината, в която е извършено.