Изменение и допълнение на Наредба 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България

В брой 86 от 01 ноември 2016 г. на Държавен вестник
 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България 

(обн., ДВ, бр. 101 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2000 г.; изм., бр. 95 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 36 от 2001 г.; изм., бр. 8 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г., бр. 108 от 2002 г.; изм., бр. 16 от 2003 г., бр. 46 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2011 г., бр. 52 от 2012 г.; доп., бр. 69 от 2012 г.; изм., бр. 42 от 2016 г.)

§ 1. В чл. 2 ал. 2 се отменя.

§ 2. В чл. 6б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „пътници или“ се заменят с „пътници и/или“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на лицето по чл. 2, ал. 1 или друго лице, назначено по трудов договор.“

§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7, т. 3 буква „а“ се изменя така:
„а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор;“.
2. В ал. 8 т. 4 се отменя.
3. В ал. 9 запетаята след думата „одитор“ и текстът след нея се заличават.
4. В ал. 10 текстът след думата „застраховка“ се заличава.
5. В ал. 11, изречение второ, след думата „стабилност“ се добавя „за всеки получен и/или заявен за издаване лиценз“.
6. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по ал. 12.“

§ 4. В чл. 7а ал. 3 се отменя.

§ 5. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) За издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България и на удостоверения за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 5) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага:
1. документи за финансова стабилност по чл. 7, ал. 8;
2. свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност;
3. копие на удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност – представя се, когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз;
4. свидетелства за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг за тях – представят се сканирани копия на документите на електронен носител;
5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 5а) на електронен носител.
(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове или да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(3) В 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и съставят протокол (приложение № 5б). Протоколът съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване и се съставя в два еднообразни екземпляра – един за лицето по чл. 2, ал. 1 и един за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) В срока по ал. 3 ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща документите по ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол (приложение № 5б) до изпълнителния директор на агенцията.
(5) При непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с някое от изискванията по чл. 4, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява заявителя и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(6) Срокът по чл. 10, ал. 1 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или справка за приети или отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до получаването им в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 5 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“

§ 6. В чл. 11, ал. 3 думите „в рамките на 30 календарни дни“ се заличават.

§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в т. 1 след думата „превозвача“ се добавя „по образец (приложение № 6а)“;
б) в т. 2 думите „чл. 9, т. 2, букви „а“ и „в“ се заменят с „чл. 9, ал. 1, т. 4“.
2. Създават се ал. 6 – 9:
„(6) За увеличаване на броя на удостоверенията на автомобили за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6г), в което посочва номера на лиценза, броя на удостоверенията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3) и документите по чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5.
(7) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения за извършване на обществен превоз на пътници в 7-дневен срок от получаване на заявлението за това.
(8) При непълнота и/или нередовност на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от получаването на заявлението уведомява заявителя за това и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(9) Срокът по ал. 7 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до получаването му в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 8 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“

§ 8. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 3:
„(3) При ползване на автогара лицата по чл. 2, ал. 1 задължително представят на собственика на автогарата:
1. копие от действащо маршрутно разписание, включващо като спирка съответната автогара, с попълнени реквизити относно възлагането му – община възложител, превозвач, номер и дата на сключване на договора и срок на действие на договора;
2. списък на автобусите, с които ще се изпълнява разписанието;
3. таблица с цените на билетите.“

§ 9. Създава се чл. 52а:
„Чл. 52а. Собственици на автогари могат да бъдат физически и юридически лица, които са регистрирани търговци по реда на Търговския закон. Автогарите или части от тях могат да бъдат собствени или наети.“

§ 10. В чл. 53а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане автобусите, включени в списъка по чл. 52, ал. 3, т. 2, на лицата по чл. 2, ал. 1, в чиито утвърдени маршрутни разписания е включена съответната автогара.“
2. В ал. 4 думите „не по-късно от 15“ се заменят с „не по-късно от 20“.

§ 11. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 преди думата „гише“ се добавя „собствено“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. гише за изпълнение на задълженията по чл. 57, ал. 1 и 3, на което се предоставя и информация на пътниците;“
в) в т. 6 думите „тръгване на автобусите“ се заменят със „заминаващи и преминаващи автобуси“;
г) точка 7 се изменя така:
„7. оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси;“
д) точка 10 се изменя така:
„10. телефонен автомат, достъпен за лица, придвижващи се с инвалидни колички, и нискоръстови граждани, специално пригоден за лица със зрителни увреждания с номеронабирателен механизъм;“
е) създава се т. 13:
„13. маркирано място на територията на автогарата за спиране и престой на автомобили, превозващи лица с увреждания и лица с намалена подвижност, които ползват услугите на автогарата.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Собствениците на автогари осигуряват и поддържат в изправност оборудването и съоръженията по ал. 2 и предоставят свободен достъп до тях през работното време на автогарата съгласно чл. 53а, ал. 4“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Собствениците на автогари осигуряват безпрепятствен достъп в автогарите на кучета водачи, придружаващи лица с увреждания.“

§ 12. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. разписание с часовете на тръгване от и пристигане в автогарата;“
б) в т. 2 думата „часовник“ се заменя с „часовото време“;
в) в т. 3 думата „линии“ се заменя с „автобусни линии и курсовете по тях, обявени за изпълнение с автобуси, оборудвани за превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност“;
г) в т. 4 след думите „табела с“ се добавя „номер, съдържаща“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В автогарите се осигурява звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси.“

§ 13. Създава се чл. 55а:
„Чл. 55а. (1) Собствениците на автогари са длъжни след извършено охранително обследване от компетентни органи на Министерството на вътрешните работи да определят зони и мерки за сигурност, както и да осигурят охрана в автогарата, която включва:
1. определяне на служител, отговарящ за сигурността на автогарата;
2. видеонаблюдение в определените зони за сигурност;
3. сигнално-охранителна техника и/или физическа охрана за съответните категории автогари.
(2) Собствениците на автогари разработват план за действие при кризисни ситуации.
(3) Собствениците на автогари въвеждат процедури за обучение, включително инструктаж на служителите на автогарата, за действия при кризисни ситуации. Провеждането на инструктажа се удостоверява от служителите с подпис в книгата за инструктаж.“

§ 14. Създава се чл. 55б:
„Чл. 55б. Собствениците на автогари осигуряват и поддържат:
1. телефонен номер към телекомуникационна мрежа в страната с осигурен оператор за предоставяне на информация през работното време на автогарата съгласно чл. 53а, ал. 4;
2. интернет страница, на която са публикувани:
а) списък на обслужваните автобусни линии;
б) маршрутните разписания по всички обслужвани автобусни линии, с часовете на пристигане и тръгване за всяка спирка, както и курсовете по тях, обявени за изпълнение с автобуси, оборудвани за превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност;
в) превозвачът, който изпълнява превозите – за всяко маршрутно разписание;
г) цени на билетите по обслужваните автобусни линии;
д) работното време на автогарата и на всяко билетно гише в нея.“

§ 15. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо, след думата „гише“ се поставя запетая и се добавя „като продажбата им приключва две минути преди потегляне на автобуса“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Собственикът на автогара предоставя под наем площ или помещение на желаещите лица по чл. 53а, ал. 1 да открият гише за продажба на билети. Ползвателите на наети гишета осигуряват работно време на същите с начало – не по-късно от 20 минути преди заминаването или преминаването по разписание на всеки автобус, за който продават билети.“

§ 16. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „по“ се заменя със „за“ и след думата „разписанията“ се добавя „по автобусни линии“.
2. В ал. 2 след думата „потегляне“ се добавя „от началната автогара“.
3. В ал. 3 след думата „Водачите“ се добавя „на автобуси“ и след думата „лист“ се добавя „за заверка“.
4. В ал. 4 думите „фактическото време на пристигане и/или тръгване на превозното средство“ се заменят с „данните за пристигащите и заминаващите автобуси“ и след думата „съхранява“ се добавя „от собственика на автогарата“.

§ 17. Член 58 се изменя така:
„Чл. 58. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да изисква от всички собственици на автогари, а общинските и областните администрации – от собствениците на автогари на своята територия, сведения за броя и направленията на пътуванията. Собствениците на автогарите са длъжни да осигурят необходимата информация.“

§ 18. В чл. 59, ал. 1 се създава изречение второ: „Собствениците на автоспирки допускат до автоспирките всички лица по чл. 2, ал. 1 и автобуси, с които се изпълняват превози по автобусни линии, в чиито утвърдени маршрутни разписания е включена съответната автоспирка.“

§ 19. Създават се чл. 59а и 59б:
„Чл. 59а. (1) Автогарите на територията на Република България се категоризират при условията и по реда на тази наредба независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.
(2) Автогарите се категоризират в три категории: „първа“, „втора“ и „трета“ съгласно приложение № 8а.
(3) Определянето на категорията на автогарите се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 60.
(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води списък на автогарите и автоспирките, обслужващи международните автобусни линии и тези от републиканската транспортна схема.
(5) Областните и общинските администрации водят списъци на автогарите и автоспирките, обслужващи съответните областни и общински транспортни схеми.
Чл. 59б. (1) Изпълнението на изискванията по чл. 54, 55 и 55б е основание за определяне на категория на автогарата. Категорията на автогарите се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги.
(2) Съответствието или надвишаването на определените минимални задължителни изиск­вания към съответната категория в дадена автогара не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания.
(3) В категоризираните автогари могат да се предоставят и по-благоприятни условия, както и повече и по-добри услуги от предвидените за дадената категория в приложение № 8а.“

§ 20. Член 60 се изменя така:
„Чл. 60. (1) За определяне на категория на автогара собственикът й подава заявление по образец (приложение № 8б) до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. документ за собственост или договор за наем на обекта;
2. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията;
3. протокол от охранително обследване;
4. план за взаимодействие при кризисни ситуации;
5. копие на договор с търговец, притежаващ лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД или на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЧОД, издаден на собственика на автогарата;
6. схема с обозначени елементи на автогарата;
7. схема с елементите за изпълнение на изискванията за достъпност, определени в Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; доп., бр. 54 от 2011 г.).
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със заповед назначава комисия за разглеждане на заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпването му.
(3) В комисията по ал. 2 се включват служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, служители от съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и представители на общината, на чиято територия се намира автогарата.
(4) Комисията разглежда заявленията и приложените към тях документи в 14-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2. Когато констатира непълнота или нередовност на представените документи по чл. 60, ал. 1, в срок 5 работни дни от датата на заседанието комисията писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им.
(5) Ако в указания срок по ал. 4 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със заповед прекратява производството.
(6) В 14-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2 или от отстраняването на непълнотата или нередовността на документите комисията извършва проверка на място за съответствие на автогарата с минималните изисквания по тази наредба и за съответствието й с изискванията за заявената категория. За проверката се съставя протокол (приложение № 8в), който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на категория на автогарата.
(7) При констатиране на несъответствия с минималните изисквания или с изискванията за заявената категория комисията дава предписания за отстраняването им, като срокът за тяхното изпълнение не може да бъде по-дълъг от 45 дни.
(8) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ въз основа на предложението на комисията, съдържащо се в протокола по ал. 6, в срок 5 работни дни от извършването на проверката, съответно от отстраняването на несъответствията, издава заповед за определяне на категорията на автогарата или мотивирано отказва определянето на категория. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 21. Създава се чл. 60а:
„Чл. 60а. (1) Промяна на категорията на автогара в по-висока от определената се извършва по заявление на собственика на автогарата, което се разглежда по реда на чл. 60.
(2) При промяна на собствеността на автогарата новият собственик в 30-дневен срок от промяната уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отразява промяната в заповедта по чл. 60, ал. 8 в 14-дневен срок от уведомяването.
(4) Категорията на автогарите се понижава при неизпълнение на изискванията за определената категория.
(5) Производството за понижаване на категорията на автогара започва по инициатива на органите за контрол по тази наредба или по сигнал или жалба на заинтересовани лица.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ назначава комисия по реда на чл. 60, ал. 2, която извършва проверка за съответствие на автогарата с изискванията за съответната категория. Комисията прави предложение до изпълнителния директор за понижаване на категорията на автогарата или за прекратяване на производството – когато въз основа на проверката се установи, че автогарата отговаря на изискванията за съответната категория.
(7) Понижаването на категорията на автогара се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 22. Създава се чл. 60б:
„Чл. 60б. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ прекратява със заповед категорията на автогарите:
1. по искане на собственика;
2. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, собственик на автогарата;
3. при подаване на заявление за промяна на категорията на автогарата – с получаване на новата категория;
4. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на лицето по чл. 52а;
5. при повторно нарушение на изискванията по този раздел;
6. при неизпълнение на изискванията за трета категория.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява кмета на общината, на чиято територия се намира съответната автогара, за заповедта по ал. 1. Кметът на общината предприема действия за определяне на друга автогара, ако има такава, или автоспирка, която да бъде вписана в съответните маршрутни разписания.“

§ 23. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) думите „областния отдел „Контролна дейност – ДАИ“ по месторегистрация на превозвача“ се заменят с „регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение“;
б) създава се изречение трето: „Когато превозът се извършва на територията на две или повече области, регионалното звено, съгласувало разписанието, уведомява писмено съответните регионални звена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“
2. В ал. 3 думите „Областният отдел „Контролна дейност – ДАИ“ се заменят с „Регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

§ 24. В чл. 64, т. 8 думите „Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.), (Регламент (ЕИО) 3821/85)“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60 от 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 165/2014)“.

§ 25. Член 66 се изменя така:
„Чл. 66. По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:
1. удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);
2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11);
3. разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
4. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
5. удостоверение за психологическа годност;
6. документ за сключена застраховка „Злополука на пътниците“.“

§ 26. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се ал. 1 – 3:
„Чл. 68. (1) Превозвачът уведомява писмено – на място, по поща, електронна поща или факс – съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в областта, от чиято територия започва превозът, за намерението си да извърши случаен превоз на пътници най-късно един час преди започването на превоза.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. началния и крайния пункт на превоза;
2. мястото на тръгване;
3. датата и часа на тръгване;
4. маршрута на пътуване.
(3) Когато превозът е на деца и/или ученици, това обстоятелство се отразява в уведомлението по ал. 1.“
2. Досегашният текст става ал. 4.

§ 27. В чл. 69, т. 9 думите „Регламент (ЕИО) 3821/85“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 165/2014“ и след тях се поставя точка и запетая.

§ 28. Член 71 се изменя така:
„Чл. 71. По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:
1. удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);
2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11);
3. фактура за превоза;
4. пътническа ведомост за случаен превоз (приложение № 11а);
5. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
6. удостоверение за психологическа годност;
7. документ за сключена застраховка „Злополука на пътниците“;
8. удостоверение по чл. 68а, ал. 2 и 4 – при извършване на превози на деца и/или ученици.“

§ 29. В чл. 75б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „пътници и“ се заменят с „пътници и/или“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на лицето по чл. 2, ал. 1 или друго лице, назначено по трудов договор.“

§ 30. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7, т. 3 буква „а“ се изменя така:
„а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор;“.
2. В ал. 8 т. 4 се отменя.
3. В ал. 9 запетаята след думата „одитор“ и текстът след нея се заличават.
4. В ал. 10 текстът след думата „застраховка“ се заличава.
5. В ал. 11, изречение второ след думата „стабилност“ се добавя „за всеки получен и/или заявен за издаване лиценз“.
6. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по ал. 12.“

§ 31. В чл. 76а ал. 3 се отменя.

§ 32. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. (1) За издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България и на удостоверения за обществен превоз на товари лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 5) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага:
1. документи за финансова стабилност по чл. 7, ал. 8;
2. свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност;
3. копие на удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност – представя се, когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз;
4. свидетелство за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг за тях – представят се сканирани копия на документите на електронен носител;
5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 5а) на електронен носител.
(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(3) В 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и съставят протокол (приложение № 5б). Протоколът съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване и се съставя в два еднообразни екземпляра – един за лицето по чл. 2, ал. 1 и един за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
(4) В срока по ал. 3 ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща документите по ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол (приложение № 5б) до изпълнителния директор на агенцията.
(5) При непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с някое от изискванията по чл. 4, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява заявителя и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(6) Срокът по чл. 10, ал. 1 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или справка за приети или отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до получаването им в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 5 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“

§ 33. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думата „пътници“ навсякъде се заменя с „товари“.
2. В ал. 4 думата „пътници“ навсякъде се заменя с „товари“.

§ 34. В чл. 80, ал. 3 думите „в рамките на 30 календарни дни“ се заличават.

§ 35. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „пътните“ се заменя с „моторните“ и след думата „всяко“ се добавя „моторно“.
2. В ал. 2 след думата „също“ се добавя „моторно“.
3. В ал. 3:
а) в т. 1 след думата „превозвача“ се добавя „по образец (приложение № 6а)“;
б) в т. 2 думите „чл. 78, т. 2, букви „а“ и „в“ се заменят с „чл. 78, ал. 1, т. 5“.
4. В ал. 4 думата „превозното“ се заменя с „моторното превозно“.
5. Създават се ал. 6 – 9:
„(6) За увеличаване на броя на удостоверенията на моторни превозни средства за обществен превоз на товари лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6г), в което посочва номера на лиценза, броя на удостоверенията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3) и документите по чл. 78, ал. 1, т. 5 и 6.
(7) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения за извършване на обществен превоз на товари в 7-дневен срок от получаване на заявлението за това.
(8) При непълнота и/или нередовност на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от получаването на заявлението уведомява заявителя за това и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
(9) Срокът по ал. 7 спира да тече:
1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до получаването му в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
2. от изпращането на уведомлението по ал. 8 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“

§ 36. В чл. 88, т. 7 думите „Регламент 3821/85“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 165/2014“.

§ 37. Член 89 се изменя така:
„Чл. 89. По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:
1. удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);
2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз;
3. товарителница (приложение № 15);
4. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;
5. свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари – когато се извършва превоз на опасни товари;
6. удостоверение за психологическа годност.“

§ 38. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 8 – 13:
„8. „Собственик на автогара“ е лицето, което експлоатира съответната автогара, независимо дали тя е негова собственост или е наета.
9. „Лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“ са понятия по смисъла на чл. 3, буква „й“ от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.) (Регламент (ЕС) № 181/2011).
10. „Зона за сигурност“ е определена територия и/или прилежащата инфраструктура на обекта или сградата, която е определена като високорискова от гледна точка на сигурността на автогарата и в която следва да се осъществява контрол, видеонаблюдение и/или пропускателен режим.
11. „Кучета водачи“ е понятие по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания.
12. „Член на екипажа“ е понятие по смисъла на чл. 1, буква „к“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) (ДВ, бр. 99 от 1995 г.).
13. „Експлоатационен център“ е обособена територия, откъдето водачът с автомобила започва да изпълнява обичайните си трудови задължения, дежурство или командировка и се връща след приключването им. На територията на експлоатационния център се извършва поддръжка, предпътен технически преглед на превозните средства, съхранение и обработка на документи и други дейности, свързани с дейността на превозвача.“

§ 39. Приложение № 3 към чл. 7, ал. 8 се изменя така:

„Приложение № 3 към чл. 7, ал. 8
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 40. Приложение № 3а към чл. 7а, ал. 3 се отменя.

§ 41. Приложение № 5 към чл. 9 се изменя и става приложение № 5 към чл. 9, ал. 1:

„Приложение № 5  към чл. 9, ал. 1

Вижте приложението тук >>>

§ 42. Създава се приложение № 5а към чл. 9, ал. 1, т. 5:

„Приложение № 5а  към чл. 9, ал. 1, т. 5
 
Вижте приложението тук >>>
 
 
§ 43. Създава се приложение № 5б към чл. 9, ал. 3:

„Приложение № 5б към чл. 9, ал. 3
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 44. Приложение № 6а към чл. 10, ал. 2 се изменя така:

„Приложение № 6а  към чл. 10, ал. 2
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 45. Приложение № 6б към чл. 10, ал. 3 се изменя така:

„Приложение № 6б към чл. 10, ал. 3
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 46. Приложение № 6в към чл. 11, ал. 3 се изменя така:

„Приложение № 6в към чл. 11, ал. 3
 
Вижте приложението тук >>>

 

§ 47. Създава се приложение № 6г към чл. 17, ал. 6:

„Приложение № 6г  към чл. 17, ал. 6
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 48. Създава се приложение № 8а към чл. 59а, ал. 2:

„Приложение № 8а към чл. 59а, ал. 2

Вижте приложението тук >>>
 

§ 49. Създава се приложение № 8б към чл. 60, ал. 1:

„Приложение № 8б към чл. 60, ал. 1
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 50. Създава се приложение № 8в към чл. 60, ал. 6:

„Приложение № 8в към чл. 60, ал. 6
 
Вижте приложението тук >>>
 
§ 51. В приложение № 9а към чл. 61, ал. 2 думите „областния отдел „Контролна дейност – ДАИ“ се заменят с „регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

§ 52. В приложение № 11 думите „към чл. 66, т. 7“ се заменят с „към чл. 66, т. 2“.

Преходна разпоредба

§ 53. Собствениците на автогари привеждат дейността си в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел VI и подават заявление за определяне на категорията на автогарата в срок до 6 месеца след влизане в сила на тази наредба.
 
източник: dv.parliament.bg