Отпечатване и съхранение на книги в Турция, които ще се продават там

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, стока е всяка движима или недвижима вещ, поради което производството на книги следва да се разглежда като доставка на стока за целите на данъчният закон. В този смисъл Вашият доставчик, след като е прехвърлил правото на собственост върху стоките (книгите) на територията на Турция, е документирал доставката с място на изпълнение на територията на Турция и съответно е начислил дължимият ДДС съгласно турското данъчно законодателство.

Придобивайки правото на собственост върху стоката, в съответствие с изискванията на СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси, Вие следва да я признаете като материален запас – стоки, с място на съхранение – на отговорно пазене. Първоначалната оценка на придобитата стока следва да се оцени по нейната доставна стойност. В нея ще се включи размера на платеният в чужбина ДДС, ако същият представлява невъзстановим данък (точка 5.1 от СС 2). Ако Вашето дружество ще приспадне платения в Турция ДДС по подобие на предвидената в България възможност по реда на Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на европейския съюз, то тогава възстановимият данък няма да е елемент на доставната стойност на придобитата стока.

Протокол за самоначисляване на ДДС в случая не се съставя, тъй като при продажба на стоки които не се транспортират, място на изпълнение на доставката на стоки е там, където се прехвърля собствеността – тоест на територията ма Турция, където доставката е подчинена на местното турско данъчно законодателство.

По повод издадените фактури за съхранение на стоката, същата представлява услуга, свързана с недвижим имот (там, където се съхранява и складира стоката), поради което доставчикът отново следва да издаде фактура с начислено ДДС по реда на приложимото турско данъчно законодателство. Вашето предприятие няма задължение да си самоначислява ДДС с протокол, тъй като мястото на изпълнение на услугата не е на територията на страната, а на територията на Турция, тъй като мястото и на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот (чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).

Данъчният режим на последващата продажба на книгите зависи изцяло от мястото на изпълнение на доставката на стоки.

При прехвърляне право на собственост на стока, която не се транспортира и превозва, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, а именно мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане. Тоест при продажбата на книги в Турция, мястото на изпълнение на доставката на стоки ще е на територията на Турция. Когато мястото на изпълнение на доставката на стоката е извън територията на Р. България – без оглед дали това е държава членка на ЕС или трета държава – както е в случая в Турция, за продажбата продавачът следва да издаде фактура, за която на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС възниква основание за освобождаване от начисляване на ДДС. Тоест доставката е облагаема, но във фактурата не се начислява ДДС на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.

Обръщаме внимание на факта, че за доставки на стоки с място на изпълнение извън територията на страната следва да се запознаете с местното (турско) данъчно законодателство. При подобни обстоятелства, българското данъчно законодателство предвижда регистрация по ДДС на чуждестранното предприятие, което не е установено в страната и извършва доставки на стоки с място на изпълнение на територията на Р. България. В подобна хипотеза следва да се приложат следните изисквания от ЗДДС:
- Съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по реда на ЗДДС подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя (чл. 95, ал. 2 от ЗДДС). Чл. 96, ал. 9 от ЗДДС пояснява, че за регистрацията не е необходимо да се реализира облагаем оборот, тъй като същата следва да се направи в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем.

Ето защо за всякакви продажби на стоки с място на изпълнение на територията на Турция, ще е приложимо турското данъчно законодателство по ДДС, за които Вие предварително следва да се запознаете, преди да извършите първата доставка към своите клиенти.

За получените комисионни услуги, чието място на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС – тоест мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – в случая - в България. След като мястото на изпълнение на услугата е в България, а доставчикът на услугата не е установен на територията на страната (същият е установен на територията на Турция), на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при доставка на услуги ДДС е дължим от получателя на услугата. Ето защо българското предприятие, като получател на услугата с място на изпълнение на територията на страната следва да си самоначисли дължимото ДДС посредством издаване на протокол по чл 117, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изискванията на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, протоколът следва да се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.