Протокол по чл 117 за заредено от леки автомобили гориво през дружествена цистерна

В случая е безспорно, че за горивото, заредено в леките автомобили, не следва да се ползва данъчен кредит и ако такъв е ползван, той би следвало да бъде възстановен или начислен.

Единият вариант е да се процедира съгласно разпоредбата на чл. 73б, т. 2 от ЗДДС, която гласи, че за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73.

Този начин обаче предполага да се ползва данъчен кредит едва тогава, когато вече е известно каква част от горивото е заредена в леки автомобили и каква част в други превозни средства, за които не е налице ограничение за приспадане на данъчен кредит по чл. 70 от закона.

Във варианта, в който се приспада данъчен кредит към момента на доставката на гориво, когато още не е известно каква част ще бъде използвана за зареждане на леки автомобили, бихте могли да приложите процедурата за начисляване на данък за доставки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, въпреки че казусът не попада съвсем в хипотезата на разпоредбата, тъй като тя не предвижда изрично случая, в който стоката се използва в рамките на независимата икономическа дейност, за доставки с право на данъчен кредит, но е налице ограничение по чл. 70 от закона. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона, а данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС и е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса на частта от горивото, заредено в леки автомобили, за което е налице ограничението по чл. 70.

Съгласно чл. 26, т. 3 от ЗКПО не се признава за данъчни цели разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. В случая разходът за гориво на леките автомобили в общия случай е признат за целите на ЗКПО, съответно признат е и данъчният кредит, който не е ползван поради ограничението в чл. 70 от ЗДДС.

Съгласно чл. 26, т. 4 от ЗКПО не се признава за данъчни цели разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност. В случая обаче не става въпрос за начислен данък във връзка с доставка, а за данък, начислен във връзка с ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит, за което не е налице забрана в ЗКПО и разходът е данъчно признат. Още повече, че за целите на счетоводното законодателство това е невъзстановим данък и на основание т. 5.1 от СС 2 се включва в разходите по закупуване на стоково-материалните запаси.