Начисляване на данъчна амортизация за имот в Нидерландия, собственост на българска фирма

Елена Илиева
на 05 Окт 2023

Въпрос:
➤ Българско дружество с място на стопанска дейност в България притежава недвижим имот (търговска сграда) в Нидерландия. Имотът не е генерирал приходи за 2023 г.; заведен е в инвентарната книга на дружеството. Допустимо ли е начисляване на данъчна амортизация? Признати ли са за данъчни цели в България разходите за такси и данъци, платени в Нидерландия, или трябва да бъде преобразуван финансовият резултат?
Отговор:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.
Ако имотът не е бил използван в дейността на предприятието през 2023 г. и явно не е отдаден и под наем, то с основание би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО и временно да се преустанови начисляването на данъчна амортизация за сградата.
Разходите за данъци и такси за имота, независимо къде са платени, са разходи, които произтичат от самата собственост върху имота и не са обвързани с това дали той се използва или не. В този смисъл, разходите за данъци и такси биха били непризнати по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като разходи, несвързани с дейността само ако имотът по принцип се използва за цели, извън икономическата дейност на предприятието, а не поради причината, че временно е преустановено ползването му.
Ако имотът не е бил използван в дейността на предприятието през 2023 г. и явно не е отдаден и под наем, то с основание би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО и временно да се преустанови начисляването на данъчна амортизация за сградата.
Разходите за данъци и такси за имота, независимо къде са платени, са разходи, които произтичат от самата собственост върху имота и не са обвързани с това дали той се използва или не. В този смисъл, разходите за данъци и такси биха били непризнати по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като разходи, несвързани с дейността само ако имотът по принцип се използва за цели, извън икономическата дейност на предприятието, а не поради причината, че временно е преустановено ползването му.

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "15 експертни решения на казуси от счетоводната практика"!
Подобни статии от категория ЗКПО
24Окт2023
Намаляване на финансов резултат при преотстъпване на несъбираемо вземане по цесия
от Трендафил Василев
на 24 Окт 2023
25Септ2023
Признаване на търговска марка за дълготраен актив
от Трендафил Василев
на 25 Септ 2023
08Септ2023
Инвестиране на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО от дружество земеделски производител
от Елена Илиева
на 08 Септ 2023
14Авг2023
Данъчно признаване на разходи за командировка на собственик с личен труд
от проф. д-р Любка Ценова
на 14 Авг 2023