Отписване на имот от амортзационен план при предоставянето му на ФЛ

Осъществените от предприятието търговско-правни сделки следва да се представят във финансовите отчети съобразно счетоводния принцип на предимство на икономическото съдържание пред правната форма. В този смисъл учредяването правото на ползване следва да се представи във финансовите отчети, съставени в съответствие с НСС по начин, при който честното и вярно представяне следва да се постигне посредством разкриване на икономическия замисъл на стопанската операция. По своята същност правото на ползване може да се представи като временно предоставяне за ползване на конкретния недвижим имот, за което се дължи договорено възнаграждение. В случая предприятието запазва значителни рискове, свързани със собствеността на съответния имот, поради което на основание точка 6.2 от СС 18 – Приходи, не следва да се отчита приход от продажба на стока. Респективно щом не е позволено да се отчита приход от продажба на стока, предприятието не следва да отписва недвижимия имот и същият следва да продължава да се представя в активите на предприятието. Предвид факта, че с него се осъществява стопанска дейност – отдава се за ползване срещу възнаграждение, за него предприятието следва да начислява счетоводни амортизации при условие че:
- Е признало недвижимия имот като ДМА в съответствие с изискванията на СС 16 – Дълготрайни материални активи; или
- Е признало недвижимия имот като инвестиционен имот в съответствие с изискванията на СС 40 – Отчитане на инвестиционни имоти, като е възприело модела на цената на придобиване по реда на точки 9.1 и 9.2 от СС 40 за последващо оценяване след първоначалното придобиване.

Ако предприятието е признало недвижимия имот като инвестиционен имот в съответствие с изискванията на СС 40, но е възприело модела на справедливата стойност по реда на точки 8.1 – 8.13 от СС 40 за последващо оценяване след първоначално придобиване, за съответния актив не следва да се начислява счетоводна амортизация, тъй като неговата балансова (преносна) стойност следва към всяка една отчетна дата да се представя във финансовите отчети по справедлива стойност, а изменението на тази балансова стойност винаги се отчита в текущата печалба или загуба.

За данъчни цели (ЗКПО), инвестиционните имоти се считат за данъчни амортизируеми активи (чл. 48, т. 3 от ЗКПО), поради което независимо дали активът е признат като ДМА или като инвестиционен имот, за него ще се начислява данъчна амортизация в данъчния амортизационен план.

От счетоводна гледна точка продажбата nа правото на ползване следва да се признава като приход от продажба на услуги, като за него следва да се ползват постановките на точка 5.1 от СС 17 – Лизинг, регламентиращ отчитането на договорите за експлоатационен лизинг при наемодателите (точка 2 от СС 17 определя, че Лизингов договор е всяко споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок).

Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, учредяването и прехвърлянето на вещни права върху сгради, които не са нови по смисъла на ЗДДС, представлява освободена доставка, за която доставчика не следва да начислява ДДС. Въпреки това доставчикът може на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ да избере доставката да бъде облагаема. Обръщаме внимание на факта, ако доставчикът определи доставката като освободена, но в същото време за сградата е ползван данъчен кредит при нейното придобиване, предприятието ще трябва да прави корекция на ползваният данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, използвайки формулата, определена в чл. 79, ал. 3, т. 1, буква „а“ от ЗДДС.

По отношение на документиране на доставката (издаване на фактура), считаме че това следва да се извърши със цялата стойност към датата на данъчното събитие, а именно на датата на учредяване на вещното право, именно и такава е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС съгласно която „данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право“.