Изменение и допълнение на Закона за митниците

В брой 58 от 26 юли 2016 г. на Държавен вестник е обнародван:

Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците 
(oбн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 42 и 60 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Този закон урежда и:
1. правилата и процедурите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, доколкото не са уредени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 952/2013“, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 343/1 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447“ и Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ, L 324/23 от 10 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1186/2009“;
2. прилагането от митническата администрация на законодателство в областта на общата търговска политика, общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството, на други общи политики на Съюза, свързани с опазването на здравето на хората и животните, защита на растенията, опазване на околната среда и на културното наследство, с отчитане на общите правила за вътрешния пазар и за конкуренцията, в защита на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки и борба с незаконната търговия, защита на правата върху интелектуалната собственост, както и прилагането на аспекти от външната политика и политиката за сигурност, доколкото е свързано с въвеждане или извеждане на или от митническата територия на Съюза.“

§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, при пристигане и напускане на митническата територия на Съюза през граничните контролно -пропускателни пунктове подлежат на митнически контрол.
(2) Контрол се извършва и при пренасянето през държавната граница на страната на парични средства и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях съгласно Валутния закон, както и за спазването на други изисквания или ограничения, установени в законодателството във връзка с пренасянето през държавната граница на стоки, доколкото същите са под митнически надзор.“

§ 3. Член 3 се отменя.

§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническата администрация за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са въведени на територията на страната без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническата администрация.
(2) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и ги потърси в срок 6 месеца от деня на представянето им пред митническата администрация, лицето извършва съответните формалности за поставяне под митнически режим за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.“
2. В ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. собственикът им е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и от деня на представянето им пред митническата администрация са изтекли 6 месеца;
2. собственикът им е установено лице на територията на Съюза с известен адрес и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца; поканата се изпраща в 7-дневен срок от деня на представянето на стоките пред митническата администрация.“

§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническата администрация при извършване на нейната дейност. Те са длъжни в 14 -дневен срок от получаване на искането от митническата администрация да предоставят наличната им информация.“
2. В ал. 2 думите „митническите органи“ се заменят с „митническата администрация“.

§ 6. В чл. 7, ал. 8 изречение второ се заличава.

§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 15:
„(15) Агенция „Митници“ застрахова митническите служители срещу злополука и сключва застраховка „Живот“ за сметка на своя бюджет.“
2. Досеганата ал. 15 става ал. 16.

§ 8. В чл. 12 думите „и за случаи, определени в правилника“ се заличават, а думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.

§ 9. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. Агенция „Митници“ събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места.“

§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Агенция „Митници“:
1. участва в разработването и реализира митническата политика на Съюза, включително в подготовката на международните договори на Съюза, отнасящи се до митнически въпроси;
2. осъществява административно митническо сътрудничество и взаимна митническа помощ между държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси, Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2006 г.), както и на основание на двустранни и многостранни договорености;
3. осъществява административно сътрудничество и взаимна митническа помощ с държави извън Съюза на основание на споразуменията на Съюза за свободна търговия и на двустранни договорености за взаимна помощ в митническата област;
4. осъществява международните митнически връзки извън тези по т. 2 и 3;
5. осигурява защита на икономическите и финансовите интереси, като поддържа уместен баланс между прилагането на критериите за контрол и предоставяне на улеснения на легалните търговски оператори;
6. обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност;
7. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители, като използва създадените на европейско и национално ниво учебни модули и инструменти;
8. се разпорежда с отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митническите органи, включително завършили със съдебен акт, както и със задържани стоки в случаите, предвидени в този закон;
9. осъществява сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи и организации, като условията и редът за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции;
10. изгражда, поддържа и експлоатира сигурни, интегрирани, оперативно съвместими и достъпни електронни системи за обмен на данни в рамките на своята компетентност.“
2. В ал. 2:
а) точки 1, 2 и 3 се изменят така:
„1. осъществяват митнически надзор и извършват контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на Република България;
2. изискват обезпечаване на мита, такси и други публични държавни вземания;
3. прилагат, в рамките на своята компетентност, приети в законодателството на Съюза мерки за въвеждани на или извеждани от митническата територия на Съюза стоки, произтичащи от общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, изпълнение на мерки за опазване и управление на рибните ресурси, включително мерки, свързани с контрол на прекурсори за производство на наркотици и на парични средства;“
б) точка 4 се отменя;
в) създава се нова т. 9:
„9. задържат стоки и/или парични средства във всички случаи, предвидени със закон, с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите.“

§ 11. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата „митническа“ се заличава;
б) създава се т. 3а:
„3а. да издават сертификати за преференциален произход на стоките, както и да контролират издаването на сертификати за непреференциален произход на стоките от лицата, получили разрешение от министъра на финансите и притежаващи акредитация от компетентни международни организации;“
в) точка 6 се изменя така:
„6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с поставяне под митнически режим с митническа декларация, с декларация за временно складиране, с обобщена декларация за въвеждане, с обобщена декларация за напускане, с декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт;“
г) точка 7 се изменя така:
„7. да събират суми: за мита и такси, за неизпълнени задължения и поръчителства, за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;“
д) в т. 8 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
2. В ал. 3 след думата „носят“ се добавя „служебно“.
3. В ал. 4 думите „по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция „Митници“ се заменят със „си митническите органи“.

§ 12. Създава се чл. 16з:
„Чл. 16з. (1) Сертификати за непреференциален произход на стоките се издават от лице, получило разрешение от министъра на финансите и притежаващо акредитация от компетентни международни организации.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава на лице, което:
1. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
2. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер, свързано с икономическата дейност на заявителя;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. няма задължения за публични държавни вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
4. не е извършило тежко или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство, освен когато са изтекли повече от три години от влизане в сила на споразумението или наказателното постановление, с което лицето е наказано за това деяние.
(3) За издаване на разрешението по ал. 1 се подава заявление до министъра на финансите, което съдържа данни за лицето – заявител, както и предмета на извършваната от него дейност. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
2. свидетелство за съдимост за български граждани, съответно за лица, които не са български граждани – документ, издаден от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която лицето е установено, а когато в държавата, в която лицето е установено, не се издава официален документ – декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква „а“; документите се признават, в случай че са представени до 6 месеца от датата на издаването им, съответно изготвянето им;
3. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква „б“;
4. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 4;
5. декларация за съгласие за извършване на проверка от митническите органи относно спазване на изискванията за издаването на сертификати за непреференциален произход на стоки, която включва одит, включително и чрез посещение на място;
6. декларация, че разполагат със служители, обучени в областта на непреференциалния произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и Регламент (ЕО) № 1186/2009;
7. декларация, с която се задължават да провеждат обучения на служителите си в областта на непреференциален произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (EC) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 и Регламент за изпълнение (EC) 2015/2447.
(4) Минисърът на финасите се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.
(5) Когато представените документи не отговарят на изискванията, органът по ал. 4 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява писмено лицето, подало заявлението, и му определя срок за отстраняване на нередовностите до 14 дни, считано от получаването на уведомлението.
(6) Когато в срока по ал. 5, лицето, подало заявлението, не отстрани нередовностите, органът по ал. 4 оставя заявлението без разглеждане.
(7) В 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите органът по ал. 4 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.
(8) Министърът на финансите издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение. При отказ за издаване на разрешение ново заявление може да бъде подадено не по-рано от една година от влизането в сила на решението за отказ.
(9) Решението, с което е отказано издаване на разрешение, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Лице, получило разрешение по ал. 1, е длъжно да уведомява писмено министъра на финансите за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи.
(11) Действието на разрешението се прекратява:
1. по писмено искане от лицето, когато са спазени условията по този закон;
2. когато лицето престане да отговаря на изискванията на закона за издаване на разрешението;
3. когато се установи, че лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
4. когато след извършване на проверки от митническите органи се установи неправомерно издаване на сертификати за непреференциален произход.
(12) Действието на разрешението се прекратява с мотивирано решение на министъра на финасите. Решението подлежи на предварително изпълнение.
(13) Решението по ал. 12 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 13. В чл. 17, ал. 1, т. 6 думите „по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите“ и запетаята пред тях се заличават.

§ 14. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. (1) В съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 всяко лице може да определи свой митнически представител.
(2) Физическо лице може да представлява друго физическо лице пред митническите органи въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите.
(3) Дейност по занятие срещу възнаграждение като митнически представител на територията на страната може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон.
(4) Когато действия по митническо оформяне се извършват от служител на лицето, което е титуляр на правата и задълженията, свързани със стоките, или от служител на митнически представител, същите се считат оправомощени да извършат тези действия. В тези случаи на митническите органи не могат да бъдат противопоставени ограничения на правата на служителя, произтичащи от неговите вътрешни отношения с титуляря на правата и задълженията, свързани със стоките, или от неговите вътрешни отношения с митническия представител, освен ако за тези ограничения митническите органи са предварително и писмено уведомени или ако според обстоятелствата е следвало да предполагат за тях.
(5) Митническите органи могат да изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи доказателства за това. Освен в случаите по ал. 2, за доказателствата не се изисква нотариална заверка на подписите.“

§ 15. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от началниците на митници.
(2) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава по заявления:
1. разрешение за одобрен икономически оператор за митнически опростявания и за одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност;
2. решение за обвързваща тарифна информация;
3. решение за обвързваща информация за произход на стоките;
4. разрешение за опростяване на определянето на елементите, които са част от митническата стойност съгласно чл. 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
5. разрешение за отсрочване на плащането;
6. разрешение за общо обезпечение за режим съюзен транзит/общ транзитен режим, за централизирано оформяне или самооценка, както и за освобождаване от общо обезпечение;
7. разрешение за одобрен износител съгласно разпоредбите за произход по споразумения, сключени от Съюза с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза, или по мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на такива държави или територии, или по смисъла на разпоредбите за доказване на свободно обращение на стоките в Митническия съюз ЕС – Турция, в съответствие с Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006, с което се установяват подробни правила за прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране на ЕО – Турция (2006/646/ЕО);
8. разрешение за самооценка;
9. разрешение за централизирано оформяне, когато е включена и друга държава членка;
10. разрешение за редовна корабна линия;
11. разрешение за използване на пломби от специален тип;
12. разрешение за използване на декларация за транзит с намален набор данни;
13. разрешение за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит при въздушен и морски транспорт;
14. разрешение за използване на режим съюзен транзит с електронен манифест за стоки, превозвани по въздух и по море;
15. решение за продължаване на срока за реимпорт на върнати стоки.
(3) Директорът на Агенция „Митници“ издава разрешения за достъп до процедура ТИР по предложение на национален комитет, създаден за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР в съответствие с обяснителната бележка към параграф 3, част II на приложение 9 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1977 г.) (ДВ, бр. 7 от 2004 г.), в който участват представители на митническата администрация, на националната гарантираща асоциация и на други заинтересовани организации при условия, по ред и правила за работа, определени със споразумение, сключено между митническата администрация, националната гарантираща асоциация и други заинтересовани организации.
(4) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 началниците на митници вземат решения по заявления, както следва:
1. началникът на митницата, компетентен за издаване на разрешение за специален режим, различен от режим транзит, за операции в съоръжения за временно складиране, за опростена декларация при регулярно използване, за вписването в отчетността на декларатора, за одобрение на местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и за одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране – разрешение за общо обезпечение;
2. началникът на митницата, където е възникнало митническото задължение – решение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита;
3. началникът на митницата, където се намира мястото за представяне на стоките – одобрение за местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране;
4. за издаване на разрешение за операции в съоръжения за временно складиране, компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от съоръженията за временно складиране;
б) началникът на митницата, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират съоръженията, където се извършват най-много операции, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква „а“;
5. началникът на митницата, където се намира средството за измерване на теглото – разрешение за претегляне на банани;
6. началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели – разрешение за одобрен издател за доказателство за митническия статус на съюзни стоки;
7. за издаване на разрешение за опростена декларация при регулярно използване компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, където стоките ще се поставят под митнически режим, с опростена декларация;
б) началникът на митницата, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, където се извършват най-много операции за поставяне на стоки под митнически режим, с опростена декларация, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква „а“;
8. началникът на митницата, където се намира основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели с изключение на случаите по ал. 2, т. 2 – за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при внасяне, независимо дали е комбинирано с централизирано оформяне;
9. началникът на митницата, където се намира основната счетоводна отчетност за митнически цели – с изключение на случаите по ал. 2, т. 9 – разрешения за централизирано оформяне, комбинирано с опростена декларация при регулярно използване при внасяне;
10. за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при режим износ компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намира основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където стоките се опаковат или натоварват за износ;
б) началникът на митницата, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където стоките се опаковат или натоварват за износ, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква „а“;
11. за издаване на разрешение за използване на специални режими, различни от режим транзит, с изключение на случаите по чл. 163 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се намира съоръжението за митническо складиране – за операции в съоръжения за митническо складиране;
б) началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се извършват операциите по усъвършенстване – за използване на режим активно усъвършенстване, а в случаите на заявител, установен извън митническата територия на Съюза, разрешението се издава от началника на митницата, където стоките ще бъдат преработени за първи път – за използване на режим активно усъвършенстване;
в) началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели и където се намират стоките, които ще бъдат временно изнесени – за използване на режим пасивно усъвършенстване;
г) началникът на митницата, където стоките ще бъдат използвани за първи път, при спазване разпоредбите на чл. 205, параграф 2 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 – за режим временен внос;
д) началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели, за заявител, установен на митническата територия на Съюза, а в случаите на заявител, установен извън митническата територия на Съюза, разрешението се издава от началника на митницата, където стоките ще бъдат използвани за първи път – за използване на режим специфична употреба;
е) началникът на съответната митница, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където се намира поне едно от съоръженията за митническо складиране, или където се извършват най-много операции в съоръженията за митническо складиране или операции по преработка или използване на стоките, когато разрешенията по букви „а“ – „д“ се отнасят за няколко митници;
12. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, откъдето започват съюзните транзитни операции;
б) началникът на митницата, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, откъдето започват най-много съюзни транзитни операции, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква „а“;
13. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за операции ТИР и на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за получаване на стоки, превозвани под режим съюзен транзит, компетентен е:
а) началникът на митницата, където се намират основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и поне едно от местата, където ще завършат операциите ТИР или режим съюзен транзит;
б) началникът на митницата, където е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и се намират местата, където ще завършват най-много операции ТИР или режим съюзен транзит, когато компетентният митнически орган не може да се определи по реда на буква „а“.
(5) В разрешенията, издадени по ал. 1, т. 8 и 9 и ал. 4, т. 4, 7 – 11, надзорно митническо учреждение е съответното Централно митническо управление или териториалното митническо управление.
(6) Заявленията за издаване на разрешения се подават до митническия орган, компетентен за вземане на решение.
(7) За целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.“

§ 16. В чл. 19а се правят следните изменения и допълнения:          
1. В ал. 1 след думите „известие за доставяне“ се добавя „или чрез изпращане на електронно съобщение“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обрат­но електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на митническата администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от митническата администрация разпечатка на записа в информационната система.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „в чужбина“ се заменят с „извън страната“, а думите „което ги представлява и“ се заличават.
7. Създава се ал. 9:
„(9) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.“

§ 17. В чл. 19б се правят следните изменения и допълнения:          
1. Създават се нови ал. 1 и 2:
„(1) Решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението.
(2) Решенията по ал. 1 с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.“
2. Досегашната ал. 1 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 3“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 4“.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 4“.

§ 18. Член 20 се отменя.

§ 19. Член 21 се отменя.

§ 20. В глава трета наименованието на раздел III се изменя така: „Конвертиране на парични единици“.

§ 21. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. Агенция „Митници“ публикува на интернет страницата си приложимите обменни курсове съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 952/2013.“

§ 22. Член 23 се отменя.

§ 23. Част втора „Елементи, на основата на които се прилагат вносни или износни митни сборове и други мерки, предвидени по отношение на търговията със стоки“ с глави четвърта, пета и шеста с чл. 24 – 43 се отменя.

§ 24. Част трета „Въвеждане на стоки на митническата територия на Република България до получаване на митническо направление“ с глави седма – тринадесета с чл. 44 – 64 се отменя.

§ 25. Наименованието на част четвърта се изменя така: „Обмен на информация и последващ контрол“.

§ 26. В част четвърта дял първи с чл. 65 се отменя.

§ 27. Наименованието на дял втори се изменя така: „Компетенции по отношение на видове стоки или митнически режими, средства за предоставяне на информация и последващ контрол“.

§ 28. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така: „Средства за електронна обработка на данни и последващ контрол“.

§ 29. В чл. 66 ал. 2 се изменя така:
„(2) Декларирането се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.“

§ 30. Създава се чл. 66б:
„Чл. 66б. (1) За целите на прилагане на чл. 159 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя кодовете и компетентността на митническите учреждения на територията на Република България.
(2) Директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя изискванията за обмена и съхранението на информация посредством използването на средства за електронна обработка на данни.
(3) Директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя национални кодове, които следва да се използват при обмен на данни, съдържащи се в митническите декларации и придружаващите ги документи и сертификати, и на друга важна информация.
(4) Заповедите по ал. 1 – 3 се обнародват в „Държавен вестник“.“

§ 31. Член 67 се отменя.

§ 32. В глава четиринадесета раздели I, II и III с чл. 68 – 83 се отменят.

§ 33. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на:
1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;
2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.
(2) Проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м.“

§ 34. В чл. 84в, ал. 2, т. 2 думите „за което се уведомява директорът на Агенция „Митници“ и запетаята пред тях се заличават.

§ 35. В чл. 84з думите „митните сборове“ се заменят с „митата“.

§ 36. В чл. 84и, ал. 2, т. 2 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.

§ 37. В чл. 84к, ал. 1 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.

§ 38. В чл. 84л, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6. Писменият констативен доклад съдържа:“.
2. В т. 9 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“.

§ 39. Глава петнадесета с чл. 85 – 89 се отменя.

§ 40. Глава шестнадесета с чл. 90 – 162 се отменя.

§ 41. Глава седемнадесета с чл. 163 и 164 се отменя.

§ 42. Глава осемнадесета с чл. 165 се отменя.

§ 43. В част четвърта дял трети с чл. 166 – 180а се отменя.

§ 44. В наименованието на част пета думата „облекчения“ се заменя с „освобождавания“.

§ 45. В наименованието на глава двадесет и първа думите „митни сборове“ се заменят със „заплащане на вносни мита“.

§ 46. Член 181 се изменя така:
„Чл. 181. (1) Случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита за стоки, допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, са определени в Регламент (ЕО) № 1186/2009.
(2) Освен в случаите по ал. 1 се допуска и освобождаване от заплащане на вносни мита на употребявано домакинско имущество, внасяно от физически лица, които са пребивавали временно в трета страна в продължение най-малко на 6 последователни месеца поради упражняване на професионална дейност.
(3) Допуска се освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество по ал. 2 за лично и частно ползване, ако то съответства по вид и количество на времетраенето и на повода за временното пребиваване в третата страна.
(4) Правото по ал. 2 се упражнява след представяне на документ, потвърждаващ повода за пребиваването в третата страна.
(5) Допускането за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество се извършва еднократно в срок до 6 месеца след приключване на временното пребиваване в третата страна.“

§ 47. В глава двадесет и първа се създават чл. 181а и 181б:
„Чл. 181а. Условията и редът за митническото оформяне на стоки, внасяни или изнасяни от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съставена във Виена на 18 април 1961 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 28 от 1968 г.) (ДВ, бр. 28 от 1968 г.), Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на 24 април 1963 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 42 от 1989 г.) (ДВ, бр. 42 от 1990 г.), консулски конвенции или съгласно други международни договори, по които Република България е страна, и освобождаването им от вносни мита, данък върху добавената стойност, акцизи и такси с изключение на таксите за действително предоставени услуги, когато освобождаването е предвидено в посочените международни договори, се определя с наредба на министъра на финансите и на министъра на външните работи.
Чл. 181б. Допускането на стоки за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита се разрешава от началника на митницата или от оправомощено от него длъжностно лице, в чийто район е установено постоянното местопребиваване или седалище на лицето, което има право на освобождаване от заплащане на вносни мита.“

§ 48. Глава двадесет и втора с чл. 182 се отменя.

§ 49. Глава двадесет и трета с чл. 183 – 185 се отменя.

§ 50. Член 186 се изменя така:
„Чл. 186. (1) Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за митническо задължение, това обезпечение може да бъде предоставено под формите, предвидени в чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
(2) Формите на обезпечения по смисъла на чл. 92, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, които могат да бъдат предоставяни за обезпечаване на митническо задължение, са:
1. ипотека;
2. залог;
3. паричен депозит или платежно средство, което се счита за равностойно на паричен депозит, във валута, различна от евро и левове.
(3) Предоставеното обезпечение следва да покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа.
(4) За целите на ал. 2, т. 3 се прилагат обменните курсове на чуждестранните валути към българския лев, публикувани от Българската народна банка към датата на приемане на обезпечението.
(5) Приемането на общото обезпечение се извършва от компетентния митнически орган, издал разрешението за общо обезпечение.
(6) В разрешенията, издадени по чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 4, т. 1, 4 и 11, митническото учреждение по обезпечението, посочено в чл. 151, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е съответно Централното митническо управление или териториалното митническо управление.
(7) Приемането на еднократното обезпечение се извършва от началника на съответната митница, където възниква или би могло да възникне задължението за вносни или износни мита и други вземания.“

§ 51. Член 187 се изменя така:
„Чл. 187. (1) Обезпечение под формата на ипотека в полза на държавата се предоставя чрез сключване на договор за ипотека между директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него лице и собственика на недвижимия имот – предмет на ипотеката.
(2) Стойността на недвижимия имот – предмет на ипотека, се определя съгласно данъчната оценка.“

§ 52. Член 188 се изменя така:
„Чл. 188. (1) Обезпечение под формата на залог се предоставя чрез сключване на договор за залог в полза на държавата между директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него лице и собственика на заложеното имущество.
(2) Преди сключването на договора по ал. 1 директорът на Агенция „Митници“ или упълномощеното от него лице привлича оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може, или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответна професия или област.
(3) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се предоставя на директора на Агенция „Митници“ или на упълномощеното от него лице, който приема или не приема окончателната оценка.
(4) Разходите по ал. 2 са за сметка на залогодателя.“

§ 53. Член 189 се отменя.

§ 54. Член 190 се отменя.

§ 55. Член 191 се изменя така:
„Чл. 191. Приемането на депозит в пари или в платежни средства, които се считат за равностойни на депозит в пари, се извършва с документ, от който да е виден най-малко длъжникът или длъжниците, за които се отнася, размерът, необходим за покриване на размера на вносните или на износни мита, както и размерът на другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа.“

§ 56. Член 192 се отменя.

§ 57. Член 193 се изменя така:
„Чл. 193. Поръчителството, което не се използва в друга държава членка, се предоставя в зависимост от случая във форма съгласно приложение № 1 – за еднократно обезпечение, и съгласно приложение № 2 – за общо обезпечение.“

§ 58. Член 194 се отменя.

§ 59. Член 195 се изменя така:
„Чл. 195. Когато обезпечението е несъвместимо с правилното функциониране на съответния митнически режим или обезпечението не обезпечава по сигурен начин размера на вносното или на износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа, органът, който следва да приеме обезпечението, може да откаже да приеме предоставеното обезпечение с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 60. Член 196 се отменя.

§ 61. Член 197 се отменя.

§ 62. Член 198 се отменя.

§ 63. Глава двадесет и пета с чл. 199 – 204 се отменя.

§ 64. В глава двадесет и шеста раздел I с чл. 205 и 206 се отменя.

§ 65. В чл. 206а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“.
2. В ал. 2 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“ и след думите „и другите“ се добавя „публични“.
3. В ал. 3 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“ и след думите „и другите“ се добавя „публични“.

§ 66. В глава двадесет и шеста раздел II с чл. 207 – 211 се отменя.

§ 67. Глава двадесет и седма с чл. 212, 212а и 213 се отменя.

§ 68. Глава двадесет и осма с чл. 214 – 219а се отменя.

§ 69. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 19“ се заменят с „чл. 19б“.
2. В ал. 2 думите „чл. 19“ се заменят с „чл. 19б“.
3. В ал. 3 думите „чл. 19“ се заменят с „чл. 19б“ и след думите „депозит или“ се добавя „поръчителство под формата на“.

§ 70. В чл. 226 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „митническата територия“ се заменят с „територията“.
2. Алинея 2 се отменя.

§ 71. В чл. 226а, ал. 3 думите „чл. 226, ал. 2“ се заменят с „чл. 226, ал. 1“.

§ 72. Член 227 се отменя.

§ 73. В чл. 229б, ал. 2, т. 2 след думите „по-нисък от“ се добавя „80 на сто от“.

§ 74. В чл. 229в думите „и подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заличават.

§ 75. В глава тридесет и първа се създава чл. 232а:
„Чл. 232а. (1) При нарушение по чл. 234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.
(2) В случаите по ал. 1, когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната преписка.“

§ 76. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
2. В ал. 3 думите „стоки, за които се дължи акциз“ и запетаята след тях се заменят с „акцизни стоки“ и след думите „митническата стойност на стоките“ се добавя „при внос или стойността на стоките при износ“.
3. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „или при износ – стойността на стоките“.

§ 77. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“.
2. В ал. 2, т. 2 след думата „стоките“ се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
3. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „стоки, за които се дължи акциз“ се заменят с „акцизни стоки“;
б) в т. 2 след думата „стоките“ се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
4. В ал. 4 след думите „митническата им стойност“ се поставя запетая и се добавя „или при износ – стойността на стоките“, думите „митни сборове“ се заменят с „мита“ и накрая се добавя „или при износ – стойността на стоките“.

§ 78. В чл. 234а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „на които са дадени“ се заменят с „декларирани за“, думите „митническо направление“ се заменят с „реекспорт“ и след думите „митническата стойност на стоките“ се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
2. В ал. 2 думите „стоки, за които се дължи акциз“ се заменят с „акцизни стоки“ и след думите „митническата стойност на стоките“ се добавя „или при износ – стойността на стоките“.

§ 79. В чл. 235 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „за безмитно внесени стоки или за стоки, внесени с намалени или нулеви митни сборове поради специфичното им предназначение“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.

§ 80. В глава тридесет и втора се създава чл. 238г:
„Чл. 238г. (1) Който не подаде или не подаде в срок данни за обобщена декларация за въвеждане или предварителна декларация за заминаване, или обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) Който подаде неверни, непълни или неточни данни в обобщена декларация за въвеждане или в предварителна декларация за заминаване, или в обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“

§ 81. Създава се чл. 238д:
„Чл. 238д. Лице, което не изпълни задължение за деклариране на референтния номер на решение за обвързваща тарифна информация, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“

§ 82. Член 239 се изменя така:
„Чл. 239. (1) Агенция „Митници“ се разпорежда чрез продажба с всички отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митнически орган. Продажбата се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица, определени от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него лица.
(2) Агенция „Митници“ се разпорежда и със:
1. задържаните стоки, подлежащи на бързо разваляне; подлежащи на бързо разваляне са тези стоки, чието съхраняване предвид тяхната специфика може да доведе до погиването, значителното им повреждане или до влошаване на качеството, което съществено би намалило тяхната стойност или би довело до невъзможност за употреба съобразно тяхното предназначение;
2. задържаните стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация; стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност; разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други;
3. задържаните стоки, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно.
(3) Когато стоките по ал. 1 са негодни или за задържаните стоки по ал. 2 има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, същите се унищожават от митническите органи.
(4) Изоставените и отнетите в полза на държавата стоки по този закон, за които има декларация на притежателя на право върху интелектуална собственост, че са произведени без неговото съгласие или разрешение, се унищожават от митническите органи.
(5) Стоките по ал. 1, с изключение на тютюн и тютюневи изделия и алкохол и алкохолни напитки, могат да се предоставят безвъзмездно за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, предметите с историческа, археологическа, нумизматична или художествена стойност – на Министерството на културата, а екземпляри от видовете по чл. 37 и 70 от Закона за биологичното разнообразие – на Министерството на околната среда и водите.
(6) Изоставените и отнетите в полза на държавата животински и растителни видове по ал. 1 могат да се предоставят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини и на природонаучни музеи.
(7) Изоставените и отнетите в полза на държавата моторни превозни средства по ал. 1 могат да се предоставят на бюджетни организации за изпълнение на техните функции.
(8) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане със стоките по ал. 3 и 4.
(9) Разпореждането с изоставени и отнети акцизни стоки по този закон се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 124, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(10) При разпореждане чрез продажба несъюзните стоки се декларират за митнически режим или реекспорт от купувача.
(11) За предоставените по ал. 5 – 7 несъюзни стоки се извършват митнически формалности за допускане за свободно обращение.“

§ 83. Създава се част десета с чл. 241 – 266:
„ЧАСТ ДЕСЕТА
РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ СЪС СПЕЦИФИЧЕН КОНТРОЛ
Раздел I
Контрол на кораби
Чл. 241. (1) Митническият контрол в пристанищата на Република България на кораб се състои в проверяване на корабните документи за превозваните стоки, на пренасяните парични средства, на корабните помещения и имущество, на багажите на пътниците, както и на вещите на екипажа и на други лица, намиращи се на кораба.
(2) За извършените проверки на кораби по ал. 1 митническите органи съставят протокол в два екземпляра, който се подписва и от капитана на кораба или от друго оторизирано лице – корабен агент, съответно от корабния мениджър, на когото се предава екземпляр от протокола.
Чл. 242. Корабите, пристигащи от и за пристанища на Република България, могат да спират само на пристанища, в които има митнически учреждения, или в други пристанища след разрешение на митническите органи. Тези кораби се намират под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол през цялото време на престоя им.
Чл. 243. (1) Без разрешение на митническите органи до кораби, осъществяващи международен рейс, намиращи се под митнически надзор и контрол, не могат да се доближават или да застават други плавателни средства.
(2) Без разрешение на митническите органи от кораби под митнически надзор не могат да се приемат или да се предават на брега или на друг кораб и обратно всякакви стоки, левове и парични средства в наличност и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Тази разпоредба не се прилага за приспособления за товарене, разтоварване или предпазване на кораба от повреди.
Чл. 244. (1) Митническият контрол на багажите на пътниците и на екипажите на корабите се извършва на кораба или на определени от митническите органи места в района на пристанището във възможно най-кратък срок.
(2) Преди започване на митническия контрол капитанът на кораба лично или чрез друго оторизирано лице – корабен агент, съответно корабният мениджър представя на митническите органи:
1. данни чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, формуляри IMO FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.) (ДВ, бр. 56 от 1999 г.);
2. товарния корабен манифест;
3. превозните документи за стоките;
4. други корабни документи, които се изискват от митническите органи за осъществяване на контрола.
(3) Митническият контрол обхваща всички помещения на плавателното средство, включително каютите на пътниците и на екипажа, и се осъществява във възможно най-кратък срок.
(4) Митническите органи могат да поставят митнически пломби или други обезпечителни знаци на отделни помещения на кораба за осигуряване на митническия контрол.
(5) След приключване на входящата контрола митническите органи вписват поставените пломби или други обезпечителни знаци в декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3). Превозните документи и другите документи по ал. 2, т. 4 се връщат на капитана на кораба или на друго оторизирано лице – корабен агент, съответно на корабния мениджър.
Чл. 245. Извършените проверки по чл. 241 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър в митническа информационна система. В досие се съхраняват екземплярите за митническото учреждение от съставените протоколи, представените декларации, товарни корабни манифести, списъци на екипажи и на пътници.
Чл. 246. (1) За разрешаване разтоварването на стоки от кораба в митническото учреждение се представя нареждане за разтоварване. Митническите органи разрешават разтоварването, като регистрират в определен за целта регистър нареждането за разтоварване и го връщат на подателя за представяне на пристанищния оператор.
(2) Разтоварването на стоки от кораба може да започне след представяне пред митническото учреждение на регистрирано от пристанищния оператор нареждане по ал. 1.
(3) След приключване на разтоварването нареждането за разтоварване се прилага към декларацията за временно складиране.
Чл. 247. (1) При установяване на разтоварени по-малко или повече колети, повреди на опаковката на стоките, различия в теглото на колетите и партидите и при друга нередовност пристанищният оператор съставя акт – известие, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител.
(2) Един екземпляр от акта известие по ал. 1 се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.
Чл. 248. (1) След окончателното разтоварване на кораба пристанищният оператор съставя генерален акт за действително разтоварените от кораба стоки, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител. Един екземпляр от генералния акт се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.
(2) Установените при разтоварването стоки в повече следва да се впишат в декларацията за временно складиране, ако не са предмет на митническо нарушение.
(3) Установените при разтоварването стоки в по-малко се отразяват в декларацията за временно складиране в съответствие с констатираните с генералния акт и с приложените към него акт известие действително разтоварени стоки.
Чл. 249. Не по-късно от 24 часа преди започване на товаренето на стоки на кораб, който напуска митническата територия на Съюза, на митническото учреждение се представя нареждане за товарене. При разрешаване на товаренето на стоките нареждането се регистрира в определен за целта дневник и се заверява с подпис на митнически служител и с личен печат. Единият екземпляр от нареждането се задържа за митническото учреждение, а останалите се връщат на пристанищния оператор.
Чл. 250. (1) След натоварване на кораба пристанищният оператор за всяка отделна партида стоки предава на митническото учреждение копие от подписания от капитана на кораба товарен ордер.
(2) Товарните ордери по ал. 1 се въвеждат в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се прилагат към нареждането за товарене.
Чл. 251. След приключване на митническия контрол митническите органи снемат поставените пломби или други