Завеждане на склад за временно съхранение и на съоръжение за противопожарна безопасност

Съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС) и по конкретно СС № 16 Дълготрайни материални активи (ДМА), т. 3.2. – ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части на ДМА имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага де се използват различни методи и норми за амортизация. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на предприятието е необходимо да се използва преценка.
 
Т.е. според преценката на обстоятелствата, възможен вариант е складът за съхранение и съоръжението за противопожарна безопасност да се признаят като отделни активи, и да им се определи различен полезен живот, като за удобство се отчитат по различни счетоводни сметки за ДМА.
 
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите.
 
ЗКПО не регламентира правила, по които даден актив да бъде разпределен към една или друга категория или група данъчни амотизируеми активи. С оглед на това, при определяне на категорията, към която да се разпредели данъчен амортизируем актив, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се вземат предвид вида, техническите характеристики и предназначението на актива при осъществяване на дейността на предприятието и определените от компетентен орган вид, технически характеристики и предназначение на съответния актив.
 
Т.е. ако складът за съхранение и съоръжението за противопожарна безопасност за счетоводни цели са признати като отделни активи, то могат да се използват категория І (масивни сгради) или категория VІІ (всички останали амортизируеми активи) за целите на корпоративното подоходно облагане, отново според преценка на обстоятелствата от ръководството на предприятието.