Завеждане на ФВЦ без разбивка на цени по отделни активи

Съгласно разпоредбите на Националните счетоводни стандарти (НСС) и по конкретно т. 3.1. от Счетоводен стандарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи” един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на определението за дълготраен материален актив, стойността на актива може надеждно да се изчисли и предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. Едновременно с това, съгласно дадените определения в т. 2 от СС 4 „Отчитане на амортизациите” е пояснено кога даден дълготраен материален актив е амортизируем.

В допълнение, следва да бъде взета предвид и разпоредбата на т. 3.2. от СС 16, според която дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага де се използват различни методи и норми за амортизация.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите.

ЗКПО не регламентира правила, по които даден актив да бъде разпределен към една или друга категория или група данъчни амотизируеми активи. С оглед на това, при определяне на категорията, към която да се разпредели данъчен амортизируем актив, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се вземат предвид вида, техническите характеристики и предназначението на актива при осъществяване на дейността на предприятието и определените от компетентен орган вид, технически характеристики и предназначение на съответния актив.

Относно обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, съгласно определенията дадени в § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и нормите на Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (ДВ бр.53/28.06.2005 г.) фотоволтаичната система би следвало да се причисли към категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, доколкото не са известни каквито и да било технически аргументи за завеждането ѝ в друга по-подходяща категория. В този смисъл е възможно фотоволтаичната централа (актив със сложна структура) като цялост да представлява съоръжение по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Възможно е също някои от съставните ѝ части да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи. Определянето на категорията по чл. 55 и нормата за амортизиране следва да стане предвид предназначението, начина по които реализират икономическа изгода, различните полезни срокове на годност на съставните части. Например софтуер и хардуер за поддържане и управление, компютърни интерфейсни модули за мониторинг на системата – категория ІV (чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗКПО – компютри периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер). Активите, които не са елементи от енергийния обект като производствено съоръжение, като например „заграждане на обекта” и „фундамент”, или „трафопост” – категория І (масивни сгради) или категория VІІ (всички останали амортизируеми активи). Относно разходите за СМР и въвеждане в експлоатация следва да се има предвид разпоредбата на т. 4 от СС 16, съгласно която първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, конкретно изброени в т. 4.1 на стандарта.