Виртуални карти за предплащане на хостинг услуги и третиране по ЗДДС

Фирма „Х” ЕООД е българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност предоставяне на ИТ услуги, в това число хостинг услуги, които се извършват по електронен път. Поради своята специфична дейност, дружеството е регистрирано в МОСС система. Компанията продава цифрови продукти (уеб хостинг) на клиенти от цял свят. Поради спецификата на работата фирмата няма търговски обект в класическата му форма (офлайн магазин). Дружеството разполага със сървърни компютърни системи, поставени в няколко различни колокационни дейта центрове – в България, в гр. София, и извън територията на страната – в Холандия, Чехия, Латвия, Полша и в САЩ без да има открити каквито и да било временни и/или постоянни стопански обекти, и/или представителства, нито офиси иили клонове извън територията на България. Според законодателството на Европейския съюз, при предоставяне на хостинг услуги на клиенти, които се намират извън България, се начислява ДДС на тази държава членка на ЕС, в която се намира купувачът. Ако купувачът се намира извън ЕС, тогава се прилага ставка ДДС 0%. В момента, принципът на работа е построен така, че данъчното събитие възниква в момента, когато клиентът плаща услугата на компанията и получава фактура. Въпреки това значителен брой клиенти искат да имат възможността да депозират суми в личния си профил в компанията и след това да ги използват за плащане на услуги на компанията, когато решават за добре. Това може да стане след 1 ден, 1 седмица, 1 година или дори след 3 години. Компанията иска да отговаря на нуждите на своите клиенти, но също така иска данъчното събитие да настъпва в момента, в който действително се извършва трансфер на пари от клиентите към компанията. С тази цел е реализиран механизъм за продажба на виртуални карти. Когато клиентът на компанията иска да депозира средства, той закупува виртуална карта „Purchase a virtual prepaid top-up card“. Съжалявам, че не говоря български много добре и не мога да преведа правилно, но вероятно би могло да се преведе като „Покупка на виртуална предплатена карта за презареждане“. След като плати за виртуалната карта, клиентът получава средства в своя личен профил на уебсайта на компанията и може да ги използва по своя избор, когато решава. След плащане на виртуалната карта клиентът също получава фактура, в която е посочено, че той е закупил виртуална карта - Purchase a virtual prepaid top-up card и нейната стойност. Когато клиентът реши да използва средствата и да плати за услугите на компанията, той ще получи още една фактура. Пример за фактура (без данни за клиента и компанията) е прикачена към казуса. Това е примерна фактура за клиент, който се намира извън ЕС. По същност това много прилича на авансово плащане за някакви услуги, но разликата е в това, че когато клиентът купува виртуална карта, той може да не знае какви точно услуги и кога точно те ще бъдат платени с тези пари. Според Вас ще продължава ли тази виртуална карта да се счита за цифров продукт, който се доставя по електронен път? Услугите за хостинг са такива, но имаме съмнения относно виртуалната карта и бих искал да узная Вашето мнение. За нас е важно да разберем ще се променят ли правилата за определяне на ставката на ДДС за клиентите, които ще купят такава виртуална карта, или всичко ще остане както досега, когато клиентът купуваше услугата за хостинг директно.