Осчетоводяване на разходи за консумативи по наето помещение

Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда или част от нея, се предвижда консумативните разходи, каквито са тези за ток и вода съгласно показанията на монтираните контролно-измервателни уреди, да се заплащат на дружествата – доставчици на тези услуги от наемодателя или от негово име. Наемодателят обичайно е собственик на сградата или част от нея и е абонат на тези дружества – доставчици, като на негово име се водят съответните партиди.
 
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и да възстанови разходите, свързани с ползването на вещта, в случая - ползваните консумативи. Обикновено в договорите за наем се предвиждат клаузи за заплащане от наемодателя на наемателя на сумите за потребените консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др. подобни.
 
Възстановените суми за консумативи не са доход за наемодателя и не подлежат на облагане и на деклариране в годишната данъчна декларация.
 
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по същия закон. Документалната обоснованост на стопанските операции изисква всички стопански операции да бъдат регистрирани чрез съставянето на счетоводни документи. Документът е носител на информация, която има доказателствена сила.
 
В чл. 6 от ЗСч са посочени минималните изисквания за съдържащата се информация в счетоводните документи. Като е важно да се отбележи, че за наличие на документална обоснованост се приема и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но са налице документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
 
В конкретния случай за изплатените суми за консумативи, следва да има доказателство (документ). Законодателят не поставя изискване за наименованието на документа, който се издава за осъществената стопанска операция. Същият може да бъде наименован разписка, протокол, сметка и др. подобни, като няма пречка документа да бъде съставен от която и да е страна по сделката.