Облагане на разходи във връзка със служебен автомобил

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ работодателите могат да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура представляващи разходи в натура по смисъла на в § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. За целта на основание чл. 217, ал. 3 от ЗКПО работодателите следва да декларират този си избор за текущата година в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, подавана за предходната година.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО определя, че с данък върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Данъчната ставка за данъка върху разходите в натура е в размер на 10 на сто за 2021 г. и 3 на сто за 2022 г. (чл. 216 от ЗКПО), като данъчната основа върху която се определя данъка върху разходите в натура, свързани с превозни средства, се определя по реда на чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО и може да бъде определена, като стойността на всички разходи, свързани с превозното средство се умножи:
- по съотношението между изминатите километри за лично ползване и реално изминатите километри с превозното средство; или
- по съотношението между часовете за лично ползване и общите часове на ползване на превозното средство; или
- по 50 на сто.

Съгласно § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО „Разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

Въз основа на посоченото по-горе може да се заключи, че за да приложите разпоредбите за облагане с данък върху разходите в натура, то следва да са изпълнени изискванията, посочени по-горе, а именно:
- превозните средства да са активи, които се ползват освен за лично ползване и за дейността на дружеството;
- активите да се ползват от лица, които са наети по трудов договор или по договор за управление и контрол или да упражняват личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ (съдружници, член-кооператори или акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество).

В запитването посочвате, че лицето не е назначено, по никой от посочените начини – няма трудов договор, няма договор за упражняване на личен труд. В този случай Вие не можете да приложите правото на избор за начина на облагане на доходите в натура, тъй като той се отнася само за лицата, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Обръщаме внимание и на факта, че от запитването не става ясно дали служебните автомобили се ползват и за служебни цели. Фактът, че автомобилите са служебни, т.е. са закупени на името на дружеството, не означава непременно, че същите се ползват и за служебни цели. В случай че превозните средства не се ползват за служебни цели, а само за лични, автоматично отпада възможността да се прилага разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
 
Ето защо щом не може да приложите разпоредбата за облагане на разходите в натура, то така направените разходи следва да се третират като скрито разпределение на печалбата от гл. т. на ЗКПО, тъй като съгласно § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и „б“ от ДР на ЗКПО.
 
Също така искаме да Ви обърнем внимание, че от гл. т. на ЗДДС, когато има лично ползване на актив, за който е ползван данъчен кредит, данъчната основа за определяне на данъка, който следва да се начисли чрез протокол по чл. 117 от закона не се определя по реда на ЗКПО (т.е. 50 на сто от разходите, за които е ползван данъчен кредит), а по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Това изисква предприятието да документира с пътна книжка, пътен лист или друг първичен счетоводен документ действително осъществения пробег на автомобила, засягащ само дейността на предприятието с оглед определянето на изминатите километри за лични нужди и извършването на последващи корекции на ползвания данъчен кредит или за начисляване на данъчен кредит за стоки и услуги, ползвани за лични нужди.

С уважение:

Още за данък върху разходите:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДФЛ

ЗДДС