Ликвидационен дял от Швейцария

В България облагането на доходите на физическите лица се регламентира със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Дефиницията за ликвидационен дял е дадена в допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, по конкретно § 1, точка 6, където е посочено, че ликвидационен дял е „разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице“.

От изложената фактическа обстановка става ясно, че физическото лице участва като собственик в капитала на швейцарско дружество, което вследствие на процес по ликвидация изплаща ликвидационен дял на своите собственици. Според нормативните текстове на закона доходите от ликвидационен дял, реализирани от местно физическо лице, които са от източник в чужбина, както е в конкретния случай, следва да бъдат обложени с окончателен данък. (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ). Данъчната основа представлява положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване. Приложимата данъчна ставка е 5% от данъчната основа.

С цел по-голяма пълнота на предоставеното от нас становище, бихме искали да внесем по-голяма яснота относно понятието „документално доказана цена на придобиване“, защото смятаме, че правилното му разбиране стои в основата на това да се определи коректно данъчната основа, респективно дължимият окончателен данък.

Документално доказаната цена на придобиване e цената, на която лицето е придобило акциите/ дяловете от дружеството. Тази цена може да бъде:
- Емисионната стойност в случаите, когато лицето е било учредител на дружеството или е придобило акциите/ дяловете вследствие на увеличение на капитала. Установява се чрез учредителния акт на дружеството.
- Покупна цена, когато лицето е придобило акциите/ дяловете вследствие на разпоредителна сделка за покупко-продажба. Доказва се чрез договор за покупко-продажба на дяловете/ акциите.

Когато физическото лице е придобило акциите/ дяловете срещу направена от него апортна вноска, документално доказаната цена на придобиване се определя на база стойността на непаричната вноска, която е вписана в учредителния акт.

Цената на придобиване може да бъде нула в случаите, когато тя не може да бъде доказана документално по съответния ред и начин или когато акциите/ дяловете са придобити от лицето вследствие на разпределение на печалбата под формата на нови акции/ дялове или друг вид друг източник на собствен капитал (чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ).

В случаите, когато притежаваните от физическото лице акции/ дялове са придобити по комбиниран начин, тоест една част от тях е придобита при учредяване на дружеството по емисионна стойност, а друга част от тях е придобита чрез разпределение на печалбата, то следва да се извърши преизчисление в цената на придобиване.

Ще се опитаме да илюстрираме написаното по-горе чрез пример:

Пример 1: Физическото лице учредява швейцарското дружество с капитал 100 000 лева, разделен на 10 000 броя акции с номинална стойност 10 лева. Определената в учредителния акт емисионна стойност на акциите също е 10 лева. След първата година дружеството реализира 50 000 лева печалба, която се разпределя към собственика под формата на нови акции/ дялове. В този случай новите акции ще бъдат 5 000 броя по 10 лева номинална стойност или общо 50 000 лева капитал. Документално доказаната цена на придобиване ще се изчисли по следния начин:
(10 000 броя х 10 лева + 5 000 броя х 0 лева)/ 15 000 броя  = 6.67 лв.

Пример 2: Физическото лице придобива 10 000 броя акции/ дялове от швейцарското дружество чрез договор за покупко-продажба по цена 12 лева за акция/ дял. На следващата година дружеството реализира 50 000 лева печалба, която се разпределя към собственика под формата на нови акции/ дялове. Номиналната стойност на акциите/ дяловете е 10 лева, следователно новопридобитите дялове са 5 000 броя.В този случай документално доказаната цена на придобиване ще се изчисли по следния начин:
(10 000 броя х 12 лева + 5 000 броя х 0 лева)/ 15 000 броя = 8.00 лв.

Съгласно чл. 67, ал. 4 от закона декларирането на доходите от ликвидационни дялове, които са от източник в чужбина се извършва чрез подаване на годишна данъчна декларация съгласно чл. 50, ал. 1 т. 4 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината, в която доходът е придобит.

Оповестяването на информацията се извършва чрез попълване на част IV на приложение № 8 с код на дохода 8142 - Доходи от ликвидационни дялове от източник в чужбина.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се счита за придобит на датата на заверяване на сметката на получателя при плащания по банков път, а когато доходът е изплатен в чуждестранна валута, то то за целите на облагането той следва да се превалутира в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването (чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Тъй като реализираният от физическото лице доход от ликвидационен дял е с източник в чужбина, освен разпоредбите на ЗДДФЛ следва да се вземат предвид и нормативните текстове на действащата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Конфедерация Швейцария.

Преди да се приложат разпоредбите на една спогодба, трябва да се направи преценка дали конкретният вид доход е изрично уреден в нея. При преглед на действащата СИДДО между Република България и Кондефедерация Швейцария може да се установи, че доходите от ликвидационни дялове не са изрично уредени между двете държави. Това означава, че физическото лице следва да приложи разпоредбите на ЗДДФЛ и да обложи този доход в България.

Независимо от горното, съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица могат да ползват така наречения „данъчен кредит“, когато за даден доход от източник в чужбина е удържан и платен данък в държавата на източника. Това означава, че ако на лицето е наложен данък върху дохода от ликвидационния дял или друг сходен данък в Швейцария, то ще може да приспадне размера на платения данък в чужбина от дължимия окончателен данък в България.

С уважение:

Николай Такиев
 

Още за окончателен данък:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

СИДДО с Швейцария