Облагане с данък при източника на услуги от чужди ЮЛ

С данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО се облагат доходите по чл. 12, ал. 5 от същия закон, а именно – начислените (тоест може и да не се фактически изплатени) от местните юридически лица доходи от възнаграждения за технически услуги (т. 4) в полза на чуждестранни юридически лица. Дадена услуга се третира като техническа услуга за целите на облагане с данък при източника по реда на ЗКПО само ако отговаря изцяло на дефиницията на “възнаграждение за технически услуги”, дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Това означава, че данъчният закон оприличава на „възнаграждения за технически услуги“ плащанията с източник Република България по отношение на три изрично дефинирани случая, а именно:
a) монтаж или инсталиране на материални активи, както и
б) всякакви услуги от консултантско естество и
в) маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Получените от чуждестранното юридическо лице други услуги, които не попадат в обхвата на посочените по-горе три вида услуги, не се считат за „възнаграждения за технически услуги“, съответно не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО и не подлежат на облагане с окончателен данък при източника.

В тази връзка ще обърнем внимание, че  в обхвата на консултантските услуги влизат и надзорните дейности, тъй като целта на надзорните дейност е не само да се следи спазването на технологии и процедури, но и анализ и решаване на възникнали проблеми с цел корекции и подобрения. В случай обаче че получените услуги са одитиране и инспектиране на процесите или тестване на изделията и уредите, при положение че липсва елемента на препоръки и консултации (тоест има само констатации), смятаме че същите услуги не следва да се считат за технически услуги по ЗКПО и респективно начислените възнаграждения за тях няма да подлежат на облагане с окончателен данък.

Относно доходите, посочени в точки 1, 2, 3 и 5 от Вашето запитване, можем да кажем, че заплатената от предприятието сума за проведени тестове (калибриране) и сертифициране представлява възнаграждение за реализирана от доставчика услуга по тестване на изделието, която се съпровожда с издаване на документ за гарантиране на неговото качество и съответствие с определени технически показатели. Като такава, услугата няма елемент на консултация и съответно не се счита за възнаграждение за техническа услуга, попадащи в обхват на доходите, облагани с окончателен данък при източника.

В потвърждение на нашите доводи ще изтъкнем и мнението на НАП по подобна тема, изразено в писмо 20-00-223 от 02. 04. 2008 година, според което: „Извършването на сертификационни одити, инспекции и издаването на международни сертификати  не се обхващат от легалното определение за технически услуги по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО, респективно не попадат в кръга на доходите по чл.12, ал.5, които подлежат на облагане по реда на чл.195 от същия закон“.

Получените адвокатски услуги, посочени в т. 4 от Вашето запитване, при положение че същите са свързани с административни услуги, получаване на документи и др. подобни също не се оприличават на възнаграждения за технически услуги, за които се дължи окончателен данък при източника, тъй като в подобни услуги липсва елемента на препоръки, съвети и консултации.

Единствено за получените услуги по т. 6 от запитването, свързани с получаването на определени консултации и препоръки (по отношение на договаряне на по-добри цени на материали, преглед и утвърждаване на поръчки) представляват услуги от консултантско естество, които подлежат на облагане с данък по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.

В посоченото запитване не посочвате на коя държава е местно лице предприятието, от което получавате консултантската услуга. Следва да имате предвид, че е препоръчителю да се запознаете със СИДДО със съответната държава – ако има такава подписана спогодба, тъй като разпоредбите на СИДДО се прилагат приоритетно спрямо нашето данъчно законодателство (ЗКПО). При условие че даден доход, начислен на чуждестранно лице, не е упоменат изрично в чл. 12 от ЗКПО, той не е от източник страната и съответно не подлежи на облагане по реда чл. 194 или чл. 195 от ЗКПО. Затова в случая, при доходи извън обхвата на чл. 12 от ЗКПО наличието или липсата на СИДДО е без значение - наличието на СИДДО е от значение само тогава, когато възнаграждението на чуждестранното лице подлежи на облагане с данък при източника по реда на ЗКПО, а СИДДО дава по-благоприятно третиране (или освобождава от облагане при източника в България или въвежда по-ниска данъчна ставка от тази в ЗКПО).

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за данък при източника:

Нормативна рамка

СИДДО

ЗКПО