Последно актуализиран на 25 Април 2024 Фактуриране при прехвърляне на право на строеж срещу задължение за строителство
Отговор, предоставен отХристо Досев
на 19 Дек 2022
Въпрос:
Дружество А придобива право на строеж за част от обекти в жилищна сграда от друго дружество Б срещу задължение за строителство. И двете дружества са регистрирани по ДДС в момента на бартерната сделка. Дружество А се задължава със свои сили и средства да извърши строителство на цялата сграда и след това да предаде на дружество Б обектите от сградата, за които то си е запазило правото на строеж. В сключения предварителен договор е договорена клауза, че не се дължат допълнителни плащания по сделката. В Нотариалния акт не е фиксирана цена и за определяне стойността на придобитото право на строеж е направена оценка за пазарна стойност от оценител – 600000 лв. В Дружество А са отчетени две отделни сделки:
1) Придобиване на право на строеж и срещу фактура издадена от дружество Б е взета счетоводна операция:
Д-т 601, анал. Право на строеж – 500 000 лв.
Д-т 4531 – ДДС на покупки – 100 000 лв.
К-т 401, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
2) Предоставяне на строителна услуга – аванс на обща стойност 600000 лв. Дружество А е издало фактура и е взета счетоводна операция:
Д-т 411, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
К-т 412, анал. Аванс строителна услуга със стойност 500 000 лв.
К-т 4532 – ДДС на продажби – 100 000 лв.
3) Закрит е разчетът:
Д-т 401, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
К-т 411, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
В Дружество Б също са отчетени две отделни сделки:
1) Продажба на право на строеж, за което е издадена продажна фактура и е взета счетоводна операция:
Д-т 411, анал. Дружество А – 600 000 лв.
К-т 709 – Приходи –500 000 лв.
К-т 4532 – ДДС на продажби – 100 000 лв.
2) Аванс за придобиване на обекти от сградата срещу фактурата издадена от Дружество А и е взета следната операция:
Д-т 402, анал. Аванс за СМР Дружество А – 500 000 лв.
Д-т 4531 – ДДС на покупки – 100 000 лв.
К-т 401, анал. Дружество А – 600 000 лв.
3) Закрит е разчетът:
Д-т 401, анал. Дружество А – 600 000 лв.
К-т 411, анал. Дружество А – 600 000 лв.
По счетоводни данни себестойността на обектите, които дружество А трябва да предаде на дружество Б е по-висока от аванса – в случая 550 000 лв.:
1. Как трябва да се напише окончателната фактура от дружество А към дружество Б за предадените обекти? Каква ще бъде данъчната основа за начисляване на ДДС и по какъв начин ще се отрази приспадането на аванса във фактурата и начисленото тогава ДДС? Какъв ще бъде размерът на дължимия ДДС?
2. Фактурата ще има ли сума за плащане между двете дружества, при положение че предварително е договорено, че не се дължат допълнителни плащания по сделката?
3. Окончателната фактура как трябва да се отрази в дневниците по ДДС на двете дружества?
4. Какви счетоводни операции трябва да се вземат в Дружество А при предаване на обектите? Начисленият ДДС в окончателната фактура необходимо присъщ разход ли е на дружество А, при положение че между страните няма да има разплащане?
5. Какви счетоводни операции трябва да се вземат в дружество Б при завеждане на обектите? Начисленият ДДС в окончателната фактура формира ли данъчен кредит за дружество Б, при положение че между страните няма да има разплащане?
1) Придобиване на право на строеж и срещу фактура издадена от дружество Б е взета счетоводна операция:
Д-т 601, анал. Право на строеж – 500 000 лв.
Д-т 4531 – ДДС на покупки – 100 000 лв.
К-т 401, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
2) Предоставяне на строителна услуга – аванс на обща стойност 600000 лв. Дружество А е издало фактура и е взета счетоводна операция:
Д-т 411, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
К-т 412, анал. Аванс строителна услуга със стойност 500 000 лв.
К-т 4532 – ДДС на продажби – 100 000 лв.
3) Закрит е разчетът:
Д-т 401, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
К-т 411, анал. Дружество Б – 600 000 лв.
В Дружество Б също са отчетени две отделни сделки:
1) Продажба на право на строеж, за което е издадена продажна фактура и е взета счетоводна операция:
Д-т 411, анал. Дружество А – 600 000 лв.
К-т 709 – Приходи –500 000 лв.
К-т 4532 – ДДС на продажби – 100 000 лв.
2) Аванс за придобиване на обекти от сградата срещу фактурата издадена от Дружество А и е взета следната операция:
Д-т 402, анал. Аванс за СМР Дружество А – 500 000 лв.
Д-т 4531 – ДДС на покупки – 100 000 лв.
К-т 401, анал. Дружество А – 600 000 лв.
3) Закрит е разчетът:
Д-т 401, анал. Дружество А – 600 000 лв.
К-т 411, анал. Дружество А – 600 000 лв.
По счетоводни данни себестойността на обектите, които дружество А трябва да предаде на дружество Б е по-висока от аванса – в случая 550 000 лв.:
1. Как трябва да се напише окончателната фактура от дружество А към дружество Б за предадените обекти? Каква ще бъде данъчната основа за начисляване на ДДС и по какъв начин ще се отрази приспадането на аванса във фактурата и начисленото тогава ДДС? Какъв ще бъде размерът на дължимия ДДС?
2. Фактурата ще има ли сума за плащане между двете дружества, при положение че предварително е договорено, че не се дължат допълнителни плащания по сделката?
3. Окончателната фактура как трябва да се отрази в дневниците по ДДС на двете дружества?
4. Какви счетоводни операции трябва да се вземат в Дружество А при предаване на обектите? Начисленият ДДС в окончателната фактура необходимо присъщ разход ли е на дружество А, при положение че между страните няма да има разплащане?
5. Какви счетоводни операции трябва да се вземат в дружество Б при завеждане на обектите? Начисленият ДДС в окончателната фактура формира ли данъчен кредит за дружество Б, при положение че между страните няма да има разплащане?
Отговор:
Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В същото време според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение – тоест налице е бартерна сделка, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Безспорно е че за услугата по предоставяне на СМР услугата по изграждане (строителство) на сградата може да бъде установена фактическата себестойност, както е в случая същата има стойност в размер на 550000 лева. От своя страна предоставеното право на строеж върху земята няма документално обоснована фактическа себестойност или стойност на придобиване (тъй като когато е придобита земята, тя е придобита с всичките ѝ вещни права – на собственост, на строеж, на ползване), поради което при бартерната сделка данъчната основа на доставката на правото на строеж следва да бъде по нейната пазарна цена, която е 500000 лева. Ето защо при бартерните сделки данъчните основи на насрещните доставки, определени по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС може да бъдат различни. В този смисъл при липса на допълнително парично уреждане на задълженията/ вземанията, възникнали по повод различния размер на начисленото ДДС при сделката за замяна, следва да се представи като разчет – вземане/ задължение.
В конкретната хипотеза дружество А първоначално е начислило ДДС върху данъчна основа в размер на 500000 лева, като в последствие след установяване на фактическата себестойност на предоставената СМР услуга в размер на 550000 лева следва да издаде Дебитно известие (ДИ) с данъчна основа в размер на 50000 лева и да начисли ДДС в размер на 10000 лева. За счетоводни цели следва да се признае единствено сумата по начисленият данък като вземане/ задължение към контрагента, посредством следните счетоводни записвания:
Дружество А:
Дебит сметка Клиенти - 10 000 лева
Вземане от фирма Б
Кредит сметка ДДС за продажби - 10 000 лева
и
Дружество Б:
Дебит сметка ДДС за покупки - 10 000 лева
Кредит сметка Доставчици - 10 000 лева
Задължение към фирма А
Получавайки ДИ с данъчна основа 50000 лева и начислен ДДС в размер на 10000 лева, дружество Б ще има право да приспадне данъчен кредит и ако в действителност упражни това си право, то ще получи 10000 лева от държавния бюджет и при равни други условия ще се обогати с тези 10000 лева от бартера, ако не ги върне (плати задължението си) на отсрещната страна по бартера – дружество А. Респективно начислявайки 10000 лева като ДДС за внасяна от страна на дружество А и ако същата сума не бъде възстановена (платена) от страна на дружество Б, дружество А при равни други условия ще загуби въпросния паричен поток. Ето защо по наше мнение допълнително начисленият ДДС по повод спазване изискването на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС по повод на бартерните сделки по чл. 130, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде действително уреден в парични средства, дори и в договора за замяна да не се изисква подобно плащане, тъй като бартерът е сключен така, че да може пазарните стойности на насрещните доставки да са идентични. Подобно равенство не би могло да се получи по отношение дължимия ДДС по облагаемите доставки, тъй като ЗДДС има специфични правила за определяне данъчната основа при бартерните сделки, по които няма парично изражение на размяната.
В случай че няма парично уреждане на сумата от допълнително начисления от дружество А ДДС в размер на 10000 лева, то дружество А ще представя сумата като вземане от клиент, а дружество Б ще представя сумата като задължения за доставчик.
Издаденото ДИ с данъчна основа 50000 лева и начислен ДДС в размер на 10000 лева по повод спазване изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС следва да се отрази по общият ред в дневника на продажбите на издателят - дружество А и съответно в дневника за покупките на получателят - дружество Б, така, както са били отразени и издадените фактури към датата на сключване на бартерната сделка.
Безспорно е че за услугата по предоставяне на СМР услугата по изграждане (строителство) на сградата може да бъде установена фактическата себестойност, както е в случая същата има стойност в размер на 550000 лева. От своя страна предоставеното право на строеж върху земята няма документално обоснована фактическа себестойност или стойност на придобиване (тъй като когато е придобита земята, тя е придобита с всичките ѝ вещни права – на собственост, на строеж, на ползване), поради което при бартерната сделка данъчната основа на доставката на правото на строеж следва да бъде по нейната пазарна цена, която е 500000 лева. Ето защо при бартерните сделки данъчните основи на насрещните доставки, определени по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС може да бъдат различни. В този смисъл при липса на допълнително парично уреждане на задълженията/ вземанията, възникнали по повод различния размер на начисленото ДДС при сделката за замяна, следва да се представи като разчет – вземане/ задължение.
В конкретната хипотеза дружество А първоначално е начислило ДДС върху данъчна основа в размер на 500000 лева, като в последствие след установяване на фактическата себестойност на предоставената СМР услуга в размер на 550000 лева следва да издаде Дебитно известие (ДИ) с данъчна основа в размер на 50000 лева и да начисли ДДС в размер на 10000 лева. За счетоводни цели следва да се признае единствено сумата по начисленият данък като вземане/ задължение към контрагента, посредством следните счетоводни записвания:
Дружество А:
Дебит сметка Клиенти - 10 000 лева
Вземане от фирма Б
Кредит сметка ДДС за продажби - 10 000 лева
и
Дружество Б:
Дебит сметка ДДС за покупки - 10 000 лева
Кредит сметка Доставчици - 10 000 лева
Задължение към фирма А
Получавайки ДИ с данъчна основа 50000 лева и начислен ДДС в размер на 10000 лева, дружество Б ще има право да приспадне данъчен кредит и ако в действителност упражни това си право, то ще получи 10000 лева от държавния бюджет и при равни други условия ще се обогати с тези 10000 лева от бартера, ако не ги върне (плати задължението си) на отсрещната страна по бартера – дружество А. Респективно начислявайки 10000 лева като ДДС за внасяна от страна на дружество А и ако същата сума не бъде възстановена (платена) от страна на дружество Б, дружество А при равни други условия ще загуби въпросния паричен поток. Ето защо по наше мнение допълнително начисленият ДДС по повод спазване изискването на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС по повод на бартерните сделки по чл. 130, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде действително уреден в парични средства, дори и в договора за замяна да не се изисква подобно плащане, тъй като бартерът е сключен така, че да може пазарните стойности на насрещните доставки да са идентични. Подобно равенство не би могло да се получи по отношение дължимия ДДС по облагаемите доставки, тъй като ЗДДС има специфични правила за определяне данъчната основа при бартерните сделки, по които няма парично изражение на размяната.
В случай че няма парично уреждане на сумата от допълнително начисления от дружество А ДДС в размер на 10000 лева, то дружество А ще представя сумата като вземане от клиент, а дружество Б ще представя сумата като задължения за доставчик.
Издаденото ДИ с данъчна основа 50000 лева и начислен ДДС в размер на 10000 лева по повод спазване изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС следва да се отрази по общият ред в дневника на продажбите на издателят - дружество А и съответно в дневника за покупките на получателят - дружество Б, така, както са били отразени и издадените фактури към датата на сключване на бартерната сделка.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "15 експертни решения на казуси от счетоводната практика"!
Подобни статии от категория ЗДДС
25Апр2024
Третиране като тристранна операция при доставка в Кипър на закупена от Нидерландия стока
от Теодоси Георгиев
на 25 Апр 2024
25Апр2024
Оформяне на доставка във връзка с продажба на производствен отпадък
от Теодоси Георгиев
на 25 Апр 2024
19Апр2024
Изпращане на стоки за продажба на консигнация с проформа фактура
от Ели Марова
на 19 Апр 2024
17Апр2024
Третиране на фактура за стока, закупена от Италия и доставена от Полша
от Ели Марова
на 17 Апр 2024
16Апр2024
Документиране на сделка по посредничество при покупко-продажба на обект, намиращ се в Румъния
от Христо Досев
на 16 Апр 2024