Документи във връзка със заличаване на дружество в ТР

Във връзка с ликвидацията на дружество, някои от необходимите документи за търговския регистър следва да бъдат изготвени от счетоводството. Друга част се изготвят от ликвидатора.

Преди всичко още към началната дата на обявяване на дружеството в ликвидация, следва да бъде изготвен начален баланс към датата на ликвидацията. Той трябва да бъде изготвен при спазване изискванията на НСС 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. Към тази дата следва да се извърши счетоводно приключване по реда предвиден в счетоводното законодателство като за приключен отчете период.

Така изготвения баланс се явява начален баланс към датата на ликвидация. На първо място следва да бъде извършена инвентаризация на активите и пасивите, като същите се записват като салда на началния баланс. Тук се намира и отговора на Вашия въпрос относно заемите от кредитори. Има два варианта – те да са изискуеми /т.е. не е изтекла погасителната давност за тези задължения/ или те да не са изискуеми към датата на съставяне на встъпителния баланс. В този случай те не могат да намерят място в инвентаризационния опис на активите и пасивите. Съгласно изискванията на НСС 13 всички финансови резултати и резерви се обединяват и се включват в баланса като други резерви.

Съвсем по друг начин стои въпросът, ако тези заеми все още са изискуеми кък датата на ликвидацията. В този случай, независимо че не са потърсени от кредиторите, ликвидаторът е длъжен да вложи дължимата сума в банка на негово име или да му даде обезпечение /чл. 272, ал. 2 от Търговския закон/. 

По време на ликвидацията ликвидаторът е длъжен да осребри имуществото на дружеството – да продаде материалните дълготрайни активи, както и краткотрайните материални активи и да събере вземанията. Ако има вземания които се оказват несъбираеми, същите следва да се отпишат.

Отчетът на ликвидатора не се изготвя от счетоводството, това е негово задължение. Нормативните изисквания са определени в Търговския закон и най-общо могат да бъдат обобщени в следното: ликвидаторът е длъжен да опише своята дейност по време на ликвидацията /осребряване на имущество, събиране на задължение, както и други действия, които е предприел по време на ликвидацията/.

След като де приключат всички дейности по ликвидацията, се изготвя краен ликвидационен баланс, като имуществото /в почти всички случаи това са парични средства/ се посочва в крайния ликвидационен баланс и подлежи на разпределение между съдружниците. Всеки получава ликвидационен дял от имуществото на базата на участието си в дружеството. Към крайния баланс следва да се приложат документите, от които е видно, че е извършено разпределение на имуществото между съдружниците – най-подходящ документ според мен е протокол от общо събрание на съдружниците. Пояснителните сведения към баланса не се различават от тези, които се изготвят към годишните финансови отчети. Би следвало да се опише имуществото, което се разпределя /особено ако не е цялото в парични средства/, има ли отписани несъбираеми вземания, достатъчно ли е наличното имущество за удовлетворяване на кредитори по чл. 272, ал. 2 от Търговския закон, ако има такива. Ако е имало стопанска дейност по време на ликвидацията, вследствие на която има формиран финансов резултат, това обстоятелство също следва да се оповести.

Върху ликвидационния дял се дължи данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ или окончателен данък върху ликвидационния дял съгласно чл. 194 ог ЗКПО /ако някой от съдружниците е чуждестранно или юридическо лице/. Данъкът се удържа и внася от дружеството.

Годишна данъчна декларация за последния данъчен период се подава в 30-дневен срок от заличаването. Следва да имате предвид, че при подаване на декларациите на ликвидиращо се дружество, се спазват изискванията на чл. 158, ал. 2 от ЗКПО – т.е. ако дружеството не е извършвало стопанска дейност по време на ликвидацията, декларация не се подава. Когато едно дружество влиза в ликвидация, то прекратява стопанската си дейност, но по изключение такава може да има – ако се налага да се завършат поръчки по неприключили договори и др. подобни. Осребряването на имуществото не се счита за стопанска дейност, то е доход на съдружниците и както посочих по-горе подлежи на облагане по друг ред.

Това, че са извършени проверки от НОИ, все още не е основание за издаване на удостоверението за предадени ведомости. Ведомостите следва да бъдат предадени по опис на НОИ, като за целта следва да си запазите час в НОИ за да предадете оригиналните ведомости. Едва след действителното им предаване, ще получите нужното удостоверение.