Начисляване на данъци при получена услуга по граждански договор с чуждестранно физическо лице

Въпрос: Фирмата има граждански договор с чужденец от страна извън ЕС. Договорът е за комисионна по осъществени сделки в неговата страна. Този чужденец е физическо лице, не живее в България и извършва дейността си изцяло в чужбина. Не се е регистрирал по тяхното местно законодателство като лице със свободна професия. Какви начисления за данъци и осигуровки следва да се направят? Въпросът е трябва ли фирмата да начисли ДДС с протокол на сумите по договора? Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС фирмата е получател на услуга и данъчно задължено лице и би следвало да си начисли данък, но дали този вид сделка по граждански договор с физическо лице извън ЕС се включва по този член? Ако трябва да се начисли данък, на каква база следва да стане това? Възникват и подвъпроси, свързани с осигуряване и данъци по ЗДДФЛ: Съгласно осигурителния кодекс, макар физическото лице да работи в чужбина, фирмата длъжна ли е да му начисли и внесе осигуровки, без здравни, след приспадане на нормативно признатите разходи? Има и такова тълкуване от НАП. За авансов данък по ЗДДФЛ се счита, че не следва да се начислява, понеже услугата е в чужбина. Също има тълкуване от НАП в този смисъл. По отношение на данък при източника, тъй като услугата не попада в сферата на услуги, облагаеми с този данък, може да се приеме че също не трябва да се начислява. Хипотетично, ако услугата попадаше в тази сфера, данък при източника на каква база следва да се начисли? Тогава ще трябва ли също да се начислява ДДС, понеже данък при източника се води окончателен данък и на каква база? Дали се изключват нормативно признатите разходи?