Завеждане на имот, обект на съдебно дело между купувач и продавач

Фирма с регистрация по ЗДДС, в качеството си на купувач, сключва предварителен договор за покупка на недвижим имот /офис/ в новосрояща се сграда със строителната фирма с регистрация по ЗДДС, в качеството ѝ на продавач и собственик на сградата и въпросния имот и плаща по този договор 70% с ДДС от стойността на предварителния договор. Новостроящата се сграда в момента на сключване на договора е на етап груб строеж, а офисът, предмет на договора е изцяло завършен - намира се на партера. По договор купувачът се задължава след 6 месеца да доплати останалите 30% и да сключи с продавача окончателен договор. Два месеца след сключване на предварителния договор, продавачът уведомява купувача, че:
1. Не признава сключения предварителен договор.
2. Признава авансовото плащане от 70% по предварителния договор.
3. Отказва да върне парите.
Купувачът завежда дело за обявяване на предварителния договор за окончателен и алтернативно с това иск за връщане на платените 70% от цената на имота, ако главния иск бъде отхвърлен. В последствие продавачът тегли заем и ипотекира сградата, в която се намира и въпросният офис. Не може да обслужва кредита и цялата страда е придобита от банката - кредитор. Банката сключва договор за цесия с фирма цесионер с регистрация по ЗДДС и и прехвърля вземанията. Цесионерът изцяло заличава ипотеката. При няколкото опита за публична продан чрез нает ЧСИ, купувачът реагира и не допуска продажбата на имота на търг, защото очаква решението на съда по горните дела. През декември 2022 година делото завършва с решение:
1. Обявява се предварителния договор за окончателен.
2. Купувачът да заплати на общината данъка за придобиване на имота, посочен от съда, което е условие за вписването на имота в АВп.
3. Продавачът да заплати на купувача разноските по делото.
Към момента купувачът разполага с:
1. Влязлото в сила решение на съда по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, вписано в Авп.
2. Констативен нотариален акт за собственост на недвижимия имот, също вписан в АВп. Стойността на имота по данъчната оценка е в размер на около 50% от платената по предварителния договор сума. В общината имота е на Акт 14.
Купувачът е направил следните счетоводни записвания:
1. Осчетоводен е предварителния договор:
Д-т Други дългосрочни финансови активи
К-т Доставчици по аванси
Д-т Доставчици по аванси
К-т група 50
2. След завеждане на делото:
Д-т Вземания по съдебни спорове
К-т Други дългосрочни финансови активи
3.След приключване на делото;
Д-т Присъдени вземания
К-т Вземания по съдебни спорове
4. За платения данък в МДТ:
Д-т Разходи за данъци, такси и други подобни плащания
К-т Доставчици /Разплащателна сметка/
5. За разноските по делото /най-вероятно няма да бъдат платени/ са осчетоводени задбалансово:
Д-т Условни вземания по съдебни дела
К-т Условни пасиви по съдебни дела
Към момента купувачът реално не владее имота. През времето на водене на делото /14 години/, цесионерът ползва имота за свой офис.
Може ли на базата на констативния нотариален акт за собственост, който фирмата купувач притежава, да заведе счетоводно имота като своя собственост? Ако това е възможно, къде да се отнесе разликата от платената по предварителния договор сума и стойността на имота по данъчна оценка, посочена в нотариалния акт? Ако това не е възможно, кой, какъв документ и на каква стойност издава на купувача, с който да заведе актива?