Третиране на сделки по продажба към Узбекистан на доставени в латвийски склад стоки, закупени от Полша

Merat извършва сделки по следващият начин:
1. Merat купува стоки в Полша от фирма XXX (регистрирана по  ДДС). Стоките се доставят за сметка на доставчика XXX до склад в Латвия, с който Merat има договор за съхранение. (Това е обикновен склад или митнически склад - зависи от предназначението.) След това стоките се продават в Узбекистан от ZZZ. Митническите процедури за износ и съхранение в склад в Латвия се заплащат от Merat. Транспортирането на стоки от Латвия до Узбекистан се заплаща от ZZZ. Стоките се транспортират от склад на Merat в Латвия. Merat издава фактура, издава декларация за износ (копие от CMR получава ZZZ), също получава известие IE599, след като стоките преминат границата на ЕС.
2. Merat купува стоки в Полша от фирма XXX (регистрирана по  ДДС). Стоките се доставят за сметка на доставчика XXX до склад в Латвия, с който Мерат има договор за съхранение. Т.е. в цената на стоките е включен транспорт, т.е. прехвърлянето на стоки (покупка) от полска компания се извършва в Латвия (склад Merat).
След това стоките се продават на узбекската компания ZZZ при условия на доставка на FCA (склад на получателя в ЕС). Митническата декларация (и фактура) са съставя от Merat и за неговата сметка транспортира стоката до митнически склад в Литва или Полша, където прехвърля собствеността върху стоката на ZZZ. В законоустановеният срок до 90 дни фирма ZZZ изнася стоката извън ЕС, като заплаща транспорта за своята сметка. Мерат получава копие от CMR и бележка IE599. По този начин възможно е да има интервал от до 3 месеца между датата на митническата декларация (и фактурата) и датата на преминаване на границата (документ IE599). Но обикновено не e надвишава 30 дни. Как правилно се тълкуват подобни сделки от гледна точка на ЗДДС и как трябва правилно да се отрази в протоколи, дали трябва да начислим ДДС и как да се отразяват в дневниците за покупки и продажби?