Спиране на начисляване на счетоводна амортизация за активи, които не се използват през месеца

Начисляването на амортизации се осъществява при спазване разпоредбите на СС 4 – Отчитане на амортизациите. Стандартът определя, че предприятието спира да начислява амортизации в два случая:
- При извеждане на актива от употреба (бракуване, продажба, дарение, установявана на липса, при направа на непарична вноска в капитала на друго предприятие, преобразуване на дружеството чрез отделяне и др.п.); или
- При консервирането му.

Следователно, Вие не можете да спрете начисляването на амортизациите само защото активът не се ползва през определени месеци в годината.

За целите на счетоводното отчитане в СС 4 е дадено определение за термина „амортизация“, а именно това е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност.

В точки 5.1. и 5.2. са посочени възможните методи за амортизация, а именно – линейният и нелинейните такива. Като е възможно предприятието да приложи и други методи, различни от посочените в СС 4, стига те да отразяват вярно очаквания модел на използването на дълготрайния актив. Изборът на метода на амортизация представлява една приблизителна счетоводна оценка на ръководството на отчитащото се предприятие, която подлежи на корекция (промяна) през следващите периоди, но в крайна сметка следва да отразява очакваните икономически ползи и изгоди за Вашето предприятие от използването на конкретният актив. Ето защо с оглед по-вярното представяне на начина на използване на дълготрайните активи Вие може да изберете например изхабяването да не се отчита на времева база (брой години полезен срок на годност), а например като разход на някаква конкретна и характерна за актива база, като например отработени машиночасове за производствените машини, или изминати километри за МПС. В такива случаи Вие следва да определите очаквания полезен живот на машината/ МПС в машиночасове, респективно в максимален пробег километри. След това, спазвайки разпоредбата на СС 4, точка 2, следва да определите амортизационната норма (АН) като коефициент, който се получава като съотношение на амортизируемата стойност и производителността на актива (полезен живот на машината изразен в машиночасове/ максимален пробег километри). Въз основа на така определената АН Вие ежемесечно ще определяте амортизационната квота, т.е. частта от амортизируемата стойност на актива, която се разпределя като разход за месеца като произведение от отработените машиночасове/изминати километри ги умножите по АК.

Пример: През м. 07.2022 г предприятието закупува трактор, на който амортизируемата стойност е 250 000 лева. Предприятието определя полезния живот на трактора в км - 500 000 км. Съответно амортизационната норма ще се определи, като коефициент:
АН = АС/полезен живот в км = 250 000/500 000 = 0,5
Използването на трактора започва през м.08.2022 г. За месеца изминатите км от трактора са 1 000. Амортизационната квота за месец 08.2022 г. ще се определи по следната формула:
АК = Пробег за месеца Х АН = 1 000 х 0,5 = 500 лв.

Следва обаче да имате предвид, че точка 5.3. от СС 4 позволява предприятието да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи, но за една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация.  

Съответно, ако изберете да амортизирате определена група активи на база очакваното използването, това следва да бъде посочено и в амортизационната политика на предприятието. Точка 7.1. от СС 4 изисква от всяко предприятие да разработи своя собствена амортизационна политика, в която да посочи информация за:
- възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми;
- възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите активи;
- възприетия подход при определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи;
- възприетия метод на амортизация по класове от сходни амортизируеми активи;
-  друга информация по преценка на предприятието.

По отношение на данъчната амортизация чл. 59 от ЗКПО предвижда, че начисляването на данъчната амортизация се преустановява само ако един актив не се ползва от предприятието за период по-дълъг от дванадесет месеца. След като периода на неизползване на активите при Вас не надвишава повече от дванадесет месеца, то Вие нямате задължението да прилагате разпоредбите на чл. 59 от закона. Следователно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, която изисква намаляване на начислената данъчна амортизация и корекция на стойностите на данъчния амортизируем актив, ще се приложи само ако даден актив не е ползван в период по-дълъг от дванадесет последователни календарни месеца.

С уважение: