Ремонт на нает от ФЛ офис - третиране на разходи, право на данъчен кредит
Отговор, предоставен от
Христо Досев
Христо Досев
на 24 Ян 2023
Въпрос:
➤ Дружество разполага с нает офис, съгласно договор за наем с физическо лице за 5 години, в който извършва дейността си. Заплаща месечен наем в размер на 300 лв. В края на годината решава, че офисът има нужда от ремонт - смяна на подова настилка - вместо мокет - плочки, както и оптимизация на отоплението на офиса - прокарват се тръби за подово отопление; ремонтира се тоалетната. Разходите ще са на приблизителна стойност 6000 лв.
1. Следва ли разходът да се отчете като подобрение и 6000 лв. да бъдат заведени като ДНМА?
2. Има ли право наемателят да ползва данъчен кредит за разходите?
3. В случай че дружеството се договори с наемодателя отчетените разходи да се приспадат цялостно или частично от наема, то следва ли да се третира отново като вид приход за физическото лице и дружеството следва ли да продължи да декларира целия размер на наемната вноска с чл. 55?
4. В случай че дружеството ще трябва да поеме изцяло разхода за ремонт, то как следва да се третира - като ремонт или подобрение и има ли право на ДК?
1. Следва ли разходът да се отчете като подобрение и 6000 лв. да бъдат заведени като ДНМА?
2. Има ли право наемателят да ползва данъчен кредит за разходите?
3. В случай че дружеството се договори с наемодателя отчетените разходи да се приспадат цялостно или частично от наема, то следва ли да се третира отново като вид приход за физическото лице и дружеството следва ли да продължи да декларира целия размер на наемната вноска с чл. 55?
4. В случай че дружеството ще трябва да поеме изцяло разхода за ремонт, то как следва да се третира - като ремонт или подобрение и има ли право на ДК?
Отговор:
Извършените СМР дейности на стойност 6000 лева могат да бъдат представени и счетоводно отчетени като подобрение на наетия актив, ако от тези разходи е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Според точка 6.2 от СС 16 – Дълготрайни материални активи, разходите, които изискват счетоводно да се представят като подобрение на актива и които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
При условие че разходите водят единствено до възстановяване на качествата на актива така, че същият да може да се ползва според неговото предназначение, следва да се представят като текущ счетоводен разход. В този смисъл следва да прецените естеството на направените разходи в контекста на икономическите изгоди, които предприятието ще черпи от използването на актива, за да прецизирате дали да ги отчетете на разход или като подобрение на наетият актив.
Според точка 5.2, буква „б“ от СС 17 – Лизинг, наемателят следва да отчете разходите за ремонт на наетият актив като текущ счетоводен разход, а тези водещи до подобрение на наетият актив – като дълготраен актив – ДНМА.
Правото на данъчния кредит по реда на ЗДДС – независимо дали става въпрос за ремонт или подобрение, зависи от това дали наетият имот се използва от наемателя за дейности, свързани с извършването на облагаеми доставки и дали предприятието спазва общите изисквания на ЗДДС. Тоест ако дружеството извършва облагаеми доставки, при равни други условия, то ще има право да приспадне като данъчен кредит начисления му ДДС по повод извършване на ремонта/ подобрението на наетият актив.
Ако извършеният разход или подобрение не е за сметка на наемателя, а се приспада от дължимите наемни вноски, то очевидно е налице плащане на наемни вноски в натура към наемодателя. Фактът дали наемът се плаща в натура или в пари няма никакво значение към факта, определящ че наемодателят получава облагаем доход, който предприятието – платец - следва да обложи с авансов данък и респективно да декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. При получени непарични доходи (тоест доходи в натура) на основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ същите следва да се остойностят в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, като за дата на получаване на непаричният доход чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ определя датата на получаване на престацията. Тоест на датата, на която ремонтът/ подобрението са завършени, ЗДДФЛ смята, че наемодателя е получил съответните наемни плащания от наемателя.
При условие че наемателят извършва подобрение на наетия актив за своя сметка, тоест подобрението не е за сметка на наемните вноски, а е безвъзмездно, на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, възниква данъчно събитие на доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Данъчната основа на доставката на услуга се определя от сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена на подобрението към датата на връщане на наетия актив с подобрението.
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
При условие че разходите водят единствено до възстановяване на качествата на актива така, че същият да може да се ползва според неговото предназначение, следва да се представят като текущ счетоводен разход. В този смисъл следва да прецените естеството на направените разходи в контекста на икономическите изгоди, които предприятието ще черпи от използването на актива, за да прецизирате дали да ги отчетете на разход или като подобрение на наетият актив.
Според точка 5.2, буква „б“ от СС 17 – Лизинг, наемателят следва да отчете разходите за ремонт на наетият актив като текущ счетоводен разход, а тези водещи до подобрение на наетият актив – като дълготраен актив – ДНМА.
Правото на данъчния кредит по реда на ЗДДС – независимо дали става въпрос за ремонт или подобрение, зависи от това дали наетият имот се използва от наемателя за дейности, свързани с извършването на облагаеми доставки и дали предприятието спазва общите изисквания на ЗДДС. Тоест ако дружеството извършва облагаеми доставки, при равни други условия, то ще има право да приспадне като данъчен кредит начисления му ДДС по повод извършване на ремонта/ подобрението на наетият актив.
Ако извършеният разход или подобрение не е за сметка на наемателя, а се приспада от дължимите наемни вноски, то очевидно е налице плащане на наемни вноски в натура към наемодателя. Фактът дали наемът се плаща в натура или в пари няма никакво значение към факта, определящ че наемодателят получава облагаем доход, който предприятието – платец - следва да обложи с авансов данък и респективно да декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. При получени непарични доходи (тоест доходи в натура) на основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ същите следва да се остойностят в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, като за дата на получаване на непаричният доход чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ определя датата на получаване на престацията. Тоест на датата, на която ремонтът/ подобрението са завършени, ЗДДФЛ смята, че наемодателя е получил съответните наемни плащания от наемателя.
При условие че наемателят извършва подобрение на наетия актив за своя сметка, тоест подобрението не е за сметка на наемните вноски, а е безвъзмездно, на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, възниква данъчно събитие на доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Данъчната основа на доставката на услуга се определя от сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена на подобрението към датата на връщане на наетия актив с подобрението.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "15 експертни решения на казуси от счетоводната практика"!
Подобни статии от категория Разходи
18Окт2024
Третиране на разходи във връзка с научна и развойна дейност по създаване на продукт
от Христо Досев
на 18 Окт 2024
14Окт2024
Отразяване на разходи във връзка със създаване на ново дружество, чието създаване в последствие отпада
от проф. д-р Стоян Дурин
на 14 Окт 2024
14Окт2024
Включване на разходи за изграждане на огради, бариери, видеонаблюдение и др. към комплекс от затворен тип
от проф. д-р Стоян Дурин
на 14 Окт 2024
29Авг2024
Третиране на разходи за настаняване и наем на автомобил за финансов директор и групов счетоводител
от Христо Досев
на 29 Авг 2024