Ремонт на нает от ФЛ офис - третиране на разходи, право на данъчен кредит

Извършените СМР дейности на стойност 6000 лева могат да бъдат представени и счетоводно отчетени като подобрение на наетия актив, ако от тези разходи е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Според точка 6.2 от СС 16 – Дълготрайни материални активи, разходите, които изискват счетоводно да се представят като подобрение на актива и които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

При условие че разходите водят единствено до възстановяване на качествата на актива така, че същият да може да се ползва според неговото предназначение, следва да се представят като текущ счетоводен разход. В този смисъл следва да прецените естеството на направените разходи в контекста на икономическите изгоди, които предприятието ще черпи от използването на актива, за да прецизирате дали да ги отчетете на разход или като подобрение на наетият актив.

Според точка 5.2, буква „б“ от СС 17 – Лизинг, наемателят следва да отчете разходите за ремонт на наетият актив като текущ счетоводен разход, а тези водещи до подобрение на наетият актив – като дълготраен актив – ДНМА.

Правото на данъчния кредит по реда на ЗДДС – независимо дали става въпрос за ремонт или подобрение, зависи от това дали наетият имот се използва от наемателя за дейности, свързани с извършването на облагаеми доставки и дали предприятието спазва общите изисквания на ЗДДС. Тоест ако дружеството извършва облагаеми доставки, при равни други условия, то ще има право да приспадне като данъчен кредит начисления му ДДС по повод извършване на ремонта/ подобрението на наетият актив.

Ако извършеният разход или подобрение не е за сметка на наемателя, а се приспада от дължимите наемни вноски, то очевидно е налице плащане на наемни вноски в натура към наемодателя. Фактът дали наемът се плаща в натура или в пари няма никакво значение към факта, определящ че наемодателят получава облагаем доход, който предприятието – платец - следва да обложи с авансов данък и респективно да декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.  При получени непарични доходи (тоест доходи в натура) на основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ същите следва да се остойностят в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена, като за дата на получаване на непаричният доход чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ определя датата на получаване на престацията. Тоест на датата, на която ремонтът/ подобрението са завършени, ЗДДФЛ смята, че наемодателя е получил съответните наемни плащания от наемателя.

При условие че наемателят извършва подобрение на наетия актив за своя сметка, тоест подобрението не е за сметка на наемните вноски, а е безвъзмездно, на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, възниква данъчно събитие на доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Данъчната основа на доставката на услуга се определя от сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена на подобрението към датата на връщане на наетия актив с подобрението.