Продажба на стоки през онлайн магазин с пощенски паричен превод

Българско ЕООД е започнало да извършва продажби на стоки през онлайн магазин. Имат сключен договор с дружество за поддръжка на сайта. Имат сключен договор със Спиди за изпращане на стоките с пощенски паричен превод. Парите от продадените стоки постъпват в банковата сметка на дружеството от сметка на Спиди. Дружеството няма касов апарат. Поради това, че към настоящия момент това е било единственият начин на разплащане – магазинът не е регистриран в НАП. От скоро, в сайта си освен „Плащане при доставка“, предлагат на своите клиенти и опцията „плащане с карта“. За целта използват „Stripe“. Вече имат получени плащания и от местно и от чуждестранно физическо лице чрез платформата.

1. След като имат получено плащане от чуждестранно ФЛ и най – вероятно това няма да е единичен случай – възниква ли основание за задължителна регистрация по ЗДДС? Ако да - може ли регистрацията да е доброволна, а не по чл. 97а ЗДДС?

2. Каква месечна информация трябва да се получава от платформата Stripe – банкови извлечения, инвойс за комисионна за ползваната услуга? Какви са нашите задължения, ако в профила на дружеството в платформата липсва такава информация – нито има разчет на получените плащания, нито пък информация за издадени към дружеството документи? В банковата сметка като основание на получения от Stripe превод няма други разяснения – просто една сума.

3. Ако вместо Stripe използват друг вируален ПОС терминал - на обслужващата ги банкова единица българска банка – и продължат да получават плащания от чуждестранни лица – възниква ли основание за регистрация по ЗДДС? И най – вероятно банката също ще удържа някаква комисионна за услугата и предполагам, също би следвало да им издава фактура?

4. Тъй като продължават да нямат касов апарат и съответно не се издават касови бонове, нито хартиени, нито електронни, то следва ли да се подава информация чрез одиторски файл? В този одиторски файл само данните от постъпилите чрез виртуалния ПОС плащания ли се попълват или и тези от пощенските парични преводи?

5. Ако започнат да издават електронни документи с реквизити по чл. 52о от Н-18, то задължението за одиторски файл отпада ли?

6. Ако продажбите им към чуждестранните ФЛ станат преобладаващи – над 10000 евро – предполагам, това ще доведе до задължение за регистрация по OSS. Ако някой от по-горните въпроси не води до задължителна регистрация по ЗДДС, то ако надвишат 10–те хил. евро и задължително трябва да се регистрират по OSS – то тогава ще възникне ли задължение за регистрация по ЗДДС?

7. Трябва ли постъпленията от Stripe, когато са от чуждестранни ФЛ, да се декларират в БНБ? Или понеже платформата е чуждестранна се декларират всички постъпления там – без значение местно или чуждестранно ФЛ? Ако сменят Stripe с виртуален ПОС терминал на обслужващата ги банка – трябва ли да декларират постъпилите от чуждестранни ФЛ плащания в БНБ?