Признаване на разходи за застраховки, транспортни карти, допълнително пенсионно осигуряване и членски внос към адвокатски колегии

По принцип индивидуалните пенсионни и здравни застраховки, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно представляват лични разходи на лицата и за целите на ЗКПО могат да бъдат данъчно признати единствено като социален разход, предоставен в пари или в натура и обложен със съответния данък.

Съгласно § 1, т. 34. от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Видно от цитираното определение изброените социални придобивки, в пари или в натура, биха били данъчно признат разход само когато са предоставени към наети лица – работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол. В това число не попадат съдружниците, включително и съдружниците в адвокатски дружества, независимо дали получават възнаграждение за труда си на основание § 1, т. 26, буква „и" от ДР на ЗДДФЛ или не.

Пенсионните и здравни застраховки биха могли да представляват данъчни облекчения за самите физически лица по реда и при условията на чл. 19 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 78 от Закона за адвокатурата адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите ѝ адвокати и адвокати от Европейския съюз.

Видно от цитирания текст в адвокатската колегия членува лично адвокатът, а не адвокатското дружество, като самостоятелно юридическо лице. Съответно задължението за членки внос възниква лично за адвоката и не може да е данъчно признат разход за адвокатското дружество, още повече, че съгласно Закона за адвокатурата, дейността на адвоката – съдружник остава независима и в интерес на крайния клиент без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно.

Всички горепосочени плащания биха могли да представляват счетоводен разход за адвокатското дружество, ако са оформени като възнаграждение за положен личен труд по реда на §1, т. 26, буква „и" от ДР на ЗДДФЛ и обложени съответно. В този случай сумите са данъчно признати по общия ред на ЗКПО, като разходи за трудови възнаграждения.