Признаване на разходи за самолетен билет и медицинска застраховка за управител във връзка с лечение

Всяка фирма има право на социални разходи, които са данъчно признати. Първото условие е те да са достъпни за всички служители, а второто условие е те да са от изброените в чл. 294 от Кодекса на труда. В този член изплащането на помощ в пари или натура на работници и служители във връзка със заболяване и продължително боледуване не са изрично посочени. Но в т. 7 е записана една по-обща формулировка „задоволяване на други социално-битови и културни потребности“. Тъй като тези потребности може да са от най-различно естество, може да приемем, че изплащането на помощ за продължително лечение спада към посочените в т. 7 от чл. 294 но Кодекса на труда.

В случая е необходимо да има решение на ръководството по какъв начин се изплащат помощите за лечение при продължително боледуване. Следва да се има предвид, че социалните разходи могат да бъдат предоставяни в пари или в натура. За предоставените средства за социални разходи в натура се дължи 10% данък върху разходите. При социални разходи изплатени в пари, те следва да се добавят към дохода на лицето и да бъдат обложени с осигуровки и данък. Не се облагат с осигуровки изплатените еднократни помощи за лекарства и лечение.

След тези уточнения на третирането на социалните разходи, да разгледаме как би се третирало пътуването за лечение на управителя. Тъй като самолетният билет е закупен от фирмата /управителят не е получил парични средства, за да го закупи/, този разход може да бъде третиран като социален разход в натура. Ако паричните средства за лечението са предварително известни и се заплатят отново от дружеството, отново бихме имали социални разходи в натура. Другояче стои въпросът, ако лечебното заведение не би приело плащането да бъде извършено от фирма, а не от лицето, което е прието за лечение. В този случай дружеството трябва да предостави на управителя помощ не в натура, а в пари и то еднократно – само еднократните помощи не се облагат с осигуровки, както посочихме по-горе.

По отношение на разходите на съпругата му, която ще го придружава, моето становище е, че те не могат да бъдат причислени към социалните разходи. Дори да има заповед за командировка, то тези разходи не са за дейността и с тях следва да бъде преобразуван финансовия резултат.