Вие сте тук: ДДС Протокол по чл. 117 Префактуриране на консумативи към австрийски клон на българска фирма

Префактуриране на консумативи към австрийски клон на българска фирма

Отговор, предоставен от
Ели Марова Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси

на 15 Апр 2022

Tags: протокол по чл 117ВОДнулева ставка

Въпрос:

➤ Българска фирма, регистрирана по ДДС, има клон в Австрия, регистриран по ДДС в Австрия. Дружеството е закупило хотел в Австрия и същият се води в клона. Към момента се извършва реновация на хотела. Някои активи и консумативи, свързани с реновацията на хотела, се купуват от България под българския ДДС номер на дружеството. Същите се транспортират до Австрия с транспорт за сметка на клона и ЧМР. До момента тези активи се префактуират на клона с авсрийския ДДС номер като ВОД и се осчетоводяват в разчетна сметка с клона. При извършена проверка от органите на НАП, се установява, че тази практика не е правилна. Съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 9 от ЗДДС следва да издаваме протокол и същият да се включва в дневник продажби кл. 20 на българското дружество като ВОД. Кой член да запишем в протокола по чл. 117 от ЗДДС за неначисляване на ДДС? Издадената фактура от българското дружество с българския ДДС номер няма да се включва в дневник продажби, а само протокола по чл. 117 от ЗДДС? Носим ли административнонаказателна отговорност за практиката ни с префактуриране и неиздаване на протокол по чл 117 от ЗДДС и включването на фактурата за ВОД в дневник продажби и в двата случая ДДС е 0 % за българското дружество?

Отговор:

За целите на данъчния режим по ДДС, преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, е приравнено на облагаема доставка. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ППЗДДС за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращ доставките. Това означава, че за целите на ЗДДС доставките на стоки между българската фирма и клонът ѝ в Австрия в състава на българската фирма ще се считат за доставки и ще се третират по общите правила на закона.

От своя страна чл. 7м ал.4 от ЗДДС предвижда реда при изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС, което се счита за възмездна вътреобщностна доставка на стоки.

Чл. 117, ал. 1, т. 4 от закона предвижда задължителното издаване на протокол в случаите на чл. 7, ал. 4 от закона. Основанието за прилагане на нулева ставка е чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 4 от закона. Доказването на нулева ставка става с изброените документи в чл. 45 от ППЗДДС. Един от тези документи за доставката в случаите на ВОД по чл. 7, ал. 4 е протоколът, а не фактурата.

Чл. 113, ал. 1 от закона определя, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Когато документирате доставката с протокол по чл.117 може да не издавате фактура.

Предвид това, че доставката е декларирана правилно като ВОД, макар и с грешния документ, не би следвало да се стига до административно наказание. Единственият проблем, който би възникнал, е относно нулевата ставка, за доказателството на която се изисква протокол по чл 117 от закона. Все пак не вярвам данъчните органи да предприемат такива стъпки, тъй като е нарушена само формата, но не и съдържанието.

С уважение: