Отразяване на фактури за материали, закупени от испанска фирма, и доставени на кораби

От въпроса не става ясно за къде точно заминават тези материали.
 
Ако испанската фирма оформя износ за трета страна, тогава за българската фирма не възниква задължение за самоначисляване на ДДС. Чуждестранните фактури не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, затова не е необходимо да се отразяват в дневника за покупки.

Ако обаче материалите се изпращат в други държави членки, независимо, че не пристигат в България, за българската фирма ще възникне ВОП по чл. 62, ал. 2 от закона и фирмата ще бъде длъжна да си самоначисли данъка.

Режимът на ВОП по чл. 62, ал. 2 не дава право на приспадане на данъчен кредит, съгласно Решение С-536/08 на СЕО. Протоколът следва да се отрази в двата дневника, като в дневника за покупки ще е без право на данъчен кредит.

Основен принцип на данъка е да се дължи в държавата членка на потребление. Чл. 62, ал. 2 отговаря на преходния режим, заложен в Директива 2006/112/ЕО, който има за цел да накара данъчно задължените лица да се регистрират в държавата членка на потребление.