Отписване на заеми, за които се знае, че няма да бъдат погасени

Фирма А ЕООД има дадени парични заеми на стойност 300 хил. лв. Собственикът на фирмата и управителят са две различни лица. През 2023 г. фирмата не е осъществявала дейност по смисъла на закона и към момента не планира да възобновява дейност. Даването на паричните заеми е започнало още през 2011 г. и последният паричен заем е даден през 2019 г. Заемите са давани на различни фирми и срокът им на погасяване е удължаван с анекси до 2022 г., 2020 г. ,2025 г., 2027 г. за всяка фирма е различно. През периода, през който са давани паричните заеми, управителят на фирма А е бил управител или съдружник или по друга линия свързано лице с фирмите получателки на заемите. В момента управителят на фирма А няма връзка с фирмите получателки на паричните заеми. Фирмите, които са получили заемите, няма да ги върнат на фирма А. Собственикът на фирма А не желае да си търси парите по съдебен път, нито да преговаря с фирмите; т.е. не иска да му се връщат парите. Начислените до 2022 г. лихви също няма да се плащат. През годините лихвите с изтекъл давностен срок са отписвани. При условие че се знае, че тези заеми няма да се връщат, има ли законово основание да ги отпиша, въпреки че с анекси срокът им е удължен и има много време до тяхното отписване по давност? Трябва ли да издавам всяка година документ за начислена лихва? Как ще се отрази отписването им в ГДД; ще бъдат в увеличение и когато настъпи давностният срок, ще се отписват един по един или има и друг законов вариант? Нужно ли е да искам потвърждение на разчети в този случай, че няма да се плащат?