Отписване на заеми, за които се знае, че няма да бъдат погасени
Отговор, предоставен от
Елена Илиева
Елена Илиева
на 09 Ян 2024
Въпрос:
Фирма А ЕООД има дадени парични заеми на стойност 300 хил. лв. Собственикът на фирмата и управителят са две различни лица. През 2023 г. фирмата не е осъществявала дейност по смисъла на закона и към момента не планира да възобновява дейност. Даването на паричните заеми е започнало още през 2011 г. и последният паричен заем е даден през 2019 г. Заемите са давани на различни фирми и срокът им на погасяване е удължаван с анекси до 2022 г., 2020 г. ,2025 г., 2027 г. за всяка фирма е различно. През периода, през който са давани паричните заеми, управителят на фирма А е бил управител или съдружник или по друга линия свързано лице с фирмите получателки на заемите. В момента управителят на фирма А няма връзка с фирмите получателки на паричните заеми. Фирмите, които са получили заемите, няма да ги върнат на фирма А. Собственикът на фирма А не желае да си търси парите по съдебен път, нито да преговаря с фирмите; т.е. не иска да му се връщат парите. Начислените до 2022 г. лихви също няма да се плащат. През годините лихвите с изтекъл давностен срок са отписвани. При условие че се знае, че тези заеми няма да се връщат, има ли законово основание да ги отпиша, въпреки че с анекси срокът им е удължен и има много време до тяхното отписване по давност? Трябва ли да издавам всяка година документ за начислена лихва? Как ще се отрази отписването им в ГДД; ще бъдат в увеличение и когато настъпи давностният срок, ще се отписват един по един или има и друг законов вариант? Нужно ли е да искам потвърждение на разчети в този случай, че няма да се плащат?
Отговор:
Предоставените от предприятието заеми представляват финансов актив и счетоводното им отчитане се подчинява на разпоредбите на СС 32 „Финансови инструменти". Съгласно т. 11.1. от стандарта предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:
а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;
б) отказ от правата или отменяне на задълженията;
в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
Следователно, вземанията не могат да бъдат отписани преди изтичане на давностния им срок съгласно ЗЗД (който е различен от данъчната давност по чл. 37 от ЗКПО), независимо от това, че предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат погасени.
Съгласно т. 9.2. от СС 32 финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност. В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. (т. 10.1 и 10.2). Щом предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат платени, е явно, че възстановимата стойност на финансовите активи е по-ниска от балансовата им стойност и те следва да бъдат обезценени до размера на възстановимата им стойност, включително и до нула, ако това е размерът на очакваната възстановима стойност.
Счетоводните разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви са непризнати за данъчни цели в годината на отчитането им съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и формират данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от закона. Тъй като предприятието не е извършвало дейност, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО има право да не подава ГДД, като отчитането на счетоводни разходи от обезценка на вземания не променят това обстоятелство. Фактът, че в годината на възникване на данъчната временна разлика не е подадена ГДД, не е пречка в следваща година, след настъпване на обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО и ако предприятието желае да се възползва от правото си, да намали счетоводния си финансов резултат с обратното проявление на временната разлика.
Писмата за потвърждение на разчети служат за целите на инвентаризацията на активи и пасиви по реда на чл. 28 от Закона за счетоводството. Тъй като съгласно ал. 2 от нормата инвентаризацията за предприятието не е задължителна, съответно няма и нормативно задължение да се искат потвърдителни писма за разчети.
Щом е известно, че задълженията и лихвите няма да бъдат платени, няма смисъл да се издава документ за дължимите лихви.
а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;
б) отказ от правата или отменяне на задълженията;
в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
Следователно, вземанията не могат да бъдат отписани преди изтичане на давностния им срок съгласно ЗЗД (който е различен от данъчната давност по чл. 37 от ЗКПО), независимо от това, че предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат погасени.
Съгласно т. 9.2. от СС 32 финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка. Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност. В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. (т. 10.1 и 10.2). Щом предприятието има обосновани очаквания, че вземанията няма да бъдат платени, е явно, че възстановимата стойност на финансовите активи е по-ниска от балансовата им стойност и те следва да бъдат обезценени до размера на възстановимата им стойност, включително и до нула, ако това е размерът на очакваната възстановима стойност.
Счетоводните разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви са непризнати за данъчни цели в годината на отчитането им съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО и формират данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от закона. Тъй като предприятието не е извършвало дейност, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО има право да не подава ГДД, като отчитането на счетоводни разходи от обезценка на вземания не променят това обстоятелство. Фактът, че в годината на възникване на данъчната временна разлика не е подадена ГДД, не е пречка в следваща година, след настъпване на обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО и ако предприятието желае да се възползва от правото си, да намали счетоводния си финансов резултат с обратното проявление на временната разлика.
Писмата за потвърждение на разчети служат за целите на инвентаризацията на активи и пасиви по реда на чл. 28 от Закона за счетоводството. Тъй като съгласно ал. 2 от нормата инвентаризацията за предприятието не е задължителна, съответно няма и нормативно задължение да се искат потвърдителни писма за разчети.
Щом е известно, че задълженията и лихвите няма да бъдат платени, няма смисъл да се издава документ за дължимите лихви.
БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "15 експертни решения на казуси от счетоводната практика"!
Подобни статии от категория ЗКПО
04Апр2024
Отразяване на разпределение като дивиденти на разходи за изплатени бонуси, осигурителни вноски и ДДФЛ на съдружници
от Елена Илиева
на 04 Апр 2024
01Апр2024
Третиране на разходи за заплащане на лечение на служител
от Елена Илиева
на 01 Апр 2024
18Март2024
Счетоводна грешка във връзка с аванси, отчетени като приход
от Христо Досев
на 18 Март 2024
08Март2024
Третиране на разходи за предоставяне на продукти на служители безвъзмездно
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Март 2024
23Февр2024
Година за придобиване на актив по смисъла на чл. 189б от ЗКПО
от Христо Досев
на 23 Февр 2024
20Февр2024
Връщане на заем чрез приспадане на стойност на хотелско настаняване
от Елена Илиева
на 20 Февр 2024