Oтписване на вземания от клиенти преди изтичане на давностен срок

Счетоводното отчитане на данъчните временни разлики е регламентирано в приложимият за целта СС 12 – Данъци от печалбата. В този смисъл преди да дадем отговор на конкретният въпрос, следва да си изясним философията на счетоводното отчитане на активите и пасивите по отсрочените данъци съгласно счетоводното законодателство.

Съгласно СС 12 – „Данъци от печалбата”, временните разлики са два вида:
- Облагаема временна разлика. Това е онази временна разлика, в резултат на която в бъдеще ще произтекат суми, с които ще се увеличи данъчната печалба (намали данъчната загуба) като възникнат облагаеми суми при определянето на данъчната печалба (загуба). Т.е. резултатът от облагаемата временна разлика е, че плащането на данъка върху печалбата ще стане тогава, когато балансовата стойност на актива бъде възстановена, респективно балансовата стойност на пасива бъде погасена;
- Намаляема временна разлика. Това е онази временна разлика, в резултат на която в бъдеще ще възникнат суми, с които ще се намали данъчната печалба (увеличи данъчната загуба), като възникнат подлежащи на приспадане суми при определянето на данъчната печалба (загуба). Т.е. резултат от намаляемата временна разлика е, че ще е налице сума, с която ще се намали дължимият данък върху печалбите тогава, когато балансовата стойност на актива бъде възстановена, респективно балансовата стойност на пасива бъде погасена.

Временните разлики – облагаеми и намаляеми са основата, от която в зависимост от данъчната ставка на съответните данъци върху печалбата се определят активите и пасивите по отсрочените данъци. По този начин представените във финансовите отчети активи и пасиви по отсрочени данъци показват данъчния ефект на временната разлика, която именно следва да се измери надеждно и да се докладва в съответствие с изискванията на СС 12.

Активът по отсрочените данъци дава информация за данъчния ефект на намаляемата временна разлика, която съгласно правилата на приложимия национален счетоводен стандарт следва да се признае във финансовия отчет на предприятията. Т.е. отсроченият данъчен актив е онази сума от данъка върху печалбата, която е платима (дължима) в периода на нейното признаване, и която в бъдещи периоди ще подлежи на приспадане или възстановяване от дължимия данък върху печалбата. Ако дадено предприятие следва да признае в своя финансов отчет отсрочен данъчен актив в размер на 500 лева, това означава, че в текущия отчетен период дружеството ще плати допълнително корпоративен данък в размер на 500 лева, а когато съответният актив (съответно пасив), по повод на който е възникнала намаляемата временна разлика, бъде възстановен (съответно погасен), дружеството ще може да приспадне от текущите си данъчни задължения сумата в размер на 500 лева или ще увеличи данъчната си загуба с размера на намаляемата данъчна временна разлика, по отношение на която е възникнал отсрочен данъчен актив.

Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и тяхното данъчно третиране е включено в Глава осма на ЗКПО, озаглавена – данъчни временни разлики. Съвсем логично е самото наименование на данъчните разпоредби да Ви ориентира, че посредством данъчното регулиране на последващите оценки на вземанията от клиенти, които представляват активи от гледна точка на счетоводното законодателство, формират данъчни временни разлики.

Чл. 34, ал. 1 от ЗКПО обезценката на вземанията от клиенти, включително и тяхното отписване преди да е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО (изтичане на 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо) няма да бъде признато за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на стопанската операция, поради което съответната сума се превръща в данъчна временна разлика, тъй като съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки включително и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.

В конкретната ситуация отписването на вземане преди да е изтекъл 5-годишният срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, представлява непризнат данъчен разход в годината на счетоводното му отчитане, поради което съответната сума следва да се посочи в увеличение при определяне на данъчният финансов резултат, като се включи на ред 3.1 (шифър 7031) на колона А Увеличения.

Данъчният ефект[1] от непризнатия счетоводен разход формира актив по отсрочени данъци, поради което за счетоводни цели може да се признае този данъчен актив посредством следното примерно счетоводно записване:
Дебит сметка Актив по отсрочени данъци
   Кредит сметка Печалба и загуба от текущата година

В годината, в която изтича 5-годишният срок от момента, в който вземането е станало изискуемо (или в някоя от следващите години – това е избор на данъчно задълженото лице) на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, данъчно задълженото лице намалява своя счетоводен финансов резултат при определяне на данъчният финансов резултат за съответната година, като съответната сума следва да се посочи в намаление при определяне на данъчният финансов резултат, като се включи на ред 4.1 (шифър 8041) на колона Б Намаления.

Данъчният ефект от обратното проявление на данъчната временна разлика следва да се представи като намаление на признатият в предходната година актив по отсрочени данъци посредством следното примерно счетоводно записване:
Дебит сметка Печалба и загуба от текущата година
   Кредит сметка Актив по отсрочени данъци.