Начисляване на ДДС във връзка с транспортни и счетоводни услуги, свързани с транзитни сделки по продажба на стоки

1. Българско юридическо лице с регистрация по ЗДДС в България и в Латвия извършава различни транзитни сделки извън територията на страната. 2. В отделни случаи придобива стоки на латвийски ДДС номер от доставчици от ЕС и впоследствие прави по-нататъшни продажби на клиенти от Русия на латвийско-руската граница, като в приходните фактури вписва латвийския ДДС номер, тъй като продава стоки, придобити на латвийски ДДС номер. В тези случаи колега счетоводител от Латвия отчита ДДС в Латвия. Не отчитаме тази приходна фактура в българските дневници за продажби, защото е издадена на латвийски ДДС номер. Тя се регистрира като приходи от продажби за целите на ЗКПО. В други случаи българското дружество придобива стоки от трети страни и впоследствие продава на клиенти от Русия и пак на латвийско-руската граница се прави митническо представителство. В тези сделки приходните фактури публикуваме в българските дневници по ДДС в колона 23 – основание за неначисляване на ДДС чл. 86, ал. 3 /чл. 17, ал. 2/. Това е в общи линии фактическата обстановка, при която функционира българската фирма. Възникват обаче въпроси за транспортните и счетоводните услуги, съпътстващи търговските процеси. Обичайно транспортът е за сметка на българското дружество. Когато имаме логистика от втория тип и транспортната фирма /ЕС - Германия, Нидерландия, Естония - регистрирана по ДДС в отделните държави/ издаде фастурата на българския ДДС номер – за нуждите на българския ДДС - издаваме протокол по чл. 117 и прилагаме в двата дневника. Приходната фактура няма да се отрази в българските дневници на продажбите. Когато имаме логистика от втория тип и транспортната фирма е от Латвия - регистирана по ДДС избира да издаде фактурата на българския ДДС номер, а не на латвийския, с цел да не начислява латвийско ДДС, което първо да се плаща, а после да се възстановява - правилно ли е това? Защото ще се начисли български ДДС с протокол по чл. 117. А пък приходната фактура няма да намери място в българските дневници на продажбите? Когато имаме логистика от втория тип и транспортна фактура /трета страна/, какво се случва по отношение на българския ДДС?Трябва ли да се съставя протокол по чл. 117? Приходната фактура няма да се отрази в българските дневници на продажбите. Моля да се произнесете по правилността и на трите случая. Попскоро въпросът е е свързан със стоки, придобити на латвийския ДДС номер, отчитани като ВОП в Латвия , а пък транспортните фактури по повод на тези сделки, издадени на българския ДДС номер и самоначисляване на ДСС като услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3?