Дължимост на окончателен данък при наемане на апартамент от румънец

По силата на чл. 14, ал. 3 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат доходите по Глава шеста - Окончателен данък за доходи от източник в България и чужбина. Съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, с  окончателен данък се облагат доходи от източник в България от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Следва да обърнем внимание на факта, че по силата на чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Ако чуждестранните лица получават доход, който не може да се квалифицира като доход от източник в страната, то тогава същият не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Доходите от източник в България се определят съгласно изискванията на чл. 8 от ЗДДФЛ. В този смисъл ще посочим, че съгласно чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ доходите от използване[1], продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната. В конкретната хипотеза Вашето предприятие е сключило договор за наем за ползване на имущество, което не се намира на територията на страната, а се намира на територията на Румъния. Ето защо доходите от използване (наем по реда на чл. 228 от ЗЗД) на недвижимото имущество, находящо се на територията на Румъния не се счита за доход от източник в страната, поради което когато получател на дохода е чуждестранно физическо лице, то не е данъчно задължено за така придобития доход, който не е от източник в България по реда на ЗДДФЛ. Това на практика означава, че когато Вашето предприятие изплаща дохода на чуждестранното физическо лице, то не трябва да му удържа окончателен данък по реда на Глава шеста от ЗДДФЛ, а следва да му изплати бруто договорения размер на наема, който е 600 евро.

В допълнение чл. 37 от закона предвижда облагане на посочените в него начислени/ изплатен доходи на чуждестранни физически лица, когато тези доходи са от източник в България, а както посочихме по-горе, чл. 8, ал. 10 изключва разглежданите доходи от обхвата на доходите от източник в България.

Независимо от факта, че Вие нямате задължение да удържате и внасяте данък, за Вас възниква задължение да подадете декларация за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие. Това е така, защото на основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията платци на доходи предоставят на НАП информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава членка на Европейския съюз. Тази информация се предоставя веднъж в годината с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава за четвъртото тримесечие на годината. За целта Вие следва в срок до 31.01.2023 година да подадете декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като попълните Приложение № 1 (образец 4011) на декларацията. Информацията, която се подава в тази декларация, е информативна за целите на автоматичния обмен.

По отношение задължението на предприятието да подава справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ ще посочим, че тя се изготвя и подава за изплатени доходи, посочени в точки 1 - 4 на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тъй като видът на изплатените от вас доходи в полза на чуждестранни физически лица не попада сред изброените такива, то Вие нямате задължение да посочвате тези доходи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

_____________________________

[1] По силата на чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване.