Според СМТ данък вредни храни е в ущърб на хранителната индустрия

Законопроектът за общественото здраве, който стана по-известен като данък " вредни храни", ще бъде в ущърб на хранителната индустрия и същевременно няма да генерира очакваните позитивни ефекти. Това се посочва в становище на Сдружението за модерна търговия (СМТ) във връзка с предложението на Министерство на здравеопазването за въвеждането на данък за продуктите с добавена захар, много сол и т.н.

 

Сдружението за модерна търговия представлява 11 от най-големите търговски вериги у нас.

 

По мнение на организацията хазната и потребителите ще загубят, като печеливши ще се окажат сивият сектор и корупцията. Както сочат и анализите на инициаторите на предложението, новият данък ще резултатира в повишаване на цените на редица хранителни продукти, част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност, казват от СМТ. По тяхно мнение при непроменени доходи е нормално хората да потърсят тези храни на по-ниски цени. Това значи, че ще купуват от производители в „сивия“ сектор, които заради неплащане на данъци и осигуровки разполагат с ценово предимство от поне 30 на сто. Логичният ефект ще е по-малък размер на приходите за хазната, считат от Сдружението.

 

Така се е получило в Унгария – една от малкото европейски страни, които са въвели подобен данък, където резултатът е далеч от очаквания, поясняват от организацията. Според проучване на Pricewaterhouse Coopers, облагането на определени храни е резултатирало в „посивяване” на сектора с около 10 на сто, а загубата на приходи от ДДС е оценена на 25,6 млн. евро.

 

Данъкът изкривява пазара на храни и поставя ограничения върху свободния избор на потребителите, като дискриминационно се опитва да контролира поведението им в противоречие с принципите на пазарната икономика. В този смисъл той влошава бизнес средата и ще доведе до вредни последици върху инвестиционната активност, а това ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет, се посочва още в становището на Сдружението за модерна търговия.

 

От там казват още, че допълнителен негативен ефект ще бъде и закриването на работни места заради намалените продажби, най-вече в малките и средни предприятия. В този смисъл новият данък ще е пореден удар върху работещите „на светло” български производители. По мнение на СМТ данъкът е труден за администриране и ще покачи значително разходите в държавния бюджет и ще се окаже стимул за корупцията.

 

Опитът в държави, които са въвели подобно данъчно облагане, сочи, че то е неуспешно, не е довело до очакваните резултати, не само от фискална, но и от гледна точка на здравето. Например, в Дания подобен данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г., защото очакваните резултати не са били реализирани. Освен че потребителите не са изменили хранителните си навици, увеличението на цените на базови продукти като маргарин и масло ще резултатира в поскъпването на много други стоки, в чието производство тези продукти се влагат, е посочено в позицията.

 

Проектът за „Данък за общественото здраве” е поредният пример за опит да се наложат законодателни промени без обществен дебат, в които промени не са налице критерии и оценка на въздействието. Например, механизмите за определяне на това кои храни са „вредни” са неясни и непрозрачни, считат от Сдружението за модерна политика.

 

Отделен въпрос е по какъв начин хранителен продукт, който отговаря на българските и европейски стандарти, може да се определя като „вреден” и да се облага с допълнителни налози. Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините в България не се продават „вредни храни” и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Освен това, стриктно са прилагани и изискванията на ЕС за етикетиране, като всеки потребител има цялата информация за състава на даден продукт и има възможност сам да прецени дали да го закупи или не. 

 

На заден план е изместена важната тема за конкуренцията в здравното осигуряване. Докато там е налице монопол на една здравна каса, не можем да очакваме ефективно ползване на разходите за здраве – парите винаги ще бъдат недостатъчни, а здравната услуга ще бъде лошокачествена, посочват в позицията си от СМТ. 

 

Във връзка с предложението за въвеждане на новия данък, Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, коментира: „Не допълнителното данъчно облагане, а информираният избор ще помогне за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. За това са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват. По отношение на информацията, в България се прилагат изискванията на ЕС за етикетиране. Сега остава да работим още по-активно за образоване на хората.”

 

Министерство на икономиката се е ангажирало да направи оценка на въздействието върху икономиката на Законопроекта за общественото здраве преди неговото внасяне в Министерски съвет, с оглед да се прецени ефектът от прилагането му. Това съобщи в края на месец октомври министърът на икономиката Божидар Лукарски след среща с представители на големи компании и бизнес организации от хранително-вкусовата промишленост.

източник: expert.bg