Разходи за командироване на ФЛ по сила на договор с дружество, в което ФЛ е на трудов договор

Разпоредбите на чл. 33 от ЗКПО изрично указват кои разходи за престой и пътуване на физически лица се признават за данъчни цели.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от материалния данъчен закон за данъчни цели се признават разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са спазени следните две изисквания:
- Пътуването и престоят следва да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
- Физическото лице да има трудово или извънтрудово правоотношение с данъчно задълженото лице.

Видно от запитването при Вас е изпълнено само първото изискване – пътуването на лицето е извършено във връзка с дейността на дружеството. В същото време липсата на правоотношение между Вашето предприятие и самото командировано физическото лице означава, че не е изпълнено второто изискване на чл. 33 от ЗКПО, поради което фактическият състав на данъчната норма не Ви позволява да признаете за данъчни цели счетоводно отчетените разходи по пътуване и престой на командированото лице. Тоест независимо от наличието на документална обоснованост на счетоводния разход, който е свързан с дейността на предприятието (обусловен от търговското споразумение между Вашето предприятие и предприятието, с чието физическо лице има правоотношение), по аргумент на противното чл. 33, ал. 1 от ЗКПО няма да признае за данъчни цели този счетоводен разход.

В тази връзка така изплатените дневни командировъчни на физическото лице не попадат в полето на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ именно поради липса на правоотношение между фирмата и лицето. По наше мнение тези доходи следва да се определят като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Тези доходи подлежат на авансово облагане по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ с данък в размер на 10 на сто от брутния изплатен доход. Данъкът се удържа от дружеството - платец на сумите и се превежда по сметка на ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието на изплащане на сумите, като в същия срок дружеството следва да подаде и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. В случай че доходът се изплаща през последното тримесечие на годината на основание чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ, Вие нямате задължение да удържате и внасяте данък, освен ако лицето, получател на дохода, писмено декларира пред Вас, че желае да му бъде удържан данък.
 
За да Ви бъдат данъчно признати тези разходи, би следвало същите да се включат като елемент на договорената цена за извършване на услуга от другото предприятие. В този случай това предприятие (Вашият контрагент) ще трябва да отчете разходи за командироване, които ще са данъчно признати за тях по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО и същите следва да ви бъдат фактурирани и включени в цената на извършваната услуга. В този смисъл е и Писмо на НАП Изх. №53-00-8 от 13.02.2019 г.