Препоръки към Интрастат операторите при деклариране на вътрешнообщностни сделки по ЗДДС

1. В дневника за продажби по ЗДДС при покупка на цигари от страна членка на ЕС, задълженото лице формира данъчната основа по следния начин: в стойността на акцизните стоки по инвойса  включват и  стойността на акциза. Дружеството начислява дължимия ДДС с издаване на протокол по реда на чл.117 от ЗДДС, който включва в дневника за продажби и в дневника за покупки.

По Интрастат се декларирара стойността на цигарите без дължимия акциз, а в СД по ЗДДС данъчната основа с включения акциз.
 
2. Дружество, което извършва транспортни услуги с място на изпълнение извън територията на страната. В този случай, когато предмет на доставка  по фактурите са транспортни услуги дружеството следва да подаде VIES декларации като  декларира  транспортни услуги с място на изпълнение извън територията на страната. В СД по ЗДДС, дружеството посочва извършените транспортни услуги в кл.17–данъчна основа на доставки на услуги по чл.21, ал.2, чл. 22-24 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
 
3. Много често дружествата неправилно декларират извършени услуги по реда на чл.21,ал.2 в кл.15 - ВОД на стоки. Много често декларират ВОД на стоки, вместо извършени услуги с място на изпълнение извън територията на страната. Тъй като тези доставки са услуги с място на изпълнение извън територията на страната, ЗЛ следва да ги посочи в кл.17 на СД по ЗДДС , а във VIES – декларациите да посочи извършените услуги в колона - Доставка на услуги по чл. 21, ал. 3 и чл. 22 – 24 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
 
4.Много дружества, които са получатели на услуги по реда на чл.21,ал.3 от ЗДДС –когато получателят на услуги е данъчнозадължено лице, ги отразяват в СД по ЗДДС като ВОП на стоки, а не като услуги. В дневника за продажби по ЗДДС ги посочват в колона – услуги по реда на чл.82, ал.2-5 от ЗДДС.

Дружествата следва да посочват коректно получените и извършените доставки.
 
5. Дружество „А” от Словакия е производител на нови автомобили и възнамерява да сключи договор за доставката им с Дружество „Б” от България. От своя страна Дружество „Б” възнамерява да продаде тези автомобили на Дружество „В” от България, което от своя страна в последствие продава автомобилите на дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Движението на стоките се осъществява единствено от производителя - дружество А от Словакия до последния собственик съответната страна-членка. Съгласно чл.62, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътрещнообщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационния номер, издаден в страната. В този случай Дружество „Б” следва да начисли ДДС за вътрещнообщностно придобиване, освен ако разполага с доказателства, че вътрещнообщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В този случай в дневника за продажби ще се отрази ВОП на стоки,без да има физическо преминаване на стоките през границата на България,т.е за Дружество „Б” няма да възниква задължения за регистрация по система Интрастат.
 
6. Когато едно лице е посредник в тристранна операция, много често в СД по ЗДДС  не попълват колоната посредник в тристранна операция. Когато българско дружество е посредник в тристранна операция няма физическо преминаване на стоки през границата на България. Често пъти лицата начисляват ДДС, като издават протокол по реда на чл.117 от ЗДДС за фактурата, която им е издал прехвърлителят и като основание за издаване на протокола посочват ВОП. В този случай няма осъществен ВОП, и българското дружество не следва да издава протокол за самоначисление, защото е посредник в тристранна операция, ДДС се дължи от придобиващия. Само в случаите, в които се окаже, че придобиващият не е начислил дължимия ДДС за съответната доставка, дължимия данък ще се търси от посредника в тристранната операция, т.е от българското дружество. Във ВИЕС декларациите, посредниците трябва да отбелязват, че са посредник в тристранна оперция, което много от дружествата не го правят, а посочват ВОД на стоки.
 
7. Дис­тан­ци­он­ни­те про­даж­би са ед­на от фор­ми­те на “вът­ре­об­щ­нос­т­на тър­го­вия със сто­ки”. Дис­тан­ци­он­ни про­даж­би са на­ли­це, ко­га­то ре­гис­т­ри­ра­но по ДДС ли­це в дър­жа­ва член­ка дос­та­вя сто­ки на не­ре­гис­т­ри­ра­но за це­ли­те на ДДС ли­це в дру­га    дър­жа­ва член­ка, и за те­зи сто­ки не мо­же да бъ­де при­ло­жен ре­жи­мът на вът­ре­об­щ­нос­т­но при­до­би­ва­не.

Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те слу­чаи на дис­тан­ци­он­ни про­даж­би са ка­та­лож­на­та тър­го­вия, про­даж­би  по по­ща­та и по Интернет.

При об­ла­га­не на дис­тан­ци­он­ни­те про­даж­би се из­хож­да от об­щи­я прин­цип на об­ла­га­не на сто­ки­те меж­ду дър­жа­ви­те в Об­щ­ност­та, а имен­но, сто­ки­те да се об­ла­гат в дър­жа­ва­та по мес­то­наз­на­че­ние на сто­ка­та, там къ­де­то тя се пот­ре­бя­ва. За да бъ­де из­пъл­не­но то­ва изис­к­ва­не, пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ку­пу­ва­чи­те са не­ре­гис­т­ри­ра­ни ли­ца и не са за­дъл­же­ни да на­чис­ля­ват да­нък при вът­ре­об­щ­нос­т­но при­до­би­ва­не, дос­тав­чи­кът, из­вър­ш­ващ дис­тан­ци­он­ни про­даж­би, би след­ва­ло да се ре­гис­т­ри­ра във вся­ка стра­на член­ка, къ­де­то има ку­пу­ва­чи. По то­зи на­чин ще се на­чис­ля­ва да­нъ­кът, кой­то се при­ла­га в съ­от­вет­на­та дър­жа­ва член­ка.

По­ра­ди фак­та, че те­зи дос­тав­ки са не­ре­гу­ляр­ни и пред­наз­на­че­ни за не­ре­гис­т­ри­ра­ни ли­ца, в Шес­та ди­рек­ти­ва е рег­ла­мен­ти­ра­но, че в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на вся­ка дър­жа­ва трябва да се оп­ре­де­ли т.н. ”праг за дис­тан­ци­он­ни про­даж­би”, кой­то ва­ри­ра от 35000 ев­ро до 100 000 ев­ро. За Бъл­га­рия то­зи праг е 70 000 лв. (35 000 ев­ро).

То­ва оз­на­ча­ва, че дос­тав­чи­ци­те, ко­и­то из­вър­ш­ват дис­тан­ци­он­ни про­даж­би, са за­дъл­же­ни да се ре­гис­т­ри­рат по ДДС в дър­жа­ва­та член­ка по мес­то­на­хож­де­ние на ку­пу­ва­чи­те, ко­га­то раз­ме­рът на из­вър­ше­ни­те от тях про­даж­би за го­ди­на­та над­х­вър­ли оп­ре­де­ле­ния от вся­ка дър­жа­ва “праг за дис­тан­ци­он­ни про­даж­би”.  За та­зи цел те­зи дос­тав­чи­ци ще тряб­ва да сле­дят по­от­дел­но пра­га на вся­ка дър­жа­ва член­ка, за ко­я­то осъ­щес­т­вя­ват та­ки­ва про­даж­би.  

Когато извършваните от българските доставчици дистанционни продажби не са достигнали прага на дистанционните продажби в държавите членки, от които са нерегистрираните им купувачи, българските доставчици ще начисляват българския размер на ДДС (20%) за дистанционните продажби, които извършва на своите чуждестранни нерегистрирани купувачи.
 
8. Ако дружество купува скрап от български дружества, съгласно чл.163а от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчнозадължено или данъчнонезадължено лице. Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по реда на чл.117 от ЗДДС и съответно попадат в кл.12 на СД по ЗДДС.

В този случай в колона ДО на ВОП в СД по ЗДДС, може да има включени протоколи за самоначисление на данък покупка на скрап от български дружества.
 
9. „Дружество А” продава на немско дружество стоки, които след това немското лице продава на сръбско дружество. Движението на стоките е от България до Сърбия, т.е няма физическо преминаване на стоките през границата на България. За българското дружество не възниква задължение по система Интрастат. За целите на ДДС: българското дружество издава на немското дружество фактура с двадесет процента начислен  ДДС, тъй като няма движение на стоки от България към европейска държава. Немското дружество изнася стоките от България за Сърбия чрез негов акредитиран представител, т.е в случая немското лице извършва износ, като издава фактура с нулева ставка. За българското дружество тази продажба на стоки не е ВОД.
 
източник: nap.bg