Префактуриране на закупени карти за спорт между дружества - свързани лица

Елена Илиева
на 27 Окт 2023
Въпрос:
➤ Фирма А и фирма Б са свързани лица – две дъщерни дружества на едно и също дружество майка. И двете фирми са регистрирани по ЗДДС. Фирма А има близо 100 броя служители и закупува карти за спорт с добри условия. Във фирма Б не могат да се закупят карти, защото има малко на брой служители. Фирма А купува карти за всички служители и на двете дружества А и Б. Във фирма А покупката на картите се отразява с получаване на фактури с ДДС, но фирма А не ползва данъчен кредит по тези фактури – те се осчетоводяват през ведомостите за заплати и картите са на крайна стойност. Към момента остатъкът от картите за фирма Б се отписват като „несвързани с дейността“ и с тях ще се преобразува данъчният резултат на фирма А. Как трябва да се префактурират картите за спорт от фирма А към фирма Б? Ако фирма А издаде фактура към фирма Б, трябва ли да начислява ДДС и върху каква основа? Може ли за тези разходи фирма А да издаде първичен счетоводен документ, който не е фактура, например сметка за дължими суми за възстановяване, в който да няма ДДС?
Отговор:
По повод данъчното третиране по ЗДДС при префактуриране на разходи с начислен ДДС, когато тези разходи не са свързани с основна доставка, е издадено становище на ЦУ на НАП изх. № 20-00-42/21.02.2014 г., което е валидно и до момента.
Становището приема за допустимо префактурирането на разходи с начислен ДДС, когато поради особените взаимоотношения и договорености между контрагенти, фактурата за получена стока или услуга е издадена от доставчика само към едното лице - получател, но второто лице се явява реален потребител на част от доставката и поема за своя сметка съответния дял от разходите. Основната цел на префактурирането в тези случаи е данъчният кредит да се приспада от реалния ползвател на стоката или услугата съобразно неговия дял в разходите. Според НАП този подход следва да се счита не само за допустим, но и за препоръчителен с оглед възможността да се осигури ефективен последващ данъчен контрол върху точното упражняване на правото на данъчен кредит от реалния потребител на стоката или услугата, съобразно неговия дял от разходите.
Както е посочено в становището „следва особено да се подчертае, че такова документиране е допустимо, но не е задължително за регистрираните лица. В случаите, при които същите са си разпределили разходите, без за това получателят по фактурата от доставчика да е префактурирал тези разходи към реалния потребител, недопустимо е при осъществяването на последващ контрол органът по приходите да приеме, че е налице последваща доставка и да начисли данък на получателя по фактурата."
Следователно, съгласно цитираната административна практика на НАП, в описания във въпроса случай префактурирането на разходите с начислен ДДС от фирма А на фирма Б би било оправдано, ако фирма Б приспада данъчния кредит за частта от разхода, която потребява и заплаща на фирма А. Ако фирма Б не приспада данъчен кредит за този разход префактурирането е безпредметно и възстановяването на сумата, която представлява частта от разхода за картите на служителите на фирма Б, може да се извърши срещу документ, който не е фактура и който удостоверява дължимата сума за плащане, например сметка за дължими суми за възстановяване.
Становището приема за допустимо префактурирането на разходи с начислен ДДС, когато поради особените взаимоотношения и договорености между контрагенти, фактурата за получена стока или услуга е издадена от доставчика само към едното лице - получател, но второто лице се явява реален потребител на част от доставката и поема за своя сметка съответния дял от разходите. Основната цел на префактурирането в тези случаи е данъчният кредит да се приспада от реалния ползвател на стоката или услугата съобразно неговия дял в разходите. Според НАП този подход следва да се счита не само за допустим, но и за препоръчителен с оглед възможността да се осигури ефективен последващ данъчен контрол върху точното упражняване на правото на данъчен кредит от реалния потребител на стоката или услугата, съобразно неговия дял от разходите.
Както е посочено в становището „следва особено да се подчертае, че такова документиране е допустимо, но не е задължително за регистрираните лица. В случаите, при които същите са си разпределили разходите, без за това получателят по фактурата от доставчика да е префактурирал тези разходи към реалния потребител, недопустимо е при осъществяването на последващ контрол органът по приходите да приеме, че е налице последваща доставка и да начисли данък на получателя по фактурата."
Следователно, съгласно цитираната административна практика на НАП, в описания във въпроса случай префактурирането на разходите с начислен ДДС от фирма А на фирма Б би било оправдано, ако фирма Б приспада данъчния кредит за частта от разхода, която потребява и заплаща на фирма А. Ако фирма Б не приспада данъчен кредит за този разход префактурирането е безпредметно и възстановяването на сумата, която представлява частта от разхода за картите на служителите на фирма Б, може да се извърши срещу документ, който не е фактура и който удостоверява дължимата сума за плащане, например сметка за дължими суми за възстановяване.

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводство и данъци: 17 експертни становища"!
Подобни статии от категория Данъчен кредит
16Май2025
Корекция на ползван данъчен кредит при промяна в използването на поземлен имот
от Теодоси Георгиев
на 16 Май 2025
14Май2025
Право на данъчен кредит при продажба на автомобил към ФЛ
от Теодоси Георгиев
на 14 Май 2025
12Май2025
Ползване на данъчен кредит за поддръжка, ремонт и гориво на служебен автомобил
от Теодоси Георгиев
на 12 Май 2025
09Май2025
Начисляване на ДДС при продажба на кемпер по балансова стойност
от Ели Марова
на 09 Май 2025
05Май2025
Право на данъчен кредит по фактура за закупено работно облекло
от Ели Марова
на 05 Май 2025