Отразяване на опростена главица по паричен заем към ЮЛНЦ като дарение

Опрощаването е един от способите за погасяване на задължения. Уредено е в чл. 108 от ЗЗД, съгласно който задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Опрощаването може да има безвъзмезден или възмезден характер, но обичайно опрощаването е безвъзмездно и може да се схваща като акт на щедрост на кредитора към длъжника.

Въпреки че от правна гледна точка договорът за дарение не е равнозначен на договора за опрощаване на задължение, стопанският ефект на цялата съвкупност от правни сделки – предоставяне на заем и неговото опрощаване, е идентичен със стопанския ефект, който би бил постигнат при сключване на договор за дарение на сумата. В този смисъл смятаме, че не е грешно опростеното задължение да се отчете в ЮЛНЦ като приход от дарение, особено ако подобни постъпления имат инцидентен характер и отделното им отчитане като приходи от опростени задължения би било неоправдано.

Съгласно чл. 11, ал 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.

Съгласно ал. 3 от същата правна норма доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Следователно облагаемост по ЗДДФЛ възниква само за доход, който е придобит по смисъла на чл. 11 от закона. В случая не е налице придобиване на лихвен доход в никоя от хипотезите на чл. 11 от ЗДДФЛ и считаме, че не е налице облагаемост на този доход. Съответно не възниква и задължение за декларирането му в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.