Осчетоводяване на запор, ревизионен акт и наказателно постановление по запечатване на обект

През 2017 г. поради непусната касова бележка обектът бе запечатан от НАП, наложена бе и глоба. Глобата беше в размер на 1000 лв. Глобата бе платена. Собсветничката нае адвокат и обжалва НП, с което бе запечатан обектът ѝ. Разходът ѝ за адвокат бе 1650 лв. Спечели делото с НАП. От НАП ѝ възстановиха направените разходи. След няколко месеца бе запорирана фирмената банкова сметка за сума 8072 лв. В банката имаше към 6000 лв, собственичката довнесе към 2500 лв., за да достигне онези 8072 лв., за да се отблокира сметката. Ревизията приключи през 2018 г. с акт в размера на ДДС, което НАП отказа да признае. Размерът ба акта бе 6400 лв., с лихви за периода от 7.2017 до момента в размер на 480 лв. Служебно НАП си изтеглиха 6001.00 лв, другите пари трябваше да си ги изтеглят пак служебно - но по банковите извлечения такава операция няма, имаше и другата сума внесена, но собветничката е загубила вносната бележка. В крайна сметка към НАП задължение по ревизионния акт няма. Та липсващите документи ще се намерят, но иначе как да се осчетоводят: запорът, ревизионния акт и наказателното постановление по запечатването?