МОС 300 - Планиране на одита на финансови отчети

(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004 г.)
 
СЪДЪРЖАНИЕ 

Въведение
        
1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки относно въпросите, които следва да бъдат разгледани и дейностите, приложими към планирането на одита на финансови отчети. Настоящият МОС е разработен в контекста на повтарящите се одити. В допълнение,въпросите, които одиторът разглежда при първоначални одиторски ангажименти,са включени в параграфи 28 и 29.
        
2. Одиторът следва да планира одита така, че ангажиментът да бъде изпълнен по ефективен начин.
        
3. Планирането на одита включва определянето на общата одиторска стратегия за ангажимента и разработване на план на одита с цел намаляване на одиторския риск до приемливо ниско ниво. В планирането участват съдружникът, отговорен за ангажимента, и други основни членове на екипа по ангажимента, за да се извлече полза от техния опит и задълбочени познания и да се повиши ефективността и ефикасността на процеса на планиране.
        
4. Адекватното планиране помага за гарантиране, че подходящо внимание е отделено на важни области от одита, че са идентифицирани и своевременно разрешени потенциални проблеми и че одиторският ангажимент е правилно организиран и ръководен, за да бъде изпълнен по ефективен и ефикасен начин. Адекватното планиране помага и за подходящото възлагане на работа на членовете на екипа по ангажимента, улеснява даването на указания и надзора на членовете на екипа по ангажимента и прегледа на тяхната работа и спомага, където е това приложимо, за координация на работата, извършвана от одитори на компоненти и от експерти. Характерът и обхватът на дейностите по планирането варират в зависимост от размера и сложността на предприятието, предишния опит на одитора с предприятието и промените в обстоятелствата, които възникват в процеса на одиторския ангажимент.
        
5. Планирането не е отделен етап на одита, а представлява по-скоро един непрекъснат и повтарящ се процес, който често започва малко след (или във връзка с) приключването на предишния одит и продължава до приключване на текущия одиторски ангажимент. При планирането на одита, обаче, одиторът взема под внимание времето на изпълнение на определени дейности по планирането и одиторски процедури, които следва да бъдат приключени преди изпълнението на допълнителните одиторски процедури. Например одиторът планира да се проведе обсъждане между членовете на екипа по ангажимента, аналитични процедури да се изпълнят като процедури за оценка на риска, придобиване на общо разбиране за правната и регулаторна рамка, приложима към предприятието и по какъв начин то изпълнява изискванията на тази рамка, определяне на ниво на същественост, включване на експерти и изпълнение на други процедури за оценка на риска, преди да идентифицира и оцени качествено рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия и изпълнението на допълнителни одиторски процедури на ниво твърдение за вярност за групи сделки и операции, салда по сметки и оповестявания, които са податливи на тези рискове.
 
Предварителни дейности по ангажимента
        
6. В началото на текущия одиторски ангажимент одиторът следва да изпълни следните дейности:
• Изпълнение на процедури относно продължаването на взаимоотношението с клиента и конкретния одиторски ангажимент (за допълнителни насоки вж. МОС 220 "Контрол върху качеството на одиторската работа").
• Оценка на спазването на етичните изисквания, включително изискванията за независимост (за допълнителни насоки вж. МОС 220).
• Постигане на разбиране относно условията на ангажимента (за допълнителни насоки вж. МОС 210 "Условия на одиторските ангажименти").
Разглеждането от страна на одитора на продължаването на ангажимента с клиента и етичните изисквания, включително тези за независимостта, се извършва по време на изпълнението на одиторския ангажимент с възникването на промени в условията и обстоятелствата. Първоначалните процедури на одитора, обаче както за продължаване на ангажимента с клиента, така и за оценка на етичните изисквания (включително тези за независимостта) се извършват преди изпълнението на други съществени дейности за текущия одиторски ангажимент. За продължаващи одиторски ангажименти тези първоначални процедури често се извършват малко след (или във връзка с) приключването на предишния одит.
        
7. Целта на изпълнението на тези предварителни дейности по ангажимента е да помогнат да се гарантира, че одиторът е разгледал всякакви събития или обстоятелства, които биха могли да се отразят негативно върху неговата способност да планира и изпълни одиторския ангажимент така, че одиторският риск да бъде сведен до приемливо ниско ниво. Изпълнението на тези предварителни дейности по ангажимента помага да се гарантира, че одиторът планира одиторски ангажимент, за който:
• одиторът поддържа необходимата независимост и способност за неговото изпълнение;
• не са налице проблеми с почтеността на ръководството, които биха могли да се отразят върху желанието на одитора да продължи ангажимента;
• не е налице неразбиране с клиента относно условията на ангажимента.
 
Дейности по планирането 
Обща одиторска стратегия
       
8. Одиторът следва да определи обща одиторска стратегия за одита.
        
9. Общата одиторска стратегия излага обхвата, времето на изпълнение и насоката на одита и ръководи разработването на по-подробен одиторски план. Създаването на обща одиторска стратегия включва:
(а) Определяне характеристиките на ангажимента, които дефинират неговия обхват, като например използваната обща рамка за финансова отчетност, отчетни изисквания, специфични за отрасъла, и местоположение на компонентите на предприятието.
(б) Установяване на целите на доклада по ангажимента с цел планиране времето на изпълнение на одита и естеството на необходимите комуникации, като например крайни срокове за издаване на междинен и окончателен доклад и ключови дати за очакваните комуникации с ръководството и лицата, натоварени с общото управление.
(в) Разглеждане на важните фактори, които ще определят съсредоточаването на усилията на екипа по ангажимента, като например определяне на подходящи нива на същественост, предварително идентифициране на области, в които може да има по-високи рискове от съществени неточности, отклонения и несъответствия, предварително определяне на съществени компоненти и салда по сметки, оценка за това дали одиторът може да планира да получи доказателства относно ефективността на системата за вътрешен контрол и установяване на скорошни и съществени, специфични за предприятието, за отрасъла и за финансовата отчетност изменения и развития или други подобни събития.
При разработването на общата одиторска стратегия, одиторът също взема под внимание резултатите от предварителните дейности по ангажимента (вж. параграфи 6и 7) и, където е приложимо, опита, придобит при изпълнението на други ангажименти за предприятието. Приложението към настоящия МОС изброява примери на въпроси, които одиторът може да вземе под внимание при определянето на общата одиторска стратегия за даден ангажимент.
        
10. Процесът на разработване на общата одиторска стратегия помага на одитора да потвърди характера, времето на изпълнение и обхвата на ресурсите, необходими за изпълнение на ангажимента. В отговор на въпросите, идентифицирани в параграф 9, и предмета на изпълнение на процедурите за оценка на одиторския риск,
общата одиторска стратегия определя ясно:
(а) Ресурсите, които следва да бъдат използвани за специфични области на одита, като например ползването на членове в екипа с подходящ опит за високо-рисковите области на одита или участието на експерт за сложни въпроси.
(б) Обема на ресурсите, които следва да бъдат разпределени за специфични области на одита, като например брой на членовете на екипа, на които е възложено да наблюдават инвентаризации в съществени местоположения, степента на преглед на работата на другите одитори в случай на одити на група или разпределен по часове бюджет по отношение на високорисковите области.
(в) Кога ще бъдат използвани тези ресурси, като например дали на междинен одит или на основни отграничителни дати.
(г) По какъв начин ще бъдат ръководени и насочвани ресурсите, и как ще се упражнява надзор върху тях, като например кога се очаква провеждането на срещи за брифинг и инструктаж на екипа, по какъв начин се очаква да бъдат проведени прегледите на съдружника, отговорен за ангажимента и на мениджъра (например на мястото на провеждане на ангажимента или извън него) и дали да се извършват прегледи за контрол върху качеството за ангажимента.
        
11. След като бъде определена общата одиторска стратегия, одиторът може да започне разработването на по-подробен план с цел адресиране на различните въпроси,идентифицирани в общата одиторска стратегия, като се вземе предвид необходимостта целите на одита да се постигнат чрез ефективно ползване на одиторските ресурси. Въпреки че обикновено одиторът определя общата одиторска стратегия преди разработването на подробен план на одита, двете дейности по планирането не са непременно отделни или последващи процеси, а са тясно вътрешно свързани, тъй като промените в единия могат да доведат до свързани промени в другия.
Параграфи 14 и 15 предоставят допълнителни насоки за разработването на плана на одита.
        
12. При одити на малки предприятия целият одит може да бъде изпълнен от много малък одиторски екип. Редица одити на малки предприятия включват съдружник,отговорен за ангажимента (който може да бъде и самостоятелно практикуващ одитор), работещ с един член на екипа по ангажимента (или без членове на екипа по ангажимента). В случаите на малък екип координацията и комуникацията между членовете му са лесни. Определянето на общата одиторска стратегия за одит на малко предприятие не следва да е сложно или да отнема време; то варира в зависимост от размера на предприятието и сложността на одита. Например един кратък меморандум, изготвен при приключването на предишния одит, базиран на преглед на работните книжа и очертаващ идентифицираните по време на току-що приключения одит въпроси, актуализиран и променен през текущия период, въз основа на дискусии със собственика – мениджър, може да служи като основа за планиране на текущия одиторски ангажимент.
 
План на одита
        
13. Одиторът следва да разработи план на одита с цел свеждане на одиторския риск до приемливо ниско ниво.
        
14. Планът на одита е по-подробен от общата одиторска стратегия и включва характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури, които ще бъдат изпълнени от членовете на екипа по ангажимента с цел получаване на достатъчни и уместни одиторски доказателства за свеждане на одиторския риск до приемливо ниско ниво. Документацията за плана на одита също служи като документ за правилното планиране и изпълнение на одиторските процедури, който може да бъде прегледан и одобрен преди изпълнението на допълнителните одиторски процедури.
        
15. Планът на одита включва:
• Описание на характера, времето на изпълнение и обхвата на планираните процедури за оценка на риска, достатъчни за оценяване на рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия, както те са определени съгласно МОС 315"Разбиране на предприятието и неговата среда и оценка на рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия".
• Описание на характера, времето на изпълнение и обхвата на планираните допълнителни одиторски процедури на ниво твърдение за вярност за всяка съществена група сделки и операции, салда по сметки и оповестявания, както това е определено съгласно МОС 330 "Одиторски процедури в отговор на оценените рискове". Планът за допълнителните одиторски процедури отразява решението на одитора дали да извърши тестване на оперативната ефективност на контролите и характера, времето на изпълнение и обхвата на планираните процедури по същество.
• Такива други одиторски процедури, каквито е необходимо да бъдат изпълнени в ангажимента, за да се спазят изискванията на МОС (например да се потърси пряка комуникация с адвокатите/юристите на предприятието).
Планирането на тези одиторски процедури се извършва в процеса на одита с развитието на одиторския план за ангажимента. Например планирането на процедури за оценка на риска обикновено се извършва на един ранен етап в процеса на одита. Планирането на характера, времето на изпълнение и обхвата на специфичните допълнителни одиторски процедури обаче зависи от резултата от тези процедури за оценка на риска. В допълнение одиторът може да започне изпълнението на допълнителни одиторски процедури за определени групи сделки и операции, салда по сметки и оповестявания, преди да завърши по-подробния план на одита за всички останали допълнителни одиторски процедури.
 
Промени в решенията по планирането в процеса на изпълнение на одита 
        
16. Общата одиторска стратегия и плана на одита следва да бъдат актуализирани и изменяни, както и когато това е необходимо, в процеса на одита.
       
17. Планирането на одита е непрекъснат и повтарящ се през целия одиторски ангажимент процес. В резултат на неочаквани събития, промени в условията или на получени одиторски доказателства от одиторските процедури, одиторът може да се наложи да модифицира общата одиторска стратегия и плана на одита, и следователно получените в резултат на това планирани характер, време на изпълнение и обхват на допълнителните одиторски процедури. На одитора може да стане известна информация, която се различава съществено от информацията, която е била на разположение, когато той е планирал одиторските процедури. Например одиторът може да получи одиторски доказателства при изпълнението на процедури по същество, които противоречат на одиторските доказателства, получени във връзка с тестването на оперативната ефективност на контролите. При такива обстоятелства одиторът преоценява планираните одиторски процедури въз основа на преразглеждането на оценените рискове на ниво твърдение за вярност за всички или за някои групи сделки и операции, салда по сметки или оповестявания.
 
Инструктиране, надзор и преглед
        
18. Одиторът следва да планира характера, времето на изпълнение и обхвата на инструкциите и насоките към, както и надзора над членовете на екипа по ангажимента и прегледа на тяхната работа.
        
19. Характерът, времето на изпълнение и обхватът на указанията и насоките към, и надзора над членовете на екипа по ангажимента и прегледа на тяхната работа варират в зависимост от редица фактори, включително размер и сложност на предприятието, област на одита, рискове от съществени неточности, отклонения и несъответствия и способности и компетентност на персонала, изпълняващ одиторската работа. МОС 220 съдържа подробни обяснения относно инструктирането, насоките, надзора и прегледа на одиторската работа.
        
20. Одиторът планира характера, времето на изпълнение и обхвата на инструктирането на и надзора над членовете на екипа по ангажимента въз основа на оценения риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия. С увеличаване на оценения риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия за област на одиторски риск, одиторът обикновено увеличава обхвата и навременността на указанията, насоките и надзора над членовете на екипа по ангажимента и извършва по-подробен преглед на тяхната работа. Аналогично, одиторът планира характера, времето на изпълнение и обхвата на работа на екипа по ангажимента въз основа на способностите и компетентността на отделните членове на екипа, изпълняващи одиторската работа.
        
21. При одити на малки предприятия одитът може да се изпълнява изцяло от съдружника, отговорен за ангажимента (който може да бъде самостоятелно практикуващ одитор). В такива случаи не възникват въпроси за инструктиране и надзор над членовете на екипа по ангажимента и прегледа на тяхната работа, защото съдружникът, отговорен за ангажимента, е информиран за всички съществени въпроси,тъй като лично е изпълнил всички аспекти от работата. Съдружникът, отговорен за ангажимента (или самостоятелно практикуващия одитор), въпреки това следва да бъде удовлетворен, че одитът е проведен в съответствие с изискванията на МОС.
Формирането на обективно становище относно целесъобразността на преценките,направени в процеса на одита, може да създаде практически проблеми, когато едно и също лице е изпълнило целия одит. Когато се разглеждат особено сложни или необичайни въпроси и одитът се изпълнява от самостоятелно практикуващ одитор,може да е желателно да се планира консултация с други одитори с подходящ опит или с професионалната организация на одитора.
 
Документация
        
22. Одиторът следва да документира общата одиторска стратегия и плана на одита, включително всякакви съществени промени, направени в процеса на одиторския ангажимент.
        
23. Одиторската документация за общата одиторска стратегия отразява основните решения, счетени за необходими за подходящото планиране на одита и комуникирането на съществените въпроси с екипа по ангажимента. Например одиторът може да обобщи общата одиторска стратегия под формата на меморандум, съдържащ основните решения относно цялостния обхват, време на изпълнение и провеждане на одита.
        
24. Документацията на плана на одита е достатъчна, за да покаже планирания характер, време на изпълнение и обхват на процедурите за оценка на риска и допълнителните одиторски процедури на ниво твърдение за вярност за всяка съществена група сделки и операции, салда по сметки и оповестявания в отговор на оценените рискове. Одиторът може да използва стандартни одиторски програми или въпросници за изпълнение на одита. Когато се използват такива стандартни програми или въпросници обаче, одиторът ги обработва по подходящ начин, така че да отразят конкретните обстоятелства на ангажимента.
        
25. Одиторската документация за всякакви съществени промени в първоначално планираната обща одиторска стратегия и подробният план на одита включват причините за съществените промени и отговорът на одитора във връзка със събития, условия или резултати от одиторски процедури, които водят до тези промени. Например одиторът може съществено да промени планираната обща одиторска стратегия и план на одита в резултат от съществена бизнескомбинация или идентифициране на съществена неточност, отклонение и несъответствие във финансовия отчет. Документ за съществените промени в общата одиторска стратегия и план на одита и за възникващите в резултат на това промени в планирания характер, време на изпълнение и обхват на одиторските процедури дава обяснение на общата стратегия и на плана на одита, които са окончателно приети за ангажимента и показва подходящия отговор по отношение на съществените промени, възникващи по време на одита.
        
26. Формата и обхватът на документацията зависят от такива въпроси като размер и сложност на предприятието, ниво на същественост, обхват на другата документация и обстоятелствата на конкретния одиторски ангажимент.
 
Комуникации с лицата, натоварени с общо управление, и с ръководство
        
27. Одиторът може да дискутира елементи от планирането с лицата, натоварени с общо управление, и с ръководството на предприятието. Тези обсъждания могат да са част от цялостната комуникация, която е необходима с лицата, натоварени с общо управление, или която може да бъде реализирана с цел повишаване ефективността и ефикасността на одита. Обсъжданията с лицата, натоварени с общо управление, включват общата одиторска стратегия и времето на изпълнение на одита, включително всякакви ограничения в това време или каквито и да било допълнителни изисквания. Обсъжданията с ръководството често се извършват за улесняване провеждането и управлението на одиторския ангажимент (например, за координиране на някои планирани одиторски процедури с работата на персонала на предприятието). Въпреки че тези дискусии се провеждат често, одиторът носи отговорността за общата одиторска стратегия и за плана на одита. Когато се провеждат обсъждания на въпроси, включени в общата одиторска стратегия или плана на одита, е необходимо да се положат грижи да не се компрометира ефективносттана одита. Например одиторът преценява дали обсъждането с ръководството на характера и времето на подробните одиторски процедури компрометира ефективността на одита, като прави тези одиторски процедури твърде предсказуеми.
 
Допълнителни въпроси за разглеждане при одиторски ангажименти за първи път
        
28. Преди започването на одит за първи път одиторът следва да извърши следните дейности:
(а) изпълнение на процедури относно приемането на взаимоотношението с клиента и конкретния одиторски ангажимент (за допълнителни насоки вж. МОС 220);
(б) обсъждане с предишния одитор, когато е налице смяна на одиторите, в съответствие с етичните изисквания.
        
29. Намерението и целта на планирането на одита остават едни и същи независимо дали одитът представлява одит за първи път или е повтарящ се ангажимент. За одит за първи път обаче, одиторът може да е необходимо да разшири дейностите по планиране, тъй като обикновено той няма предишен опит с предприятието, който се взема под внимание при планирането на повтарящи се ангажименти. При одити за първи път допълнителните въпроси, които одиторът може да разгледа при разработването на общата одиторска стратегия и плана на одита, включват:
• споразумение, което следва да бъде постигнато с предишния одитор, например за преглед на работните книжа на предишния одитор, освен ако това не е забранено по закон или по силата на друга нормативна разпоредба;
• каквито и да било съществени въпроси (включително приложението на счетоводни принципи или одиторски стандарти или стандарти за отчетност), обсъдени с ръководството във връзка с първоначалния избор на одитори, комуникирането на тези въпроси с лицата, натоварени с общо управление и по какъв начин тези въпроси се отразяват върху общата одиторска стратегия и на плана на одита;
• планираните одиторски процедури за получаване на достатъчни и уместни одиторски доказателства относно началните салда (вж. параграф 2 от МОС 510 "Първоначални ангажименти – начални салда");
• определянето на персонал на фирмата с подходящи способности и компетентност, за да се отговори на предвижданите съществени рискове;
• други процедури, изисквани от системата на фирмата за контрол върху качеството за одиторски ангажименти за първи път (например системата на фирмата за контрол върху качеството може да изисква включването на друг съдружник или старши специалист за преглед на общата одиторска стратегия преди започването на съществените одиторски процедури или за преглед на докладите преди тяхното издаване).
 
Дата на влизане в сила
        
30. Настоящият МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004 г.
 
Перспектива за публичния сектор
        
1. Настоящият МОС е приложим, във всички съществени аспекти, за одити на предприятия в публичния сектор.
        
2. Някои от термините, използвани в настоящия МОС, като например "съдружник, отговорен за ангажимента" и "фирма" следва да бъдат разбирани като отнасящи се за техните еквиваленти в публичния сектор.
        
3. Параграф 6 от настоящия МОС прави препратка към МОС 210 "Условия на одиторските ангажименти" и МОС 220"Контрол върху качеството на одиторската работа"3. Перспективите за публичния сектор в тези МОС съдържат дискусия за тяхната приложимост за одити за предприятия от публичния сектор и следователно са уместни за приложението на настоящия МОС в публичния сектор.
 
Приложение
 
Примери за въпроси, които одиторът може да разгледа при определянето на общата одиторска стратегия
Настоящото Приложение предоставя примери за въпроси, които одиторът може да вземе под внимание при определянето на общата одиторска стратегия. Редица от тези въпроси ще се отразят и на подробния план за одита на одитора. Предоставените примери обхващат широка гама въпроси, приложими по отношение на редица ангажименти. Въпреки че някои от въпросите, разгледани по-долу, може да се изискват за изпълнение от други МОС, не всички са съществени за всеки одиторски ангажимент и списъкът не е непременно изчерпателен. В допълнение одиторът може да разгледа тези въпроси в ред, различен от представения по-долу.
 
Обхват на одиторския ангажимент
Одиторът може да разгледа следните въпроси при определяне обхвата на одиторския ангажимент:
• Общата рамка за финансова отчетност, съгласно която е изготвена финансовата информация, предмет на одита, включително всякакви необходими преизчисления (равнения)
спрямо друга обща рамка за финансова отчетност.
• Специфичните за отрасъла изисквания към отчетността като например доклади и отчети,наложени от регулаторни органи в отрасъла.
• Очакваният обхват на одита, включително броя и местоположенията на компонентите, които следва да бъдат включени.
• Характерът на взаимоотношенията на контрол между компанията майка и нейните компоненти, което определя по какъв начин групата следва да бъде консолидирана.
• Делът на компонентите, които се одитират от други одитори.
• Характерът на бизнес секторите, които следва да бъдат одитирани, включително необходимостта от специализирани познания.
• Отчетната валута, която следва да бъде използвана, включително каквато и да било необходимост от преизчисление в друга валута на финансовата информация, предмет на одита.
• Необходимостта от одит по закон на индивидуален финансов отчет в допълнение към одита за целите на консолидацията.
• Наличието на вътрешни одитори и степента на потенциално позоваване на одитора на тяхната работа.
• Ползването от страна на предприятието на обслужващи организации и начинът, по който одиторът може да получи доказателства относно разработването на модела или функционирането на контролите, изпълнявани от тях.
• Очакваното използване на одиторските доказателства, получени при предишни одити,например одиторски доказателства, свързани с процедури за оценка на риска и тестове на контролите.
• Ефектът от информационните технологии върху одиторските процедури, включително наличие на данни и очаквано ползване на компютърно подпомогнати одиторски техники.
• Координацията на очаквания обхват и време на изпълнение на одиторската работа с каквито и да било прегледи на междинна финансова информация и ефектът върху одита в резултат на информацията, получена по време на тези прегледи.
• Обсъждането на въпроси, които могат да се отразят върху одита, с персонала на фирмата, отговорен за предоставянето на други услуги на предприятието.
• Наличието на персонал на клиента и на данни за клиента.
 
Цели на докладите, време на изпълнение на одита и изисквани комуникации
Одиторът може да разгледа посочените по-долу въпроси, когато потвърждава целите на докладите от ангажимента, времето на изпълнение на одита и естеството на изискваните комуникации:
• Графика за докладите на предприятието, като например междинни и заключителни етапи.
• Организацията на срещите с ръководството и с лицата, натоварени с общо управление,за обсъждане характера, обхвата и времето на изпълнение на одиторската работа.
• Обсъждането с ръководството и с лицата, натоварени с общо управление, на очакваните видове и времето на изготвяне на докладите, които ще бъдат издадени и други комуникации, както писмени, така и устни, включително одиторския доклад, писмата до ръководството и комуникациите с лицата, натоварени с общо управление.
• Обсъждането с ръководството относно очакваните комуникации по отношение статута на одиторската работа в процеса на изпълнение на ангажимента и очакваните документи,които ще бъдат изготвени в резултат на одиторските процедури.
• Обсъждането с одиторите на компонентите относно очакваните видове и сроковете на докладите, които следва да бъдат издадени и другата комуникация във връзка с одита на компоненти.
• Очаквания характер и времето за обсъждане между членовете на екипа по ангажимента, включително характера и времето на провеждане на срещи на екипа и времето на извършване на преглед на изпълнената работа.
• Дали са налице някакви други очаквани комуникации с трети страни, включително всякакви законови или договорни отговорности за докладване в резултат на одита.
 
Инструктиране (указания и насоки) в одита
Одиторът може да разгледа посочените по-долу въпроси при определянето на указанията и насоките в одита:
• По отношение на нивото на същественост:
° определяне на ниво на същественост за целите на планирането;
° определяне и съобщаване на нивото на същественост на одиторите на отделните компоненти;
° преразглеждане на нивото на същественост в хода на изпълнението на одиторски процедури по време на процеса на одита;
° идентифициране на съществени компоненти и салда по сметки.
• Области в одита, където е налице по-висок риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия.
• Въздействие на оценения риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия на ниво финансов отчет като цяло върху инструктирането, надзора и прегледа .
• Избор на екип по ангажимента (включително, където е необходимо, лице за преглед за контрол върху качеството на ангажимента) и възлагане на одиторска работа на членовете на екипа, включително определяне на членове на екипа с подходящ опит за области, където може да е налице по-висок риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия.
• Изготвяне на бюджет за ангажимента, включително преценка за определяне на подходящ срок за области, където може да е налице по-висок риск от съществени неточности,отклонения и несъответствия.
• Начин, по който одиторът придава особено значение пред членовете на екипа по ангажимента на необходимостта да поставят под въпрос и да упражняват професионален скептицизъм при събирането и оценката на одиторските доказателства.
• Резултати от предишни одити, които са включвали оценка на оперативната ефективност на вътрешния контрол, включително характера на идентифицираните слабости и предприетите мерки за тяхното адресиране.
• Доказателства за ангажираността на ръководството за разработване и внедряване на стабилна система за вътрешен контрол, включително доказателства на подходяща документация на тази система за вътрешен контрол.
• Обем на сделки и операции, които могат да определят дали е по-ефективно одиторът да разчита на вътрешния контрол.
• Значението, отдавано на системата за вътрешен контрол в цялото предприятие за успешната реализация на дейността.
• Важни бизнес изменения и развития, оказващи влияние на предприятието, включително промени в информационните технологии и бизнес процесите, промени в основния ръководен персонал, както и придобивания, сливания и отделяния.
• Важни развития в отрасъла, като например промени в регулаторните разпоредби за отрасъла и нови изисквания към отчетността.
• Важни промени в общата рамка за финансова отчетност, като например промени в счетоводните стандарти.
• Други важни изменения и развития, като например промени в правната среда, засягащи предприятието.