Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

Закон за местните данъци и такси

PortalSchetovodstvo.bg Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
В сила от 01.01.1998 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Септември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 15 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., доп. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.106 от 3 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.30 от 17 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.35 от 15 Май 2015г., доп. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017 г., изм. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Раздел I.
Местни данъци

Чл. 1. (1) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:
1. данък върху недвижимите имоти;
2. данък върху наследствата;
3. данък върху даренията;
4. данък при възмездно придобиване на имущество;
5. данък върху превозните средства;
6. патентен данък;
7. туристически данък;
8. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) данък върху таксиметров превоз на пътници;
9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) други местни данъци, определени със закон.
 (2) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.
(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
 
Чл. 2. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
 
Чл. 3. (1) Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Данъчните декларации по ал. 1 могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
 
Чл. 4. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
(2) (нова, ДВ, бр. 98 от 2010 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.
(7) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
Чл. 5. (отм., ДВ, бр. 110 от 2007 г.)
Чл. 5а. (1) Общините предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерството на финансите за:
1. идентификационните данни за задължените лица по този закон;
2. обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности;
3. правата на собственост и ползване върху обектите на облагане;
4. данъчните облекчения и освобождавания по този закон;
5. размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения;
6. мерки за обезпечаване и събиране на вземанията по този закон;
7. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) данни от значение за определяне на таксата за битови отпадъци, като обхватът на данните се определя със заповедта по ал. 2;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите.
(3) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
 
Раздел II.
Местни такси

Чл. 6. (1) Общините събират следните местни такси:
а) за битови отпадъци;
б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
в) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;
г) (нова, ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование извън финансираното от държавата; за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата дейности;
д) за технически услуги;
е) за административни услуги;
ж) за откупуване на гробни места;
з) (нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие;
и) за притежаване на куче;
к) други местни такси, определени със закон.
(2) (доп., ДВ, бр. 37 от 2015 г., в сила от 26 май 2015 г.) За всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.
(3) (нова, ДВ, бр. 37 от 2015 г., в сила от 26 май 2015 г.)Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет.
 
 
Чл. 7. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.
 
 
Чл. 8. (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.
(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.
(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. В случаите на освобождаване от такси по решение на общинския съвет разходите по предоставяне на услугата са за сметка на общинските приходи.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
(6) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.
 
 
Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
 
 
Чл. 9а. (1) Местните такси се събират от общинската администрация.
(2) (отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
(3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината , освен ако с решението по ал. 6 е определено друго.
(4) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
(5) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.
(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1, а се събират от концесионер, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се заплащат тези такси. С решението общинският съвет определя правото на концесионера да задържи целия или част от размера на събраните такси.
 
 
Чл. 9б. Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
 
 
Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.
 
Глава втора.
МЕСТНИ ДАНЪЦИ


Раздел I.
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) (нова, ДВ, бр. 61 от 2013 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
 
 
Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) (изм., ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.
(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.
(5) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
 
 
Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
 
 
Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
 
 
Чл. 14. (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(3) (При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(4) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.
(5) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
 
 
Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
 
 
Чл. 16. (1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
 
 
Чл. 17. (отм., ДВ, бр. 98 от 2010 г.)
 
 
Чл. 18. (1) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
(2) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.
 
 
Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
(2) (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(3) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
(4) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.
 
 
Чл. 20. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
 
 
Чл. 21. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.
(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.
(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
 
 
Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
 
 
Чл. 23. Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
 
 
Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:
1. общините, за имотите - публична общинска собственост;
2. (държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
4. читалищата;
5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
7. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
8. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
9. (изм., ДВ, бр. 101 от 2013 г.) храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
11а. сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. (отм., ДВ, бр. 110 от 2007 г.)
17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
18. (изм., ДВ, бр. 35 от 2015 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "B", и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "C", издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;
19. (изм., ДВ, бр. 35 от 2015 г.) сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "C", и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "D", издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок три години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 5 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) (отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
(5) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.
(6) (нова, ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
(7) (нова, ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 не се прилага в случаите, в които сградата е получила сертификат с клас на енергопотребление в резултат на предприети мерки за енергийна ефективност, финансирани с публични средства.
 
 
Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
 
 
Чл. 26. (отм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.)
 
 
Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
 
 
Чл. 28. (1) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
(2) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(3) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.
 (4) (нова, ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.
(5) (предишен текст на ал. 4, ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
 
Раздел II.
Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
 
 
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
 
 
Чл. 31. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
 
 
Чл. 32. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
 
 
Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. (доп., ДВ, бр. 54 от 2012 г.) недвижимите имоти на територията на страната - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (превозните средства - по застрахователна стойност;
4а. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни;
7. недвижимите имоти на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава - по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
 
 
Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. разноските за погребение в размер 1000 лв.;
4. предвидените в закона облекчения.
 
 
Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
 
 
Чл. 36. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. за братя и сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица извън посочените в т. 1 - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
 
 
Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
 
 
Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. имуществото, завещано на държавата и общините;
2а. имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
(4) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
 
 
Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
 
 
Чл. 40. (1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
 
 
Чл. 41. (1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.
 
 
Чл. 42. (отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
 
 
Чл. 43. Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.
 
Раздел III.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.
(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
 
 
Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
 
 
Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2;
2. другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.
(3) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.
 
 
Чл. 47. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
1. от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. от 3,3 до 6,6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1.
(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
 
 
Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:
1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;
в) Българският Червен кръст;
г) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
е) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
ж) (нова, ДВ, бр. 101 от 2013 г.) законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9.
2. даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
4. (изм., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, със статут в обществена полза регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
5. обичайните подаръци;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;
11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
(2) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.
(3) Алинея 1, т. 1, букви "б", "в", "г" и "е", т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
(4) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.
 
 
Чл. 49. Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
(4) (изм., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел, със статут в обществена полза регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
 
 
Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.
 
 
Чл. 51. (1) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.
(2) (изм., ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
 
Раздел IV.
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:
1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
 
 
Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
 
 
Чл. 54. (1) (нова, ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
(2) (нова, ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:
1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или
2. ежемесечно - на електронен носител.
(3) (нова, ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. пътното превозно средство е придобито по наследство;
2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;
3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;
4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;
5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.
(4) (предишен текст на ал. 1, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.
(5) (предишен текст на ал. 2, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
(6) (предишен текст на ал. 3, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.
(7) (предишен текст на ал. 4, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.
(8) (предишен текст на ал. 5, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.
(9) (предишен текст на ал. 6, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
(10) (предишен текст на ал. 7, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.
(11) (предишен текст на ал. 8, изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.
(12) (нова, ДВ, бр. 105 от 2014 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.
 
 
Чл. 55. (1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
1. до 37 kW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;
2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;
3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
5. над 110 kW - от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:
 
Брой на годините от годината Коефициент
на производство, включително  
годината на производство  
Над 14 години 1
Над 5 до 14 години включително 1,5
До 5 години включително 2,8
   

(2) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:
1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.;
2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.
(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети - в размер, както следва:
1. до 125 куб. см включително - от 12 до 36 лв.;
2. над 125 до 250 куб. см включително - от 25 до 75 лв.;
3. над 250 до 350 куб. см включително - от 35 до 105 лв.;
4. над 350 до 490 куб. см включително - от 50 до 150 лв.;
5. над 490 до 750 куб. см включително - от 75 до 225 лв.;
6. над 750 куб. см - от 100 до 300 лв.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 168/2013" на базата на общото тегло в размер, както следва:
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколка на базата на общото тегло в размер, както следва:
1. до 400 кг включително - от 4 до 12 лв.;
2. над 400 кг - от 6 до 18 лв.
(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:
1. до 22 места, включително мястото на водача - от 50 до 150 лв.;
2. над 22 места, включително мястото на водача - от 100 до 300 лв.
(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:
 
Брой оси Допустима Данък (в лв.)
на седловия максимална  
влекач/ маса на състава  
влекача от превозни  
за ремарке средства,  
  посочена в  
  свидетелството  
  за регистрация  
  на влекача  
  равна по- задвижваща други системи  
  или малка ос/оси с за окачване на  
  повече от пневматично задвижващата  
  от   или с окачване, ос/оси  
      прието за екви-    
      валентно на    
      пневматичното    
А) с две оси - 18 от 8 до 24 от 28 до 84  
  18 20 от 28 до 84 от 64 до 192  
  20 22 от 64 до 192 от 147 до 441  
  22 25 от 190 до 570 от 342 до 1026  
  25 26 от 342 до 1026 от 600 до 1800  
  26 28 от 342 до 1026 от 600 до 1800  
  28 29 от 331 до 993 от 399 до 1197  
  29 31 от 399 до 1197 от 655 до 1965  
  31 33 от 655 до 1965 от 909 до 2727  
  33 38 от 909 до 2727 от 1381 до 4143  
  38 - от 1007 до 3021 от 1369 до 4107  
Б) с три и 36 38 от 640 до 1920 от 888 до 2664  
повече оси 38 40 от 888 до 2664 от 1228 до 3684  
  40 - от 1228 до 3684 от 1817 до 5451  
           
             

(8) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.
(9) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.
(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:
1. от 11 kW до 18 kW включително - от 5 до 15 лв.;
2. над 18 kW до 37 kW включително - от 7 до 21 лв.;
3. над 37 kW - от 10 до 30 лв.
(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.
(12) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 в размер от 30 до 150 лв. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата в размер от 30 до 150 лв.
(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:
 
Брой оси Допустима Данък (в лв.)
на мотор- максимална  
ното маса  
превозно    
средство    
  равна по- задвижваща други системи  
  или малка ос/оси с за окачване на  
  повече от пневматично задвижващата  
  от   или с окачване, ос/оси  
      прието за екви-    
      валентно на    
      пневматичното    
А) с две оси 12 13 от 30 до 90 от 61 до 183  
  13 14 от 61 до 183 от 168 до 504  
  14 15 от 168 до 504 от 237 до 711  
  15 - от 237 до 711 от 536 до 1608  
Б) с три оси 15 17 от 61 до 183 от 106 до 318  
  17 19 от 106 до 318 от 217 до 651  
  19 21 от 217 до 651 от 282 до 846  
  21 23 от 282 до 846 от 434 до 1302  
  23 - от 434 до 1302 от 675 до 2025  
В) с четири 23 25 от 282 до 846 от 286 до 858  
оси 25 27 от 286 до 858 от 446 до 1338  
  27 29 от 446 до 1338 от 708 до 2124  
  29 - от 708 до 2124 от 1050 до 3150  
           
             
 
 
Чл. 56. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:
1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;
2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. джетовете - в размер от 100 до 300 лв. за брой;
4. ветроходните и моторните яхти - в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;
5. скутерите - в размер от 2,70 до 8,10 лв. за киловат;
6. влекачите и тласкачите - в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;
7. речните несамоходни плавателни съдове - в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон максимална товароподемност.
 
 
Чл. 57. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:
1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. за параплан - от 12 до 24 лв.;
3. за делтаплан - от 12 до 24 лв.;
4. за мотоделтаплан - от 20 до 40 лв.;
5. за свободен балон - от 30 до 60 лв.;
6. за планер - от 30 до 60 лв.
 
 
Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:
1. (изм. и доп., ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция "Технически операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW.
(2) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г. , изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
(4) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591.
 
 
Чл. 59. (1) (изм., ДВ, бр. 101 от 2013 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "EEV", определеният по чл. 55 данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет.
(2) (нова, ДВ, бр. 101 от 2013 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4" данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5" и "Евро 6" - с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 данък.
(3) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4", данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.
(4) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.
(5) (нова, ДВ, бр. 101 от 2013 г.) Екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.
 
 
Чл. 60. (1) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3) (отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
(4) (отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
(5) (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
(6) ( изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.
Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.
(7) (отм., ДВ, бр. 105 от 2006 г.)
(8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.
(9) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
 
 
Чл. 61. (отм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
 
Раздел V.
Пътен данък

Чл. 61а. – Чл. 61ж (отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.)
 
 
 
Раздел VI.
Патентен данък

Чл. 61з. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
 
 
Чл. 61и. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
 
 
Чл. 61к. (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.
(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.
(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.
 
 
Чл. 61л. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.
(7) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят - включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.
(8) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
 
 
Чл. 61м. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. (изм., ДВ, бр. 98 от 2010 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. (изм., ДВ, бр. 28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.
 
 
Чл. 61н. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.
 
 
Чл. 61о. (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването й се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.
(4) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.
 
 
Чл. 61п. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването й.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.
 
Раздел VII.
Туристически данък

Чл. 61р. (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) (изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.
 
 
Чл. 61с. (1) (изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване.
(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г., ДВ, бр. 30 от 2012 г.)
(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2012 г., ДВ, бр. 30 от 2012 г.)
 
 
Чл. 61т. (изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.
 
Раздел VIII.
Данък върху таксиметров превоз на пътници
(нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 61у. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от този закон.
(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Чл. 61ф. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година.
(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.
Чл. 61х. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.
Чл. 61ц. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 61ч. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Попр. - ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула: 
 
ГДТПП x БМ
          ДДТГ =______________________, където
 
                                  12
        
 
ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;
БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) (Попр. - ДВ, бр. 80 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
         
 
ПДТПП x ОМ
 НВДТПП =______________________, където
 
БМ
        
 

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:
 
ДДТГ = ГДТПП x  БМ , където
12

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
 
НВДТПП = ПГДТПП x БМ , където
12

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 61ш. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът по чл. 61ф се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Чл. 61щ. (нов, ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък по чл. 61ч, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Глава трета.
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I.
Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
 
Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината.
(2) Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
(1) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.
(2) (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
 
 
Чл. 64. (1) (изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината.
Таксата се заплаща от лицата по чл. 11.
(2) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
(3) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 65. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:
1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците - за услугата по чл. 62, т. 1;
2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62, т. 2;
3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване - за услугата по чл. 62, т. 3.
(2) Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране.
(3) План-сметката за годината:
1. (В сила от 03.11.2017 г.) се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет;
2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари;
3. подлежи на проверка от Сметната палата.
(4) Разходите от план-сметката по ал. 2 се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране. Други източници на финансиране са средства от Оперативна програма "Околна среда", от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите общински средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци.
(5) Разходите за контрол по чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците по отношение на битовите отпадъци и разходите за почистване на нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и тяхното третиране се включват в план-сметката по ал. 3 и могат да се финансират със средствата от таксата за битови отпадъци.
(6) С разходите за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, които са за сметка на други източници на финансиране, се намалява общата стойност на разходите по предоставяне на услугите по чл. 62 за определяне на таксата за битови отпадъци.
(7) Обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, се включват в план-сметката като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка. Натрупаните средства от обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини, са друг източник на финансиране на разходите от план-сметката в годината на извършване на съответния разход.
(8) Средствата за придобиване на актив, чиято стойност надвишава стойностния праг на същественост, приет от общината, и който се очаква да бъде използван през повече от една календарна година, се разделят на срока на използване на актива и в план-сметката се включва съответстващата за календарната година част от тези средства. Не се включват в план-сметката за сметка на таксата за битови отпадъци средства за придобиване на актив, които се финансират с публични средства по проект, програма или процедура с изключение на съфинансирането от общината.
(9) Неусвоените от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци са друг източник за финансиране на разходите по ал. 2 при изготвяне на план-сметката по ал. 3. Приходите от глоби и имуществени санкции по Закона за управление на отпадъците, наложени във връзка с нерегламентирано изхвърляне или третиране на битови отпадъци, са друг източник за финансиране на разходите от план-сметката по ал. 3.
(10) В случай че общината използва други общински приходи за покриване на действително направени разходи, надхвърлящи предвидените в план-сметката за предходната година разходи за сметка на таксата за битови отпадъци, се допуска включване на тези разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци. Включването на разходи в план-сметката по ал. 3 за сметка на таксата за битови отпадъци по изречение първо в случаите на придобиване на активи по ал. 8 е в размер на разликата между предвидените в план-сметката за предходната година разходи и преизчислената по реда на ал. 8, съответстваща за предходната година част от действително направените разходи. Изречение първо не се прилага в случаите по чл. 8, ал. 4.
(11) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че в план-сметка за предходна година са включени разходи, които не са разходи за дейности по предоставяне на услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на тези разходи. Размерът на коригираните разходи е за сметка на други приходи на общината.
(12) Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че средства от такса за битови отпадъци са изразходвани през предходна година за дейности, различни от тези по предоставяне на съответната услуга по чл. 62, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на използваните не по предназначение средства и тези разходи са за сметка на други приходи на общината.
(13) Разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година се определят общо и за всяка услуга по чл. 62, като разходите за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62, отразени в план-сметката по ал. 3, се намаляват с разходите, които са за сметка на други източници на финансиране, и се коригират със сумите по ал. 11 и 12.
(1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. (изм. и доп., ДВ, бр. 53 от 2012 г.) събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
3. (изм., ДВ, бр. 53 от 2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
(2) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) (отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
(5) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.
 
 
Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.
(2) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.
(3) Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.
(4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
(5) Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането и.
(6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 - и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.
(7) Преди внасяне за разглеждане на заседание на общинския съвет проектът на наредба по чл. 9 се публикува за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Заедно с проекта на наредба по чл. 9 на интернет страницата на съответната община се публикува и решението по ал. 6.
(8) Основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, които общинският съвет може да приеме, са:
1. за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране:
а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;
б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;
в) брой ползватели на услугата в имота;
2. за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации:
а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;
б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;
в) брой ползватели на услугата в имота;
3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината:
а) брой ползватели на услугата в имота;
б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.
(9) Общинският съвет може да приеме различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните услуги по чл. 62, като бъдат посочени изрично мотивите за различните основи.
(10) При приемане на основа индивидуално определено количество битови отпадъци за имота чрез торби с определена вместимост и товароносимост същите се закупуват от задължените лица по ред, определен в наредбата по чл. 9. С наредбата по чл. 9 общинският съвет може да определи минимален брой торби, които да бъдат закупени от задължено лице за календарна година, съобразен с извършения анализ за минималното количество битов отпадък, генерирано от един ползвател на услугата в дадено населено място, селищно образувание или зона. Когато закупените за годината торби надхвърлят действително изразходваните през годината, останалите торби се използват през следващата година, като се приспаднат от определения за нея минимален брой и се заплаща само разликата.
(11) При приемане на основа:
1. "брой ползватели на услугата в имота" или "разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот" общинският съвет при определяне на размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно населените места в общината и отделните зони в тях, вида на имота, неговото предназначение и вида на извършваната в имота икономическа дейност;
2. "индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост" или "количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране" общинският съвет при определяне размера на таксата за битови отпадъци може да приема допълнително диференциране съобразно вида на битовия отпадък.
(12) Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1.
(13) Лицата по чл. 64 декларират обстоятелства, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна чрез подаване на декларация по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл. 9.
(14) Когато лицата по чл. 64 не декларират обстоятелствата по ал. 13, тези обстоятелства се определят служебно за целите на изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 9.
(15) Управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост ежегодно до 31 октомври подава справка по образец, определен в наредбата по чл. 9, за броя на ползвателите по имоти в етажната собственост.
(16) Кметът на общината организира събирането и поддържането на информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината, както и на друга информация, определена в наредбата по чл. 9, в срок до 31 октомври, в случаите по ал. 8, т. 1, буква "в", т. 2, буква "в" и т. 3, буква "а".
(17) Кметът на общината осигурява необходимата информация и създава условия за прилагане на основите по ал. 8, т. 1, букви "а" и "б" и т. 2, букви "а" и "б", с изключение на случаите по ал. 5, в срок до 31 декември на предходната година.
(18) Общият размер на начислените задължения за текущата година на лицата по чл. 64 следва да е не по-голям от разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13.
(1) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
(2) (изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.
(3) При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
 
 
Чл. 68. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината.
(2) Когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер.
Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.
 
 
Чл. 69. (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за сроковете за плащане.
 
 
Чл. 70. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 71. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) Не се събира такса за:
1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
 
 
Чл. 71а. (1) (ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Не се събира такса за битови отпадъци за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени.
 (2) (нова, ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освобождаването по ал. 1 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност.


Чл. 71б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Ежегодно в срок до 15 февруари на интернет страницата на общината във формат, определен с наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1, се публикуват информация и данни за:
1. одобрената план-сметка по видове услуги по чл. 62;
2. приетите основи за изчисляване на таксата за битови отпадъци и размера на таксата за единица основа за текущата година;
3. отчетените разходи за предходната година по видове услуги по чл. 62 и по бюджетни показатели съгласно утвърдената от министъра на финансите единна бюджетна класификация за съответната година, както и друга информация и данни за отчетените разходи за предходната година в съответствие с приетата от общинския съвет основа;
4. отчетените количества събрани и третирани битови отпадъци за предходната година.
(2) Ежегодно в срок до 31 март Националното сдружение на общините в Република България публикува обобщената информация по ал. 1 по общини, по области и на национално ниво.
Чл. 71в. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) Декларациите по този раздел могат да се подават и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 
Раздел II.
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.
 
 
Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.
(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.
 
 
 
Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.
(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.
(3) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.
 
Раздел III.
Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги

Чл. 81. За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.
 
 
Чл. 82. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 83. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 84. (1) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
(3) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
Чл. 85. (1) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет, съгласно чл. 7, 8 и 9.
(2) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
Чл. 86. (1) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.
(2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.
 
 
Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.
(2) - (5) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
Чл. 88. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
Чл. 89. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.
 
 
Чл. 91. За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден.
 
 
Чл. 92. Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
 
Раздел IV.
Туристическа такса

(отм., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 93. – Чл. 97. (отм., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
 
 
Раздел V.
Такси за добив на кариерни материали

Чл. 98. – Чл. 103. (отм., ДВ, бр. 70 от 2008 г.)
 
 
Раздел VI.
Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.
 
 
Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.
 
 
Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.
 
 
Чл. 107. Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:
1. за издаване на скица за недвижим имот;
2. за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;
3. за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;
4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:
а) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
б) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
5. за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;
6. за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;
7. за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - маси, павилиони, кабини и др.;
8. за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.
 
 
Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:
1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;
2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;
3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;
4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;
5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;
6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищнорегулационен план и за техникоустройствени мероприятия;
7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;
8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.
 
 
Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.
 
Раздел VII.
Такси за административни услуги

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:
1. за издаване на удостоверение за наследници;
2. за издаване на удостоверение за идентичност на имена;
3. за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;
4. за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;
5. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
6. за издаване на удостоверение за семейно положение;
7. за издаване на удостоверение за родствени връзки;
8. за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес.
9. за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;
10. за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;
11. за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;
12. за всички други видове удостоверения по искане на граждани;
13. за преписи от документи.
(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:
1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;
2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис - извлечение от него;
4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;
5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;
6. поддържане на регистъра на населението;
7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;
8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.
 
 
Чл. 111. По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.
 
 
Чл. 112. За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.
 
 
Чл. 113. (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
 
Чл. 114. (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
 
 
Чл. 115. (предишен текст на чл. 115 - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За целите на комплексното административно обслужване за изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се заплаща такса.
 
Чл. 115а. (нов, ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време.
(2) Административните разходи по ал. 1 не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата.
 
Раздел VIII.
Такса за притежаване на куче

Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.
(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
 
 
Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.
 
 
Чл. 118. Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.
(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.
 
 
Чл. 119. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
Раздел IX.
Такси за гробни места

Чл. 120. (1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:
1. до 15 години;
2. за вечни времена;
3. за ползване на семейни гробни места:
4. за придадени по регулация маломерни гробни места - съответната част от таксата, определена за гробното място.
(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.
 
 
Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.
 
Раздел X.
Такса за охрана и опазване на земеделски имоти

Чл. 122. (отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
 
Глава четвърта.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 123. (1) (изм., ДВ, бр. 101 от 2013 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
(2) (отм., ДВ, бр. 98 от 2010 г.)
(3) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.
(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 13, както и при деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса битови отпадъци, на лицата по чл. 64 се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 15 на управителя или председателя на управителния съвет се налага глоба в размер от 50 до 1000 лв.
 
 
Чл. 124. (1) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.
(2) (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.
 
 
Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.
 
 
Чл. 126. (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)
 
 
Чл. 126а. (1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
 
 
Чл. 127. (1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.
(2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.
 
 
Чл. 128. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.
(5) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.
(6) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.
 
 
Чл. 129. (нов, ДВ, бр. 43 от 2016 г.) (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 5а, ал. 1 и 2 виновното длъжностно лице се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 5000 лв. Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 130. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 16 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв. за всяка година, за която липсва информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината.
(2) За неизпълнение на задължението по чл. 67, ал. 17 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.
(3) За неизпълнение на задължението по чл. 71б, ал. 1 на кмета на общината се налага глоба от 500 до 2500 лв.
(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Предприятия" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.
2. "Основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
3. "Семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.
4. (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
5. "Пазарна стойност" е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.
6. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
7. "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
8. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Едрогабаритни" са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.
9. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.
10. "Редовни автобусни линии" са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.
11. "Личен доход" са всички доходи на лицата с изключение на:
а) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност или вид и степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ;
б) сумите, които лицата, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;
в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
г) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи социални услуги по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане;
д) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет.
12. "Прилежащ терен" по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.
13. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
14. (отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.)
15. "Пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
16. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Основа" е показател, на базата на който се разпределят разходите за сметка на таксата за битови отпадъци от одобрената план-сметка към задължените лица. За целите на определяне на таксата за битови отпадъци мерната единица за основата количество битови отпадъци е килограм или литър.
"Основа" за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се о"Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.пределя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб.м изразходвана вода и други).
17. "Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
18. (отм., ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
19. "Застрахователна стойност" на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.
20. "Оценката по счетоводни данни" по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.
21. "Поземлени имоти" са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
22. (отм., ДВ, бр. 105 от 2008 г.)
23. "Оборот" за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.
24. "Обект" за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:
а) (изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.) местата за настаняване;
б) заведенията за хранене и развлечения;
в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;
г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.
25. "Работно място" е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.
26. "Развлекателни игрални автомати" са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.
27. "Места за настаняване" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.";
28. "Нетна търговска площ" е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.
29. "Заведения за хранене и развлечения" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
30. "Бюфет, павилион, каравана" са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
31. "Съоръжение" във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).
32. "Специализирани институции за предоставяне на социални услуги" са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане.
33. "Домове за медико-социални грижи за деца" са тези по смисъла на Закона за лечебните заведения.
34. "Нощувки" са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
35. "Електрически автомобили" са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.
36. "Храм или молитвен дом" е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
37. "Манастир" като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.
38. (нова, ДВ, бр. 32 от 2016 г.) "Таксиметров превоз на пътници" е понятие по смисъла на Закона за автомобилните превози.
39. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Масово разпространени отпадъци" са отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
40. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Притежател на отпадъци" е понятие по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
41. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Причинител на отпадъци" е понятие по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
42. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Събиране на битови отпадъци" е понятие по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
43. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Транспортиране на битови отпадъци" е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
44. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Третиране на отпадъци" са дейностите по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
45. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Ползватели на услугата в имота" са:
а) за граждани - собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване и/или наематели и/или лица с настоящ адрес в недвижимия имот, и/или обитатели по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание;
б) за предприятия - собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване, и/или концесионери, и/или наематели, и/или лица, на които имотите са предоставени за управление, и/или заети и наети от предприятията лица, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание.
46. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) "Дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 62, т. 2" за целите на чл. 71 включва само дейността по третиране на битови отпадъци, необхванати в управление на масово разпространените отпадъци, от всички дейности, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 2 и включени в услугата по чл. 62, т. 2.
 
 
§ 1а. Студентските общежития по смисъла на Закона за висшето образование се приравняват на жилищни имоти за целите на този закон.
 
Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до общината по местонахождението му чрез общината по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.
(2) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Регионалната данъчна дирекция - София.
(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.
 
 
§ 3. (1) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 септември, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.
(2) (Гражданите, платили до 30 септември данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто. Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението.
(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.
 
 
§ 3а. (1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.
(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.
(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.
 
 
§ 4. Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.
 
 
§ 4а. Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.
 
 
§ 4б. (нов, ДВ, бр. 19 от 2011 г.) За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.
 
Преходни и Заключителни разпоредби
към ЗИД на Закона за местните данъци и такси

 (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.,)
 
§ 25. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. до 31 януари 2011 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2011 г. се прилага размерът на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2010 г.
(2) Общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2011 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
 
 
§ 26. (1) Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г.
(2) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:
1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.
(3) Декларацията по чл. 61р, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.
(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока по ал. 1 общинският съвет не е определил размерите на туристическия данък, за 2011 г. се прилагат размерите, посочени в ал. 2.
 
 
§ 27. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.
 
Заключителни разпоредби
към ЗИД на Закона за местните данъци и такси

(ДВ, БР. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 95 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 88 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 03.11.2017 Г.)
 
§ 11. За целите на прилагане на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3 органите на Министерството на вътрешните работи предоставят еднократно, служебно, в срок до 31 януари 2014 г. информация относно регистрираните за движение към 31 декември 2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична.
 
 
Заключителни разпоредби
към ЗИД на Закона за местните данъци и такси

 (ДВ, бр. 105 от 2014 г. и ДВ, бр. 95 от 2015 г.,  в сила от 01.01.2015 г.)
 
§ 13. (1) (изм., ДВ, бр. 95 от 2015 г., изм. бр. 97 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари  2018 г. 1 януари 2017
 
 
§ 13а. (изм., ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) До 31 март 2017 г.  31 март 2016 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и 67.
 
 
Преходни и Заключителни разпоредби
към ЗИД на Закона за местните данъци и такси

(обн., ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
 
 
               
§ 3. (В сила от 22.04.2016 г.) (1) Министърът на финансите до 30 септември 2016 г. утвърждава образец на декларацията по Чл. 61х, ал.1
(2) За 2017 г. общинският съвет определя размера на данъка върху таксиметровите превози о глава втора, раздел VІІІ до 30 септември 2016 г.
 
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
 
(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
 
§ 16. (В сила от 03.11.2017 г.) (1) Срокът за одобряване на план-сметка за 2020 г. за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари 2020 г.
(2) За 2020 г. чл. 68, ал. 2 не се прилага.
 
§ 17. (В сила от 03.11.2017 г.) (1) В срок до 31 март 2019 г. лицата по чл. 64 декларират в общината броя на ползвателите на услугата в имота по ред, определен с наредбата по чл. 9, а в случаите на новопридобит имот след този срок и преди 31 декември 2019 г. - в двумесечен срок от придобиването.
(2) В срок до 30 септември 2019 г. кметът на общината се задължава да осигури информация за броя на ползвателите на услугите по чл. 62 в имотите на територията на общината.
(3) За неизпълнение на задължението по ал. 1 на лицата се налага глоба в размер от 10 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 3000 лв.
(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
 
 
Приложение № 4 към глава втора, раздел VI
 
 
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
 
1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи - данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта:
1 и 2 звезди от 25 до 250 лв.  
2. Заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:
а) ресторанти:    
1 - 2 звезди от 1 до 35 лв.  
3 звезди от 6 до 60 лв.  
б) заведения за бързо обслужване:    
1 - 2 звезди от 1 до 20 лв.  
3 звезди от 3 до 35 лв.  
в) питейни заведения с изключение на посочените в буква "е":    
1 - 2 звезди от 1 до 20 лв.  
3 звезди от 2 до 35 лв.  
г) кафе-сладкарници:    
1 - 2 звезди от 1 до 20 лв.  
3 звезди от 3 до 50 лв.  
д) барове:    
- дневни:    
2 звезди от 3 до 50 лв.  
3 звезди от 10 до 84 лв.  
- нощни:    
2 звезди от 5 до 63 лв.  
3 звезди от 20 до 98 лв.  
е) бюфети, каравани и павилиони - за обект: от 75 до 500 лв.  
3. Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта - данъкът се определя за 1 кв.м нетна търговска площ според местонахождението на обекта:
от 2 до 20 лв.
4. Платени паркинги - данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:
лева за брой място от 5 до 200 лв.  
5. Дърводелски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 780 лв.
6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 40 до 840 лв.
7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 500 до 2500 лв.
8. Обущарски и шапкарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 40 до 120 лв.
9. Металообработващи услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 910 лв.
10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 60 до 840 лв.
11. Машинописни и/или копирни услуги - данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта:
от 180 до 594 лв.
12. Козметични услуги, поставяне на татуировки - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 130 до 900 лв.
13. Маникюр, педикюр - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
от 60 до 420 лв.
14. Часовникарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 60 до 390 лв.
15. Тапицерски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 180 до 520 лв.
16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 190 до 1200 лв.
17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 280 до 1900 лв.
18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 560 лв.
19. Стъкларски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 700 лв.
20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 47 до 980 лв.
21. Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 300 до 3250 лв.
22. Компаньонки и компаньони - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 3000 до 6440 лв.
23. Масажистки и масажисти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 500 до 1680 лв.
24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 2000 до 5600 лв.
25. Фотографски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 200 до 1040 лв.
26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 100 до 3500 лв.
27. Санитарни възли, наети под аренда - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 150 до 420 лв.
28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 198 лв.
29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 50 до 98 лв.
30. Заложни къщи:
от 3000 до 28 000 лв.
31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 30 до 260 лв.
32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 300 до 1300 лв.
33. Игри с развлекателен или спортен характер - данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:
а) развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:
от 100 до 198 лв.
б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:
от 8 до 26 лв.
в) зали за боулинг и кегелбан - за игрален коридор, и билярд - за маса:
от 40 до 140 лв.
34. Фитнес центрове и спортни зали - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
от 1,50 до 4 лв. за 1 кв.м и от 300
до 840 лв. за един фитнес уред
35. Химическо чистене, пране и гладене - данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:
от 133 до 440 лв.
36. Мелничарски услуги:
а) мелници за брашно - от 18 до 36 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;
б) мелници за фураж стационарни - от 600 до 1200 лв.
37. Услуги с атрактивен характер:
а) корабчета от 750 до 1500 лв.  
  на брой;  
б) лодки от 450 до 900 лв.  
  на брой;  
в) яхти от 900 до 1800 лв.  
  на брой;  
г) джетове от 900 до 1800 лв.  
  на брой;  
д) влакчета от 30 до 60 лв.  
  на място;  
е) файтони от 75 до 150 лв.  
  на място;  
ж) водни ски, водни пла- от 150 до 300 лв.  
нери и сърфове, водни ко- на брой  
лела, включително наду- оборудване;  
ваеми, водни увеселения    
з) зимни ски (включи- от 150 до 300 лв.  
телно ски екипировка), на брой  
зимни кънки, сноубор- оборудване;  
дове, шейни    
и) въртележки, виенски от 150 до 300 лв.  
колела, блъскащи се на място;  
колички, велосипеди    
и рикши    
к) детски колички и от 150 до 300 лв.  
моторчета на брой;  
л) стрелбища от 300 до 600 лв.  
  на брой  
38. Обучение на водачи на моторни превозни средства - данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:
а) мотопеди, мотоциклети от 200 до 475 лв.  
б) други МПС от 400 до 950 лв.  
39. Услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства - от 2000 до 4000 лв. за брой моторно превозно средство.
40. Услуги със земеделска и горска техника - данъкът се определя за брой техника, както следва:
а) комбайн - от 330 до 660 лв.;
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - от 110 до 220 лв.;
в) прикачни, навесни и стационарни машини - от 11 до 22 лв.
 
Приложение № 2
 
 
 
Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти
 
I. Общи положения
 
Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти.
Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести.
Чл. 3. (1) (изм., ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен 2-седмичен срок от подаване на искане по образец.
(2) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.
(3) (изм., ДВ, бр. 98 от 2010 г.) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. Когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към искането се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа, издаден не по-рано от 3 месеца преди датата на искането.
(4) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след тази дата - до края на текущата година. Когато данъчните задължения за имота са платени за цялата година и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на текущата година независимо от датата на издаването му. Удостоверенията за данъчна оценка на незастроени земеделски земи са валидни до края на текущата година.
 
II. Данъчна оценка на сградите
 
Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:
 
ДО = БС x Км x Ки x Кх x Кв x Ко x ПЛ, където:
 
ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове;
Км - коефициент за местоположение;
Ки - коефициент за инфраструктура;
Кх - коефициент за индивидуални характеристики;
Кв - коефициент за височина;
Ко - коефициент за овехтяване;
ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв.м.
Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.
(2) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1.

 
Таблица № 1
Използвани кодове за видовете конструкции
 
Код Конструкция  
1 2  
ПН паянтова  
ПМ полумасивна  
М1 масивна без стоманобетонни елементи или от  
  сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала),  
  масивна с частични стоманобетонни елементи  
М2 масивна - едропанелна  
М3 масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-  
  литни или сглобяеми стоманобетонни подови  
  конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и  
  рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-  
  повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,  
  скелетно-безгредови конструкции, специална  
  конструкция (стоманени и др.)  
     
(3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2.
 
Таблица № 2
Кон- Жилищни сгради Нежилищни  
струкция апартаменти къщи сгради  
1 2 3 4  
ПН 4,40 3,70 4,80  
ПМ 7,50 6,40 8,20  
М1 11 9,40 12,10  
М2 14 12 15,40  
М3 17 14,50 18,70  
         

(4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:
1. мезонети и ателиета - 100 на сто;
2. гаражи - 80 на сто.
(5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:
1. гаражи - 85 на сто;
2. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни - 60 на сто;
3. навеси без оградни стени - 40 на сто.
(6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:
1. гаражи и складове - 80 на сто;
2. навеси с оградни стени - 60 на сто;
3. навеси без оградни стени - 40 на сто.
(7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно.
(8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност.
Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:
1. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;
 
Таблица № 3
Категория Зона В строит. граници Извън строит. граници Вилна зона
         
  I II III IV V     I кат. II кат.
София 93,6 74,9 63,2 42,1 28,1 25,7 23,4 65,5 37,4
Варна 88,9 70,2 56,2 42,1 28,1 25,7 23,4 60,8 32,8
Бургас 67,9 58,5 51,5 35,1 23,4 21,1 18,7 51,5 23,4
Стара Загора 63,2 53,8 44,5 33,9 23,4 21,1 18,7 44,5 23,4
Пловдив 58,5 49,1 37,4 32,8 23,4 21,1 18,7 37,4 23,4
I, 1 група 49,1 37,4 30,4 23,4 21,1 18,7 16,4 28,1 21,1
I, 2 група 31,5 22,5 15,8 11,3 0,0 9,0 6,8 13,5 11,3
II категория 21,6 13,0 10,8 8,6 0,0 6,5 5,4 8,6 6,5
III категория 11,9 8,6 6,5 0,0 0,0 5,4 4,3 6,5 5,4
IV, V категория 6,5 4,3 0,0 0,0 0,0 4,3 3,2 5,4 4,3
VI, VII, VIII                  
категория 3,2 0,0 0,0 0,0 0,0 2,4 2,2 2,8 2,6
                           
 
2. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;
3. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях:
 
Таблица № 4
Категория Местоположение
  благоприятно неблагоприятно
  производствени селскостопански производствени селскостопански
София 23,4 16,4 17,3 10,8
Варна 22,2 15,7 16,4 10,4
Бургас 21,1 14,7 15,6 9,7
Стара Загора 20,5 14,4 15,1 9,4
Пловдив 19,9 14,0 14,7 9,1
I, 1 група 16,4 11,5 12,1 7,6
I, 2 група 14,0 9,9 10,4 6,5
II категория 11,7 8,2 8,6 5,4
III категория 7,0 4,9 5,2 3,2
IV, V категория 4,7 3,3 3,5 2,2
VI, VII, VIII        
категория 2,3 1,6 1,7 1,1
               
 
а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира - за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;
б) под селскостопански обекти се разбира - сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;
в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп. гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.
(2) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5.
(3) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в ал. 5.
(4) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.
(5) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:
1. 1-ва група - Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;
2. 2-ра група - Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.
(6) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.
(7) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.
Чл. 7. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5:
 
Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е.
 
Таблица № 5
Елементи Значение на елементите  
  има няма няма  
      в сградата,  
      но има  
      в квартала  
1 2 3 4  
А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03  
Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03  
В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05  
Г. Телефонизация 0,0 -0,02 -0,02  
Д. Топлофикация +0,06 0,00 0,00  
Е. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08  
         
             
 
1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата.
Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:
 
Кх = 1 + кк1 + кк2 + кк3, където:
 
1. кк1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради:
 
Таблица № 6
Обектът се Корекция (кк1)  
намира на в сгради с 6 в останалите  
  и повече етажи сради  
  без асансьор    
  нежи- апарта- нежи- апарта-  
  лищни менти лищни менти  
1. Първи етаж + 0,10 - 0,05 + 0,10 - 0,05  
2. Втори до пети          
етаж - 0,03 + 0,03 0,00 + 0,03  
3. Шести и след-          
ващи етажи -0,10 -0,03 -0,08 0,00  
           
                 
а) когато обектите по т. 1 са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията кк1 се намалява с 0,05;
б) за ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията кк1 е нула;
2. кк2 - корекция за физическо състояние на обекта:
 
Таблица № 7
Физическо състояние Значение  
  на кк2  
Не е извършван вътрешен основен ремонт    
над 20 години - 0,05  
Лошо физическо състояние от - 0,10  
  до - 0,60  
     
 
а) под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително; значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите;
б) за останалите случаи кк2 е равна на нула;
 
3. кк3 - корекция за подобрения към обектите:
 
кк3 = А + Б + В + Г + Д + Е

 
Таблица № 8
Вид Значен ие КК3
на подобрението няма има
А. Отоплителна инсталация 0,00 0,04
Б. Климатична инсталация 0,00 0,06
В. Луксозна или алуминиева дограма 0,00 0,04
Г. Шумо- или топлоизолации 0,00 0,03
Д. Покривни покрития 0,00 0,03
Е. Декоративни елем. и облицовки 0,00 0,02
     
а) под отоплителна инсталация се разбира локално парно отопление, подово или стенно отопление;
б) под климатична инсталация се разбира инсталация, която е трайно прикрепена към сградата;
в) под покривни покрития се разбира луксозни подобрения - специална покривна конструкция, покрития и изолации;
г) под декоративни елементи и облицовки се разбира луксозни вътрешни и фасадни декоративни елементи, мозайки, облицовки, пана и други.
Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (Кв) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:
 
Кв =(В - 3)0.05,
 
където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.
(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.
(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.
Чл. 10. (1) Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:
 
Ко = [100 -(БГ - 5) x ПР]/100,
 
където:
БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);
ПР - годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:
 
Таблица № 9
Код конструкция ПР - год. % на овехт.  
ПН 1,0  
ПМ 0,8  
М1 0,7  
М2 0,6  
М3 0,5  
     
(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.
(3) Коефициентът за овехтяване не може да бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за М3.
Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).
(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:
1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;
2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.
(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.
(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.
 
III. Данъчна оценка на незавършено строителство
 
Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:
1. до нулев цикъл - 37 на сто;
2. до груб строеж - 63 на сто.
3. (отм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.
 
IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)
 
Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:
 
ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП,
 
където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;
Км - коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;
Ки - коефициент за инфраструктура;
Ку - коефициент за устройствена зона;
Кз - коефициент за застроеност;
ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв.м;
ДП - данъчната стойност на подобренията.
(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.
Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лева за един квадратен метър.
(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв.м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.
(3) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:
1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория - с 10 на сто;
2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория - с 5 на сто.
(4) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.
(5) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.
Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10.
 
Ки = 1 + А + Б + В + Г
 
Таблица № 10
  Значение на елементите  
Елементи има няма няма в имота,  
  в имота в имота но има в района  
1 2 3 4  
А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03  
Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03  
В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05  
Г. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08  
         
             
1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).
Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:
1. централна зона, Ку = 1,10;
2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, Ку = 0,80;
3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00.
(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.
Чл. 17. Коефициентът за застроеност (Кз) се определя по следния начин:
1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);
2. при процент на застрояване над 40 на сто - по следната формула:
 
Кз = 2 - 1.01(ПЗ - 35),
 
където ПЗ е процентът на застрояване.
3. при процент на застрояване 100 на сто - Кз = 0,10;
4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.
Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.
(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:
1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв.м - 35 лв.;
2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв.м (дължина по височина) - 8 лв.;
3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв.м - 15 лв.;
4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб.м - 23 лв.;
5. за паркинги за обществено ползване за кв.м:
а) зелени и с нетрайни настилки - 8 лв.;
б) всички останали - 15 лв.
 
V. Данъчна оценка на земеделски земи
 
Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула:
 
ДО = БС x Км x ПЗ,
 
където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;
Км - коефициент за местоположение;
ПЗ - площта на земята в кв.м.
(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.
(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.
(4) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица:
 
Кате- Тип Преобла- Горско-
гория месторастене даваща растителен
земе-   характе- пояс,
делска   ристика богатство
земя     и влага
1 2 3 4
III 3,5,7,90,92,93,106 Заливни I-1,CD-23
    и крайреч-  
    ни, богати  
IV 4,8,9,6,52,53,69 Заливни и  
    крайречни,  
    по-слаби  
V 10,14,16,37,40,41,42, Богати CD-23
  44,46,54,62,73,74,76, планински (21*II, 6*I)
  77,78,79,81,82,84,105,    
  111,112,114,116,    
  118,136    
VI 1,2,11,12,13,17,18,20, Богати 10*I I-21
  22,24,25,27,29,30,31, равнинни, CD-23
  34,35,38,43,45,47,51, по-слаби (21*I,4*II)
  55,56,58,59,60,63,64, планински 17*II B-12
  65,67,68,70,71,72,80,   3*III B-2
  83,85,86,87,94,95,97,   2*III C-23
  98,99,100,101,102,104,    
  107,109,110,113,115,    
  117,119,121,124,125,    
  127,133,135,140,141,    
  142,144,145    
VII 21,23,26,28,32,33,36, По-слаби 5*AB-1,2,
  61,66,75,108,120,122, равнинни BC-12,
  128,131,138,139,143,   (8*I,7*II)
  146,147    
VIII 15,19,48,50,57,89, Сухи не- 2*I b-12,2*I C-1
  96,137 бедни, ня- 3*III-2 BC-3
    кои високо-  
    планински  
49,88,126,129,148, Сухи и 4*A-1,1*I,
  149,150 бедни, II B-12,
    някои ви- 2*III BC-23
    сокопла-  
    нински  
Х 130,103,123,132,134 Много A-01
    сухи и (2*AB-1,3*
    бедни A-01)
 
където:
Римските цифри са горскорастителен пояс;
* - месторастене;
А - много бедна земя; B - бедна; С - средно богата; D - богата;
Цифрите: 0 - много сухо; 1 - сухо; 2 - свежо, и 3 - влажно.
Чл. 20. Базисната данъчна стойност (БС) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:
1. при неполивни условия по следната таблица:
 
Таблица № 11
Начин на Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.м)
трайно ползване  
  I II III IV V VI VII VIII IX X
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Трайни насаждения 0,338 0,306 0,270 0,234 0,180 0,147 0,090 0,063 0,039 0,014
Ниви 0,188 0,168 0,147 0,129 0,098 0,081 0,050 0,035 0,023 0,009
Ливади 0,122 0,111 0,098 0,084 0,066 0,054 0,032 0,023 0,014 0,005
Пасища 0,072 0,066 0,059 0,050 0,039 0,032 0,018 0,014 0,008 0,003
                       
 
2. при поливни условия - базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20.
Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (Км), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (Км = 1 + к1 + к2 + к3):
1. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (к1);
 
Таблица № 12
Разстояние до строителните к1  
граници на населеното място, км    
граничи +0,25  
до 1 +0,15  
от 1 до 3 0,00  
от 3 до 6 - 0,10  
от 6 до 8 - 0,15  
над 8 - 0,20  
 
2. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка /к2/:
 
Таблица № 13
Разстояние до пътната мрежа, км к2  
граничи с пътната мрежа +0,10  
до 1 0,00  
над 1 - 0,10  
 
3. корекция, отчитаща категорията на населеното място, в землището на което се намира имотът (кз):
 
Таблица № 14
категория на населеното място, к3  
в землището на което се намира имотът    
нулев +0,30  
I +0,20  
II +0,15  
III +0,10  
IV и V 0,00  
VI, VII и VIII -0,10  
 
VI. Данъчна оценка на правото на строеж

Чл. 22. Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула:
 
ДОПС = РЗП x 0,25 x БС x Км x Ки x Кс,
 
където:
РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв.м;
БС - базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто);
Км - коефициент за местонахождение според предназначението;
Ки - коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел IV; при учредяване право на строеж върху земеделски земи Ки се определя по същия начин;
Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.
 
Кc = (1 - 1,05-n),
 
където "n" е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.
VII. Данъчна оценка на правото на ползване
Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула:
 
ДОПП = ДО x Кс,
 
където:
ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото;
Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.
 
Кс = (1 - 1,05-n),
 
където "n" е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900.
(2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един - възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.
(3) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.
(4) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване броят години "n" се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.
Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.
 
 

БЕЗПЛАТНО приложение portalschetovodstvo.bg

Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalSchetovodstvo.bg и получете специалния PDF "Счетоводители питат, експерти отговарят: 12 най-четени реални казуса"!

Да, желая да получавам информация за продуктите, услугите, новостите и т.н., които РС Издателство и Бизнес Консултации предлага. Условия на сайта Информационна бележка

Подобни статии

x