Закон за безмитната търговия

Чл. 1. С този закон се определят условията и редът за лицензиране и организиране на безмитна търговия, изискванията за издаване, отказ и отнемане на лиценза и изискванията към обектите за безмитна търговия.

Чл. 2. Безмитна търговия може да се извършва във:
 
1. търговски обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози и на пристанищата за обществен транспорт, ограничено до продажба за пътници, пътуващи за страни, които не са членки на Европейския съюз;
 
2. търговски обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз, открити за международни превози със страни, които не са членки на Европейския съюз;
 
3. гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, и в търговските кораби, извършващи международен рейс, ограничено до продажби по маршрути за страни, които не са членки на Европейския съюз.

Чл. 3. (1) Безмитна търговия се извършва от оператори, получили лиценз при условията и по реда на този закон.
 
(2) Оператор може да бъде местно юридическо лице на държава - членка на Европейския съюз - търговско дружество със собствен капитал най-малко 2 000 000 лв., което:
 
1. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
 
2. няма изискуеми и ликвидни данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски на обща стойност над 1000 лв.;
 
3. няма нарушения на митническото и данъчното законодателство, за които с влезли в сила наказателни постановления му е наложена имуществена санкция на обща стойност над 5000 лв.;
 
4. се представлява от лица, които не са:
 
а) осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
 
б) били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Чл. 4. (1) Лиценз за извършване на безмитна търговия в обекти по чл. 2, т. 2 се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс за съответния обект.
 
(2) Лиценз за извършване на безмитна търговия в обекти по чл. 2, т. 1 и 3 се издава от министъра на финансите въз основа на писмено заявление на лицето, което ги експлоатира, след представянето на документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 .
 
(3) Лиценз по ал. 2 може да се издаде и на лице, което отговаря на условията на чл. 3, ал. 2 и има договор с лицето, експлоатиращо обектите по чл. 2, т. 1 и 3 . Договорът и документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 , се представят в Министерството на финансите.
 
(4) Лицензът по ал. 1 и 2 е безсрочен. Лицензът по ал. 3 се издава за срока на договора с лицето, експлоатиращо обектите.


Чл. 5. (1) Министърът на финансите със заповед обявява конкурс за издаване на лиценз за извършване на безмитна търговия, като определя неговия предмет, условията и крайния срок за подаване на документите. Заповедта се публикува в два централни всекидневника най-малко 30 дни преди крайната дата за подаване на документите.
 
(2) Конкурсът за издаване на лиценз за извършване на безмитна търговия се провежда за свободните търговски обекти от комисия, назначена със заповед на министъра на финансите.
 
(3) За извършване на действията по всяко заявление за издаване на лиценз за извършване на безмитна търговия и за издаване на лиценз за конкретен обект се събират държавни такси. Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
 
(4) Внесените държавни такси не подлежат на възстановяване.
 
(5) Комисията по ал. 2 се състои най-малко от петима членове и включва по един представител на Министерството на вътрешните работи - по въпроси, свързани с националната сигурност, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта - по въпроси, свързани с бизнес програмата по чл. 7, ал. 1, т. 7 .
 
(6) Дейността на комисията се ръководи от председател, определен със заповедта по ал. 2. Комисията избира от състава си секретар, който организира и осигурява чрез администрацията на Министерството на финансите организационно-техническото обслужване на комисията.

Чл. 6. (1) Комисията се свиква на заседание от нейния председател.
 
(2) Заседанията на комисията са редовни, когато присъстват най-малко две трети от членовете й.
 
(3) Решенията се приемат с явно гласуване, ако за тях са гласували най-малко две трети от присъстващите членове.
 
(4) За заседанията и приетите решения се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията. Когато протоколът е подписан с особено мнение, то се представя писмено и се прилага към протокола.

Чл. 7. (1) За участие в конкурса кандидатите подават заявление по образец, към което прилагат следните документи:
 
1. препис от съдебното решение за регистрация;
 
2. удостоверение за актуална съдебна регистрация, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението за участие в конкурса;
 
3. удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
 
4. декларации, удостоверяващи наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 3 и 4 ;
 
5. документи, удостоверяващи наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 ;
 
6. документи относно финансовото състояние на заявителя, издадени от правоспособни лица, одитори или от обслужващи заявителя банки;
 
7. бизнес програма за развитието на съответния обект;
 
8. профил на заявителя, доказващ търговските му връзки и опит в изграждането, управлението и експлоатирането на търговски обекти за безмитна търговия;
 
9. документ за платена държавна такса.
 
(2) Заявленията с приложените към тях документи се подават в Министерството на финансите в запечатан непрозрачен плик, върху който се посочват предметът на конкурса, пълното наименование и адресът на заявителя. Подадените заявления се завеждат в специален регистър, а на заявителя се издава удостоверение с входящия номер и деня и часа на подаване на заявлението.

Чл. 8. (1) Заявленията се разглеждат от комисията в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаването им.
 
(2) Не се разглеждат заявления, които са подадени:
 
1. след срока по чл. 5, ал. 1 ;
 
2. в незапечатан или прозрачен плик;
 
3. без да са приложени някои от документите по чл. 7, ал. 1 .
 
(3) Комисията разглежда заявленията, отговарящи на изискванията, оценява ги съобразно предмета и условията на конкурса и в 14-дневен срок от разглеждането им изготвя мотивиран доклад до министъра на финансите, съдържащ предложение за класиране на заявителите за конкретен обект.
 
(4) Членовете на комисията, както и служителите са длъжни да не разгласяват информацията, която им е станала известна при или по повод осъществяването на дейността им по този закон.

Чл. 9. (1) В 14-дневен срок от получаването на доклада по чл. 8, ал. 3 министърът на финансите определя заявителя, спечелил конкурса, и заявителите, класирани на следващите места, като ги уведомява писмено. Класирането се обявява по обекти.
 
(2) За спечелил конкурса за съответния обект се определя заявителят, чиито бизнес програма и профил в еднаква тежест най-пълно удовлетворяват конкурсните изисквания.


Чл. 10. (1) Лиценз за извършване на безмитна търговия се издава на заявителя, класиран на първо място за съответния обект. Лицензът се издава в 30-дневен срок след представянето на документ за внесена такса за издаване на лиценз и документ по чл. 14, ал. 2 от Закона за защита на личните данни , удостоверяващ, че лицето е администратор на лични данни.
 
(2) Когато в 30-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 9, ал. 1 заявителят, класиран на първо място за съответния обект, не представи документите по ал. 1, лицензът се издава на някой от следващите класирани заявители, които се канят последователно и им се дава 30-дневен срок за представяне документите по ал. 1.
 
(3) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на операторите с издаден, отнет или изтекъл лиценз. Вписването в регистъра се извършва в 14-дневен срок от издаването, отнемането или изтичането на лиценза.

Чл. 11. Лице, получило лиценз за безмитна търговия, е длъжно да уведоми министъра на финансите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 3 и 4 в 14-дневен срок от настъпването й.

Чл. 12. (1) Лицензът за извършване на безмитна търговия се отнема, когато:
 
1. операторът на търговския обект за безмитна търговия:
 
а) не погаси в сроковете за доброволно изпълнение данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски, установени с влязъл в сила акт на обща стойност над 1000 лв.;
 
б) извърши нарушения на митническото и данъчното законодателство, за които с влезли в сила наказателни постановления му е наложена имуществена санкция на обща стойност над 5000 лв.;
 
в) престане да отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1 или 4 ;
 
г) не изпълнява бизнес програмата си в определения срок;
 
2. договорът по чл. 4, ал. 3 бъде прекратен.
 
(2) Лиценз за извършване на безмитна търговия в обект се отнема, когато търговският обект не отговаря на изискванията на този закон.
 
(3) Издаването, отказът за издаване и отнемането на лиценза се извършват с писмена заповед на министъра на финансите.
 
(4) Отказът за издаване на лиценз и отнемането на лиценза могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 13. (1) Безмитна търговия в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове се извършва само в обекти - държавна собственост. Ползването на недвижими имоти и съоръжения от лицата в търговските обекти по чл. 2, т. 1 и 2 се извършва по силата на този закон и в съответствие с изискванията му и на основание на предоставения лиценз за извършване на безмитна търговия.
 
(2) Броят, видът и местоположението на обектите, в които може да се извършва безмитна търговия, се определят от министъра на финансите съгласувано със:
 
1. министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството - за граничен контролно-пропускателен пункт на международен шосеен път;
 
2. министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи - за граничен контролно-пропускателен пункт на летище или пристанище.
 
(3) Определянето и индивидуализирането на обектите по ал. 2 се извършват със заповед на министъра на финансите при съобразяване с особеностите на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и с броя и местоположението на съществуващите обекти.
 
(4) Правото за експлоатация на обекта се преустановява с отнемането на лиценза по реда на чл. 12 .


Чл. 14. (1) Търговските обекти по чл. 2, т. 1 и 2 се разполагат след митническия контрол.
 
(2) За функционирането на търговските обекти по ал. 1 се прилагат разпоредбите за режим митническо складиране съгласно митническото законодателство и/или разпоредбите за режим отложено плащане на акциз съгласно Закона за акцизите и данъчните складове след получаване на съответното разрешение или лиценз.

Чл. 15. (1) Търговските обекти, изградени, ползвани или наети от оператори, независимо от основанието за ползването им и изискванията на митническото законодателство по отношение на оперирането им, трябва да отговарят и на следните изисквания:
 
1. да са надеждно защитени и осигурени срещу посегателства от трети лица;
 
2. да са функционално отделени от останалата част на сградата чрез подходящи средства, за да се предотврати проникване в тях през останалата част на сградата - в случаите, когато се помещават в части от сгради или съоръжения;
 
3. да разполагат с охранителни камери за 24-часово наблюдение в обекта, като за архивиране на изображението се използват видеомагнетофони или устройства за цифров запис и архивът от записите на камерите се пази най-малко 30 дни;
 
4. да разполагат с автоматизирана система за водене на материалната отчетност, която да осигурява постоянна и непрекъсната електронна връзка в реално време с митническото учреждение по местонахождението на обекта за автоматизирано предаване на данни от фискалните устройства за извършваните в обекта продажби;
 
5. да е осигурено предоставянето на писмена информация на английски и на български език във връзка с продажбите и нормите за безмитен внос.
 
(2) Техническите и функционалните изисквания, одобряването и отчитането на системата по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на министъра на финансите.
 
(3) В обектите за безмитна търговия могат да работят само физически лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани или амнистирани, и на които не е налагано с влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт административно наказание за митнически или данъчни нарушения през последните 24 месеца преди започването на работата при съответния оператор.


Чл. 16. (1) Митните сборове, данъкът върху добавената стойност и акцизът за постъпващите в търговските обекти стоки се обезпечават съгласно митническото и данъчното законодателство.
 
(2) Обезпеченията по ал. 1 се освобождават по реда на митническото и данъчното законодателство след удостоверяване на продажбите съгласно разпоредбите на този закон.



Чл. 17. (1) Извършените продажби се регистрират и отчитат чрез:
 
1. издаване на фискална касова бележка от фискално устройство от одобрен за Република България тип;
 
2. предаване на всички данни, съдържащи се във фискалната касова бележка, към автоматизираната система по чл. 15, ал. 1, т. 4 ;
 
3. заверен от митническите органи 24-часов отчет за извършените през денонощието продажби в обекта, към който се прилагат копия от издадените документи по т. 1.
 
(2) В търговските обекти могат да се извършват само продажби на дребно.
 
(3) В обектите за безмитна търговия се допуска продажба на общностни и необщностни стоки.


Чл. 18. (1) Извършените продажби на стоки в търговските обекти се смятат за износ, съответно за реекспорт и се удостоверяват със:
 
1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3 ;
 
2. митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер.
 
(2) Извършените продажби на стоки в търговските обекти по чл. 2, т. 1 се смятат за износ или реекспорт само в случаите при продажби на лица, които напускат територията на Общността, и се удостоверяват със:
 
1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3 ;
 
2. митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер;
 
3. отразяване на определена информация от билета в автоматизираната система по чл. 15, ал. 1, т. 4 , по ред, определен в наредбата по чл. 15, ал. 2 .
 
(3) За продажбите на стоки в търговските обекти по чл. 2, т. 1 на лица, които не напускат територията на Общността, се дължат съответните публични вземания, като се извършват процедурите, предвидени в митническото и данъчното законодателство.

Чл. 19. (1) Платеният акциз за стоките, продадени в търговските обекти, се възстановява само в случаите, когато стоките са закупени от лицензиран складодържател или вносител.
 
(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва в 30-дневен срок от подаването на справка-декларация за възстановяване по образец съгласно приложението до началника на митницата по местонахождение на търговския обект, към която се прилагат:
 
1. документите по чл. 18 ;
 
2. разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период по ал. 2;
 
3. фактура за закупените стоки, в която операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател и размерът на акциза е посочен на отделен ред, придружена от фискална касова бележка;
 
4. акцизен данъчен документ, в който операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател - в случаите, когато стоките са освободени за потребление от данъчен склад;
 
5. документ, удостоверяващ внасянето на акциза в републиканския бюджет - в случаите, когато стоките са освободени за потребление на територията на друга държава членка.
 
(3) Справката-декларация по ал. 2 може да се подава месечно или два пъти месечно в следните срокове:
 
1. до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през изтеклия месец - когато справката-декларация се подава месечно;
 
2. до 28-о число на всеки месец - за стоките, които са реализирани през първите 15 дни на месеца, и до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през останалите дни на изтеклия месец - когато справката-декларация се подава два пъти месечно.
 
(4) Териториалното митническо учреждение, в което е подадена справката-декларация, извършва проверка за изпълнение на условията за възстановяване на акциза и установява по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен.
 
(5) Данните от справката-декларация по ал. 2 трябва да съответстват на дневника за продажбите по Закона за данък върху добавената стойност .


Чл. 20. (1) Алкохолните напитки по чл. 64, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове , предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол, на който е написано "Duty Free".
 
(2) Бандеролът "Duty Free" е държавна ценна книга, като в неговата цена не се включва акциз.

Чл. 21. (1) Образецът на бандерол се утвърждава със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
 
(2) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.
 
(3) Операторите заявяват и получават количеството на необходимите бандероли по реда за заявяването и получаването на бандероли, определен в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм., бр. 61 и 70 от 2006 г.), като се отчита съответната специфика.
 
(4) Облепването с бандерол по чл. 20 се извършва на местата, определени в чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове , и преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.

Чл. 22. (1) Цигарите, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис, който задължително съдържа думите "duty free".
 
(2) Надписът по ал. 1 се отпечатва ясно и четливо с контрастен шрифт и цвят върху потребителската опаковка от производителя на тютюневото изделие.
 
(3) Тютюневите изделия - пури, пурети, тютюн за цигари, лула, за дъвчене и смъркане, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с отпечатан върху потребителската опаковка надпис по ал. 1 или с надпис, задължително съдържащ думите "duty free", отпечатан на отделен стикер, който се прикрепва неподвижно към опаковката по начин, гарантиращ, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Стикерите се отпечатват и прикрепват към опаковката от производителя или вносителя на тютюневите изделия или от лицето, управляващо търговския обект.
 
(4) Облепването със стикер по ал. 3 се извършва на местата, определени в чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове , и преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.


Чл. 23. (1) Контролът върху продажбите в търговските обекти за безмитна търговия се осъществява от митническите органи и органите по приходите. Те имат право на достъп до всички помещения в търговските обекти и до документацията по всяко време.
 
(2) При установяване на някоя от предпоставките по чл. 12 или при неизпълнение на задължението по чл. 11 контролните органи в 7-дневен срок са длъжни да уведомят министъра на финансите за предприемане на действия.


Чл. 24. (1) Лице, използващо система по чл. 15, ал. 1, т. 4 , която не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 2 , се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
 
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 25. (1) Лице, осъществяващо дейност в обект, който не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1 или в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 3 , се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
 
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 26. (1) Лице, което продава или съхранява в търговски обект стоки без бандерол по чл. 20 , съответно надпис или стикер по чл. 22 , или стоки, облепени с неистински или с подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.
 
(2) Стоките по ал. 1 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 27. (1) Независимо от наложената имуществена санкция наказващият орган лишава оператора от право да извършва безмитна търговия в обекта, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок 6 месеца, в следните случаи:
 
1. при нарушение на чл. 17, ал. 1 ;
 
2. при използване на система по чл. 15, ал. 1, т. 4 , която не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 2 ;
 
3. при продажба или съхраняване в търговски обект на стоки без бандерол по чл. 20 , съответно без надпис или стикер по чл. 22 ;
 
4. при продажба или съхраняване в търговски обект на стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.
 
(2) В случаите на налагане на административно наказание по ал. 1 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.
 
(3) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и на принудителната административна мярка по ал. 2 се прекратява от органа, който ги е наложил, по молба на оператора и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.
 
(4) Лишаването от право да се упражнява безмитна търговия по ал. 1, както и принудителната административна мярка по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 28. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .
 
(2) Актовете за установяване на нарушения се съставят от органите по приходите и от митническите органи, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
 
1. "Безмитна търговия" е продажбата на стоки на пътници в търговските обекти по чл. 2 .
 
2. "Свободни търговски обекти" по чл. 5, ал. 2 са индивидуализираните съгласно чл. 13, ал. 2 и 3 обекти в новоизградените гранични контролно-пропускателни пунктове, както и обектите, за които лицензът за извършване на безмитна търговия е отнет по реда на чл. 12 .
 
3. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Лицата, които към влизането в сила на закона извършват дейност като оператори на търговски обекти за безмитна търговия, продължават да извършват дейността си на безмитни оператори само в обекти по чл. 2 , като чл. 4 не се прилага.
 
(2) Лицата по ал. 1 в 6-месечен срок от влизането в сила на закона представят пред министъра на финансите документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3 и 4 .
 
(3) Лицата по ал. 1 привеждат търговските обекти в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 :
 
1. точки 1, 2, 3 и 5 - в тримесечен срок от влизането в сила на закона;
 
2. точка 4 - в тримесечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 15, ал. 2 .
 
(4) Лицата по ал. 1, изпълнили изискванията на ал. 2 и 3, получават безсрочни лицензи за извършване на безмитна търговия.

§ 3. (1) Търговските обекти за безмитна търговия, които не отговарят на изискванията на чл. 2 и 14 , преустановяват дейността си от датата на влизане в сила на закона.
 
(2) Търговските обекти, които към 31 декември 2006 г. са разположени на входящи трасета на граничен контролно-пропускателен пункт със страна, която не е членка на Европейския съюз, се преустройват за работа на изходящи трасета. Когато преустройството е невъзможно, на оператора се предоставя право да изгради нов обект на изходящо трасе на същия или на друг граничен контролно-пропускателен пункт със страна, която не е членка на Европейския съюз. Обектите, които се разполагат едновременно на изходящо и входящо трасе, продължават да работят само на изходящо трасе, като лицензът на оператора се смята предоставен за изходящо трасе.
 
(3) Местоположението за преместване на обектите по ал. 2 се определя от министъра на финансите, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи, по инициатива на оператора. След определяне на местоположението всички строителни разрешения и документи се издават на името на оператора по негово искане. Изградените обекти са публична държавна собственост.
 
(4) Търговски обекти за безмитна търговия за зареждане с моторни горива могат да функционират само на изходящи трасета в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз.
 
(5) Безмитният оператор запазва правото си на лиценз по чл. 4, ал. 4 за безмитна търговия за преустроения, съответно новия обект по ал. 2, като лицензът се смята даден за новото място на изходящо трасе.
 
(6) В случай на преустройство на граничен контролно-пропускателен пункт на безмитните оператори се осигурява възможност за преместване на обектите или запазването им на досегашните места съгласно изискванията на закона.

§ 4. На лицата, които към 31 декември 2006 г. в свободните зони извършват дейност по зареждане с горива на шосейни транспортни средства, извършващи международен превоз, се предоставя правото да изградят обект и да получат лиценз по чл. 4, ал. 4 за експлоатиране на обекти за безмитна търговия с горива на изходящо трасе в граничен контролно-пропускателен пункт със страни, които не са членки на Европейския съюз. Чуждестранните лица упражняват правото по изречение първо чрез създадено за целта търговско дружество със седалище в страната.

§ 5. За реализираните до влизането в сила на закона моторни горива в обектите по § 3а от заключителните разпоредби на Указ № 2242 за свободни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г., бр. 26 от 1996 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.) се прилагат разпоредбите, действащи до влизането в сила на закона.

§ 6. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 15, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

§ 7. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86 от 2006 г.) в чл. 35 накрая се добавя "когато продажбата се смята за износ по смисъла на Закона за безмитната търговия".

§ 8. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63 и 81 от 2006 г.) в § 1 от преходните и заключителните разпоредби ал. 3 се отменя.

§ 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
 
 
 
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 18 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
                                                                   Приложение
към чл. 19, ал. 2
 

СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАТЕН АКЦИЗ ОТ БЮДЖЕТА
	Началник на митницата, по местонахожде- ние на обекта .................................. Входящ № ........../........... г. (попълва се от митническата администрация)

 

Наименование и адрес за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на лицето

.............................................................

БУЛСТАТ .....................................................

ТБ ............................ банков код ................. банкова с/ка ...................

 

№ по ред	Наименование по асортимент	Мерна единица	Количество реализирани стоки	Стойност по продажни цени	Размер на акциза*	Сума на акциза за възстановяване
1	2	3	4	5	6	7
Всичко:

 

_____________________________________

* В колона 6 се посочва платеният акциз на единица изделие.

Долуподписаният.......................................................................... декларирам, че представлявам регистрираното лице и посочената в този формуляр информация е вярна и точна.

Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по Наказателния кодекс.

Дата: ................ Длъжност: .................... Подпис и печат: ......................