Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за прилагане на:
1. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания);
2. Схема за млади земеделски стопани;
3. Схема за дребни земеделски стопани;
4. Схеми за обвързано с производството подпомагане;
5. Специално плащане за култура – памук;
6. Схеми за преходна национална помощ.

Раздел II
Условия и ред за прилагане на схемите за директни плащания

Чл. 2. Право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013).

Чл. 3. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

Чл. 4. (1) Екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 ЗБР.
(2) Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой „Постоянно затревени площи“, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ДВ, бр. 82 от 2006 г.).

Чл. 5. (1) Екологично насочените площи (ЕНП) са земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.
(2) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
(3) Земеделските стопани трябва да ползват ЕНП на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Чл. 6. Не се допуска производство на земеделска продукция на площи, оставени под угар, в периода от 1 януари на календарната година на подаване на заявлението за подпомагане до 15 юли на същата година.

Чл. 7. Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи.

Чл. 8. Особености на ландшафта са:
1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м;
2. отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м;
3. дървета в редица, с корона с диаметър не по-малък от 4 м; разстоянието между короните не надхвърля 5 м;
4. дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa;
5. синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
6. езерца с размер до 0,1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с широчина до 10 м; резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи;
7. канавки с максимална широчина 6 м, включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването; каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи.

Чл. 9. Буферни ивици са площи с широчина включително на крайбрежната растителност от 1 до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 10. Ивици допустими площи по краищата на гори са площи с широчина от 1 до 10м, върху които не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 11. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в приложение № 1. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.
(2) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.
(3) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.

Чл. 12. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в приложение № 2 или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в срок до 30 септември в годината на кандидатстване.
(2) Междинни култури са смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.
(3) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

Чл. 13. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите по приложение № 3, и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.

Чл. 14. При изчисляване на ЕНП се прилагат тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване съгласно приложение № 4.

Чл. 15. (1) Кандидатите за получаване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани предоставят до 1 декември на годината на подаване на заявлението за кандидатстване един от следните документи за придобити професионални умения и познания:
1. завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или
2. завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост, и/или
3. завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или
4. завършено висше икономическо образование със земеделска насоченост, и/или
5. удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство.
(2) Физически лица млади земеделски стопани по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл. 49, параграф 1, буква „б“ от Делегиран Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181/1 от 20.06.2014 г.) (Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията) върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове, ако през първата година, в която юридическото лице подава заявление за плащане по схемата:
1. са управители или председатели и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията, и
2. притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството или кооперацията, или
3. са повече от половината от неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството, или
4. притежават капитала на еднолично търговско дружество.
(3) Юридическото лице по ал. 2 получава плащане за млади земеделски стопани, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал. 1.

Чл. 16. (1) Право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания.
(2) Заявлението за участие в схемата за дребни земеделски стопани се подава до 15 октомври 2015 г.
(3) Кандидатите могат да оттеглят участието си по схемата, като изрично отбележат това при подаване на заявлението за подпомагане за следваща кампания.
(4) В случай че земеделски стопанин прекрати участие в схемата за дребни земеделски стопани, не се допуска повторно включване в нея.
(5) Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 63, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 при закръгляне на сумите, които са под 500 евро, на 500 евро.
(6) Кандидатите трябва да поддържат най-малко размера на допустимата площ, определена на база на подаденото заявление за кампания 2015, през целия период на участието си в схемата.

Чл. 17. (1) Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила:
1. памукът е произведен на територията на страната;
2. използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;
3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка.
(2) Кандидатите за подпомагане по схемата предоставят сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук в срок до 1 декември на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по:
1. постоянен адрес на кандидата – физическо лице;
2. адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

Чл. 18. Прилагат се следните схеми за обвързано с производството подпомагане:
1. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави;
2. Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници;
3. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол;
4. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки;
5. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;
6. Схема за обвързано подпомагане за биволи;
7. Схема за обвързано подпомагане за плодове;
8. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци;
9. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство);
10. Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури.

Чл. 19. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, които:
1. стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна, който е категоризиран по реда на чл. 2 от Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 23 от 2008 г.);
2. отглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в Системата за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ) на БАБХ;
3. да имат индивидуални паспорти за идентифициране съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
4. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Допустими за подпомагане по схемата са млечни крави, които в СИРЖ на БАБХ са вписани с предназначение за производство на мляко.
(4) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 20. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 5 (включително) и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ;
3. да имат индивидуални паспорти за идентифициране съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД;
4. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Допустими за подпомагане по схемата са месодайни крави и/или юници, които в СИРЖ на БАБХ са вписани с предназначение за производство на месо.
(4) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане месодайни крави и/или юници, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 21. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол имат земеделски стопани, които оглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ;
3. да имат индивидуални паспорти за идентифициране съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД;
4. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол, които реално се отглеждат в стопанството.
(5) За да получат подпомагане по схемата, земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия:
1. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството, и
2. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.
(6) Условията по ал. 5 се проверяват в СИРЖ на БАБХ.

Чл. 22. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си към датата на подаване на заявления:
1.от10 до 49 (включително) овце-майки, или
2.от10 до 49 (включително) кози-майки, или
3.от10 до 49 (включително) овце-майки и кози-майки.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с ушни марки, както следва: с обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ;
3. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 23. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си:
1. 50 и повече овце-майки, или
2. 50 и повече кози-майки, или
3. 50 и повече овце-майки и кози-майки, от които поне едно животно е под селекционен контрол.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г., се идентифицират с ушни марки, както следва: с обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ;
3. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол, които реално се отглеждат в стопанството.
(5) За да получат подпомагане по схемата, земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия:
1. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството, и
2. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.
(6) Условията по ал. 5 се проверяват в СИРЖ на БАБХ.

Чл. 24. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за биволи имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 10 и повече биволи.
(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер;
2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ;
3. да имат индивидуални паспорти за идентифициране съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД;
4. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.
(3) Земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените биволи най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за биволи се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане биволи, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 25. (1) Лицата, които кандидатстват по схемите по чл. 18, т. 1 – 6, могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема към момента на замяната, при условие че:
1. извършат замяната на кравите, юниците или биволите в срок до 20 дни и на овцете-майки или козите-майки в срок до 10 дни от края на събитието, което я е наложило;
2. заявят писмено в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“ в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ извършената замяна на:
а) крави или юници;
б) овце-майки;
в) кози-майки;
г) биволи.
(2) Подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1 – 6 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект – пасище, и това е регистрирано в СИРЖ на БАБХ.
(3) Замяната на животните по ал. 1 се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 30, т. 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181/48 от 20.06.2014 г.) (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014).

Чл. 26. Едно животно може да бъде заявено за подпомагане само по една от схемите по чл. 18, т. 1 – 5.

Чл. 27. (1) За периода на прилагане на схемите по чл. 18, т. 1 и 2 животните подлежат на подпомагане само по едно направление – млечно или месодайно.
(2) При промяна на предназначението на животните по чл. 18, т. 1 и 2 тези животни се считат за животни с нередност по схемите.

Чл. 28. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 18, т. 1 – 6.
(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“.

Чл. 29. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими площи с плодове (заедно или поотделно) от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде, когато:
1. земеделските площи, заети с изброените култури, са с минимална площ на парцела 0,1 ха;
2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;
3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5.
(2) Помощта по ал. 1 се определя на хектар отглеждана култура при отчитане на изискването за минимален добив съгласно приложение № 5.

Чл. 30. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно) от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно) от следните видове култури: домати, пипер, краставици, когато:
1. земеделските площи, заети с изброените култури, са с минимална площ на парцела 0,1 ха;
2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;
3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5.
(2) На подпомагане по схемата подлежат площите със зеленчуци – полско производство.
(3) Помощта по ал. 1 се определя на хектар отглеждана култура при отчитане на изискването за минимален добив съгласно приложение № 5.

Чл. 31. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими площи със зеленчуци (заедно или поотделно) в отоплявани и неотоплявани оранжерии от следните видове култури: домати, пипер и краставици, и/или със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно) от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви, когато:
1. земеделските площи, заети с изброените култури, са с минимална площ на парцела 0,1 ха;
2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;
3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5.
(2) На подпомагане по схемата подлежат площите със зеленчуци (оранжерийно производство).
(3) Помощта по ал. 1 се определя на хектар отглеждана култура при отчитане на изискването за минимален добив съгласно приложение № 5.

Чл. 32. (1) Кандидатите по схемите по чл. 29, 30 и 31 удостоверяват минимални добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация.
(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат предоставени от Държавен фонд „Земеделие“ за проверка от Националната агенция по приходите (НАП).
(3) Кандидатите по схемите по чл. 29, 30 и 31 с площи със сертифицирано биологично производство удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 75 % от минималните добиви, определени в приложение № 5.
(4) В периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, кандидатите за подпомагане представят документите по ал. 1 лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.
(5) Документите по ал. 1 се представят в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по:
1.постоянен адрес на кандидата – физическо лице;
2.адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

Чл. 33. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат минимум 0,5 ха допустими площи (заедно или поотделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях, когато:
1. земеделските площи с протеинови култури по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха;
2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
(2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури се определя на хектар отглеждана култура.

Чл. 34. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по схемите по чл. 18, т. 7 – 10.
(2) Заповедите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“.
 

Раздел III
Специални изисквания по схемите за преходна национална помощ

Чл. 35. Прилагат се следните схеми за преходна национална помощ:
1. Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;
2. Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;
3. Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;
4. Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

Чл. 36. (1) Допустими за подпомагане с преходна национална помощ за земеделска земя на хектар са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на постоянно затревените площи (пасища, мери и ливади) и площите:
1. с винени сортове лозя;
2. с тютюн.
(2) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ на хектар имат земеделските стопани, които стопанисват най-малко:
1.0,5 ха трайни насаждения, или
2.1 ха за всички останали земеделски площи.

Чл. 37. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 – 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
(2) Допустими за участие в схемата за преходна национална помощ за тютюн са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност и са запознати, че това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта:
1. са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн, и/или
2. са собственици на селскостопанско животно, животновъден обект с поне едно животно и/или пчелно семейство, регистрирани в СИРЖ на БАБХ, и/или
3. декларират най-малко 0,1 ха земеделска площ.
(3) Преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 – 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд „Тютюн“. Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.
(4) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на ЗПЗП.
(5) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2, когато един или повече от тях продължават да извършват земеделска дейност. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях, който извършва земеделска дейност, да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 38. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в СИРЖ на БАБХ, и продължават да извършват земеделска дейност.
(2) Допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70 % от референтния брой животни.
(3) Помощта по схемата за преходна национална помощ за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в СИРЖ на БАБХ към 28 февруари 2009 г.
(4) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 39. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, имат земеделските стопани, които:
1. отглеждат в стопанствата си:
а) 50 или повече овце-майки, или
б) 50 или повече кози-майки, или
в) 50 или повече овце-майки и/или кози-майки;
2. животните по т. 1 са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г., се идентифицират с ушни марки, както следва: с обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер;
3. животните по т. 1 са въведени в СИРЖ на БАБХ;
4. продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(2) Помощта по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 40. Държавен фонд „Земеделие“ предоставя информация на НАП за извършените плащания на земеделски стопани с източник на финансиране от държавния бюджет.

Чл. 41. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането:
1. на хектар за допустимите за подпомагане хектари;
2. на килограм тютюн по сортови групи;
3. за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 38 и 39.
(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“.

Чл. 42. (1) Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки за площи за биологично земеделие.
(2) Данните по ал. 1 се въвеждат в електронната система в срок до 30 октомври на годината, за която се отнасят.


Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Овца-майка“ е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж, или на възраст най-малко една година.
2. „Коза-майка“ е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж, или на възраст най-малко една година.
3. „Крави по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници“ са крави на възраст над 24 месеца, които в СИРЖ към БАБХ са вписани с предназначение за производство на месо.
4. „Юници по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници“ са женски говеда на възраст над 8 месеца, които още не са се отелвали, които в СИРЖ към БАБХ са вписани с предназначение за производство на месо.
5. „Говеда“ са биците, воловете, кравите, юниците и телетата.
6. „Биволи“ са биволските бици (мъжките биволи), биволиците, малакините и малачетата.
7. „Млечни крави“ са кравите на възраст над 24 месеца, които в СИРЖ към БАБХ са вписани с предназначение за производство на мляко.
8. „Стопанството“ включва всички живот­новъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД.
9. „Удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство“ означава удостоверение за завършен курс от 150 часа в областта на селското стопанство или за завършено обучение от 150 часа по част от професия или получена степен на професионална квалификация по професии и специалности от професионално направление с код 621 „Растениевъдство и животновъдство“ или с код 3451203 „Земеделско стопанство“ или професионално направление с код 640 „Ветеринарна медицина“. Удостоверението за завършен курс от 150 часа в областта на селското стопанство трябва да бъде издадено от висше училище, акредитирано по Закона за висшето образование с актуални акредитации за обучение по минимум едно от професионалните направления „Растениевъдство“, „Растителна защита“, „Животновъдство“, „Ветеринарна медицина“. Удостоверението за завършено обучение от 150 часа по част от професия или получена степен на професионална квалификация трябва да бъде издадено от някоя от институциите по чл. 18, т. 1, 2, 5 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение, които следва да имат право да обучават по специалността, по която е издадено удостоверението, а за центровете за професионално обучение (ЦПО) се изисква и да бъдат вписани в Регистъра на лицензираните ЦПО към Националната агенция за професионално образование и обучение.
10. „Контролиращо лице“ е лице съгласно т. 6, § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.).


Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 38а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Десислава Танева
Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1


Списък на дървесни култури с кратък цикъл на ротация

1. Тополи (Populus ssp.)
• Черна топола (Populus nigra)
• Бяла топола (Populus alba)
• Трепетлика (Populus tremula)
Максимален цикъл на реколтиране – 6 години.
2. Върби (Salix spp.)
• Бяла върба (S. alba)
• Тритичинкова върба (S. triandra)
• Трошлива върба (S. fragilis)
• Ракита (S. purpurea)
• Ива (S. caprea)
Максимален цикъл на реколтиране – 6 години.
3. Черна елша (Alnus glutinosa)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
5. Полски бряст (Ulmus minor)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
6. Леска (Corylus avellana)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
7. Източен чинар (Platanus orientalis)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
8. Черница (Morus spp.)
Максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
 
  
 
Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1
 
Списък на смески с междинни култури
 

 


Приложение № 3 към чл. 13

Списък на азотфиксиращи култури

1. Люцерна (алфалфа) – Medicago sativa
2. Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) – Phaseolus spp.
3. Боб (апсержов боб, вигна) – Vigna spp.
4. Нахут – Cicer spp.
5. Детелина – Trifolium spp.
6. Бакла – Vicia faba
7. Леща – Lens culinaris
8. Лупина – Lupinus spp.
9. Грах – Pisum spp.
10. Фий – Vicia spp. (освен Vicia faba)
11. Еспарзета – Onobrychis spp.
12. Звездан – Lotus corniculatus L
13. Соя – Glycine max
14. Бурчак – Vicia Ervilia
15. Фъстъци – Arachis Hypogaea.
 
 
Приложение № 4 към чл. 14
Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за ЕНП
 

 
 

Приложение № 5 към чл. 29, 30, 31 и 32

Минимални добиви (кг/дка) за определени видове зеленчукови и плодови култури, подлежащи на подпомагане по схеми за директна подкрепа, обвързана с производството