Горанов с отчет за акциза и коментар, че КЗК е виновна за данъчните складове за горивата

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е отговорна. По такъв начин финансовият министър Владислав Горанов коментира горещата тема за акцизните складове, в които по закон всеки вносител на горива следва да държи продукцията си.

 

Още на 3-ти септември говорителят на КЗК Марио Гаврилов припомни за секторния анализ на КЗК на пазара на горивата от 2011 г. Основният извод от него е, че 80% от акцизните складове по онова време са принадлежали на „Лукойл“. Акцизът в страната ни оскъпява много вноса на горива и това е пречка за по-ниски цени, каза Гаврилов. Той поясни, че КЗК е поискала от държавата да реагира – например посредством споразумение за ползване на акцизни складове в Румъния и Гърция или със създаване на държавни акцизни складове.

 

По мнение на Горанов обаче за липсата на конкуренция при акцизните складове вина има КЗК. Той обяви, че е некоректно да се обвинява режимът на данъчните складове за високите цени и че ако КЗК сìta, че достъпът до складовете е картелиран, то e необходимо КЗК да вземе мерки. Горанов даде препоръка на следващия състав на КЗК да насочи усилията си по този въпрос, пише „Дневник“.

 

Финансовият министър допълни, че режимът на данъчните складове би следвало да улеснява конкуренцията, защото дава възможност за внос с отложено плащане на акциз и ДДС.

 

По въпроса със споразумения за ползване на акцизни складове в съседни на нас държави, Горанов коментира, че това няма да разреши проблема с високите цени на горивата. "При внос в страната от чужд данъчен склад търговецът трябва да плати акциз и ДДС и тогава да изпрати горивото в бензиностанцията или, ако не плати ДДС и акциз, да го вкара в български данъчен склад. Не вярвам проблемът да се корени в това, не идентифицирам проблема така, както го поставяте", уточни финансовият министър.

 

Горанов обяви и статистика за събрания акциз. В края на август номинално приходите само от акциз са в размер на 320 млн. лева повече спрямо същия период на 2014 г.. Горанов подчерта, че не само като статистическа информация и реални постъпления в перо "Приходи", към края на месец август са постъпили 21 млрд. и половина лева. „Ако съпоставите измененията в агрегираните макроикономически показатели и ги наложите с номиналния размер на приходите, ще установите, че 70% от ръста на приходите не съответства на измененията в макроикономическите показатели”, изтъкна той.

 

"Има определени рискове, свързани с изпълнението на европейските програми, тъй като в края на 2015 година изтичат последните срокове, по които могат да бъдат извършвани плащания за последния програмен период. Там са неизвестните, за да не мога да ви кажа с висока точност да кажа какъв е крайният резултат за приключването на бюджета", обясни Горанов. По думите му, със сигурност усилията ни за повече приходи в бюджета няма да намаляват. "Оттам нататък основната ни задача трябва да бъде в повишаване ефективността на разходите, тъй като само по себе си събирането на повече приходи е добра новина, но ако се харчат неефективно, крайният резултат за обществото си остава нисък", каза още Горанов.

 

Той направи уточнението, че ще има промени в данъчните закони. "Скоро ще ги анонсираме. Три са основните направления - нови изменения в европейското законодателство; второ, някои претенции на ЕК за несъответствие между нашето законодателство и европейското; трето, допълнителни мерки за подобряване на събираемостта и даване на допълнителни инструментариуми в държавните органи в тази посока. Нова данъчна тежест или изменение спрямо българските граждани не бихме предложили", допълни Владислав Горанов.

източник: expert.bg