Задължения по чл. 52м от Наредба Н-18 при продажба на дигитални услуги чрез посредник, събиращ плащанията

Малка софтуерна компания ЕООД е разработила интернет сайт, чрез който ще извършва продажби на абонамент за достъп до услуга – генериране на видео с изкуствен интелект, използвайки специализирана платформа за разплащания Paddle. com - тя е предназначена основно за софтуерни компании и дигитални продукти. Услугата по абонамент няма кошница и няма физически адрес за доставка на услугата, както и договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите. Включва вградени инструменти за месечни абонаменти, таксуване на база на потребление и управление на откази. Paddle действа като търговец – посредник. Това означава, че те поемат пълната законова отговорност за трансакциите, включително автоматичното начисляване и плащане на ДДС и други данъци върху продажбите в световен мащаб. Достъпът се осъществява онлайн в самия сайт. Плащанията са единствено към Paddle.com. Разработеният сайт електронен магазин ли е по смисъла на § 1,т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.? Разплащанията между eлектронен магазин /при положение че сайта е ел. магазин/, който извършва продажби, за които не е налице задължение за издаване на фискален бон, попада ли в обхвата на лица по чл. 3 и съответно за него налице ли е задължение по чл. 52м, ал. 1 за подаване на информацията, посочена в Приложение 33 на Наредба № Н-18/2006 г.?