Включване на инсталации към стойност на реновирана сграда

Съгласно пар. 3.2. от СС 16 - Дълготрайните материални активи дълготрайните материални активи (ДМА), които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
 
На база представената информация, разходите, които са за елементи, неизменна част от сградата (част от инсталациите - кабели, тръби, които са под замазката на пода и по стените), следва да се капитализират като част от стойността на сградата, а останалите (външни - котли, радиатори, бойлери и др.) могат да се третират като оборудване и да се заведат отделно като оборудване.
 
С цел коректното определяне на себестойността на строителния обект, може да се използва сметка „Разходи за придобиване на ДМА“, с подходящо аналитично отчитане за всеки строителен обект. Тази организация следва да бъде включена в счетоводната политика на предприятието. Добра практика е в документите от изпълнителя за извършените СМР по отделни етапи (напр. чрез количествено-стойностни сметки), да се описват разходите по отделни строителни обекти (активи).