Упражняване на дейност почистване на автомобили като свободна професия

Липсва легално определение на понятието „свободна професия“. В практиката и теорията се приема, че свободната професия е форма на самоосигуряваща се дейност, при която физическо лице предлага професионални услуги за своя сметка, без да е регистрирано като ЕТ или търговско дружество. По подобен начин са изброени примерно в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „лица, упражняващи свободна професия“: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; и други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност; и
- не са регистрирани като еднолични търговци; и
- се самоосигуряват.

Понятието „осъществяват за своя сметка професионална дейност“ обхваща кръг от дейности, извършвани от лица, чийто начин на водене на делата и степента на професионална квалификация, която се изисква, са аналогични на изброените в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ (експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите, съдебни изпълнители и др.), т.е. свободната професия предполага квалификация в определена област, специалист.

В запитването не е посочено, но в случай че дейността по почистване на автомобили е автомивка, съгласно т. 16 от приложение №4 към Закона за местните данъци и такси – това е патентна дейност.

По отношение отчитане на приходите и задължението за въвеждане в експлоатация на касов апарат - чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба Н-18 от 2006 г. Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредбата, лицата, които упражняват дейност като свободна професия, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез фискално устройство. За придобитите доходи е задължително да се издава документ за отчитане на приходите, съгласно чл. 9 от ЗДДФЛ.