Счетоводно изписване на стока при липса на инвентаризация

Отписване на стоково-материалните запаси следва да става, когато правото на собственост върху продадената стока преминава от продавача в полза на купувача. Тоест Вашето предприятие, когато се явява продавач, следва да отпише балансовата стойност на продадената стока в момента, когато прехвърля правото ѝ на собственост в полза на Вашите клиенти. Тъй като моментът, в който Вие закупувате стоката, съвпада с момента на нейната последваща продажба, това означава, че признаването на стоката като актив и нейното изписване следва да стане в един и същи момент. Поради тази причина дружеството не отчита стоково-материални запаси на склад – както в собствени, наети, така и в чужди складови помещения.

Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за счетоводството, инвентаризацията е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Според изискванията на чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. Тоест извършването на инвентаризацията не е самоцел, а има задача да потвърди съществуването на активите, които се представят в изготвяния от предприятието ГФО.

Предвид описания механизъм на покупка и последваща продажба на стоки, където съответната стока се товари директно от склада на Вашия доставчик и потегля към Вашия клиент, Вашето дружество не отчита стоково-материални запаси като наличности към датата, на която изготвя своя ГФО. В подобна хипотеза, след като дружеството не представя в своя баланс като краткотрайни активи – стоки, то тогава в случая не е наличен счетоводен обект, който да подлежи на инвентаризиране. На инвентаризиране ще подлежат тези счетоводни обекти – активи и пасиви, които Вашето предприятие представя в своя ГФО – например вземания, задължения, парични средства и др.п.