Счетоводно и данъчно третиране на разходи за настаняване на работници от трета страна

Във връзка с наемането на работници от трета страна (Виетнам) и задължението на работодателя да осигури настаняване, моля за Вашето експертно становище относно правилното счетоводно и данъчно третиране на разходите, описани по-долу. Дружеството ще наеме апартамент на свое име, като наемът и режийните разходи (електроенергия, вода и др.) ще бъдат изцяло за сметка на фирмата. Жилището ще се използва за настаняване на петима служители – граждани на Виетнам, наети по трудови договори в България. Апартаментът не се предоставя персонално на конкретен служител, а ще се ползва съвместно от групата работници. За жилището ще бъдат закупени битови електроуреди (напр. хладилник, печка, пералня), които ще бъдат собственост на дружеството, ще се използват единствено в този апартамент и ще бъдат иззети след прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно практиката на дружеството, когато жилище се предоставя персонално на конкретен служител, стойността му се включва във възнаграждението като доход от трудово правоотношение. В настоящия случай обаче жилището е общо и не може да се определи индивидуална облага за всеки служител. На основание горното, моля за становище относно правилното счетоводно и данъчно третиране на:
- наема на апартамента;
- режийните разходи;
- разходите за закупуване и ползване на битовите електроуреди.
Следва ли посочените разходи да се третират като социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО или като доход от трудово правоотношение по ЗДДФЛ? Дължим ли е данък върху разходите и възникват ли задължения за осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ? Има ли право на данъчен кредит по ЗДДС за посочените разходи?