Счетоводно и данъчно третиране на парични вноски и разпределение на печалба при консорциум

За да се даде отговор на въпроса дали сумата в размер на 10000 лева, следва да се третира като сделка (операция) между ДЗЗД и съдружника (фирма А) в неперсонифицираното дружество или като парична вноска, от съществено значение е дали нейното предоставяне на ДЗЗД е направена съгласно приетото уставно задължение и съобразно своето дялово участие в ДЗЗД. Доколкото в запитването не цитирате в учредителният договор да е записано, че тази сума в размер на 10000 лева представлява уставно задължение на съдружника – фирма А, то тогава можем да заключим, че същата е предоставена извън договореното съгласно договора за създаване на ДЗЗД. Ето защо тя следва да се третира като временно предоставяне на парични средства (заем), поради което за нея ще важат правилата за сделки между свързани лица /между данъчно задължено лице - ДЗЗД и съдружник в него – фирма А/, което изисква за целите на данъчното облагане тя да бъде реализирана по пазарни нива. Тоест дори за счетоводни цели (съответно от гледна точка на търговско-правната сделка) временното предоставяне на паричните средства да е безвъзмездно, за целите на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО безлихвените заеми[1] се третират като отклонение от данъчното облагане.

ДЗЗД създадено по реда на раздел XV. Дружество от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има право по реда на чл. 361 от ЗЗД ако не е уговорено друго, да разпределя между съдружниците съразмерно с техния дял, формираната от ДЗЗД счетоводна печалба. След като в учредителния договор е записано, че двамата съдружника в ДЗЗД – фирма А и фирма Б участват с дялове от по 50% и след като изрично не е уговорено нещо друго, то тогава реализираната печалба от ДЗЗД ще се разпредели между двамата съдружника фирма А и фирма Б – поравно.

От гледна точка на чл. 2, т. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.), консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите - ДЗЗД, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи, се считат за предприятия за целите на счетоводния закон. Това означава, че създаденото ДЗЗД следва да спазва всички задължения, регламентирани в счетоводния закон, в това число да отразява всички стопански операции и търговско-правни сделки, по които то е страна, в неговите хронологични счетоводни регистри; да издава първични счетоводни документи, адресирани до външни получатели или които засягат само дейността на предприятието; да съставя финансови отчети в съответствие с възприетата счетоводна база – НСС или МСФО; да публикува своите финансови отчети чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 септември на следващата година; да съхранява счетоводната информация в сроковете, предвидени в ЗСч., да се съобрази с изискването за съставител на финансовите отчети, регламентирано в чл. 17 и чл. 18 от ЗСч.; да извършва инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети, да организира независим финансов одит на своя ГФО, когато отговаря на условията за извършване на задължителен такъв от регистриран одитор и т.н. В съответствие с изискванията на чл. 27, т. 1 от ЗСч., всички предприятия, (включително и ДЗЗД) съставят годишни финансови отчети към 31 декември на съответния отчетен период, като законът не прави разграничаване между тези ДЗЗД, които са осъществявали дейност през отчетния период и тези, които не са осъществявали дейност. Поради тази причина следва изрично да обърнем внимание на факта, че всички ДЗЗД – с или без дейност за съответния отчетен период са задължени да изготвят[2] годишни финансови отчети в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

От гледна точка на ЗКПО трябва да се знае, че чл. 2, ал. 2 от материалния данъчен закон приравнява неперсонифицираните дружества – ДЗЗД на юридически лица за целите на корпоративното облагане. Следователно ДЗЗД следва да води самостоятелна счетоводна отчетност, за да може да формира данъчен финансов резултат и респективно да определя задължението си за корпоративен данък, съгласно правилата на ЗКПО. В съответствие с изискванията на чл. 92 от ЗКПО, ДЗЗД има задължението в срок от 1 март до 30 юни на следващата година да подаде в компетентната ТД на НАП годишна данъчна декларация, както и годишен отчет за дейносттa[3]. В случай че през отчетния период ДЗЗД покрива критериите на понятието "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч.[4], то на основание чл. 92, ал. 4 от ЗКПО не подава годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността. Все пак годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч., възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Ето защо въпросното ДЗЗД следва да води счетоводна отчетност с цел формиране на счетоводен финансов резултат в съответствие с НСС (МСФО) и ЗСч., върху който ДЗЗД ще дължи корпоративен данък, определен по правилата на ЗКПО. На разпределение между съдружниците ще подлежи нетната печалба – тоест счетоводната печалба, намалена с размера на дължимия корпоративен данък по смисъла на ЗКПО. За целите на прилагане на ЗКПО, § 1, т. 4, буква „б“ от ДР на ЗКПО определя дивидента и като доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции. Тоест за данъчни цели разпределението на печалбата на ДЗЗД към неговите съдружници – фирма А и фирма Б се третира като дивидент. При положение че същият се разпределя в полза на местни ЮЛ, то върху тази сума не се удържат данъци. Нещо повече – получателите на дивидента – местни ЮЛ (фирма А и фирма Б) на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО ще изключат от облагане с корпоративен данък счетоводно отчетените приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни ЮЛ, каквито са ДЗЗД.