Съответствие на плащанията в брой със законовите изисквания при договори за заем

Въпросът Ви е много съществен и е свързан както с изискванията на ЗМИП, така и с ограничителните разпоредби от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Нека разгледаме различните аспекти на казуса Ви поотделно:

1. Плащания в брой над 10000 лв. – какво казва ЗОПБ

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв.;
2. на стойност под 10000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10000 лв."

Заключение: Раздробяването на едно плащане (примерно 200000 лв.) на 20 части по 9000 лв. по силата на закона се счита за една операция, тъй като плащанията са на едно и също основание (всички са заеми от едно лице към друго) и общата стойност надхвърля 10000 лв., следователно трябва да се извършат само по банков път. Ако основанията са различни (напр. заем, дарение, продажба) няма да попадне директно в ограничението по чл. 3 от ЗОПБ, но може да се третира като заобикаляне на закона, ако прикриват една и съща сделка.

2. Изпиране на пари – свързани рискове по ЗМИП

Подобно раздробяване и изплащане в брой може да бъде индикатор за пране на пари, особено ако:
- няма ясен и легитимен източник на средствата;
- се касае за физически лица без установени доходи;
- се цели избягване на надзор, регулации или отчитане на произхода.

ЗМИП не ограничава пряко плащания в брой, но комбинирано с разпоредбите на ЗОПБ и ППЗМИП, такива транзакции биха подлежали на задълбочена комплексна проверка, особено ако се извършват в рамките на бизнес отношения със задължени субекти (напр. нотариуси, банки, счетоводители и др.).

3. Сделка, извършена в Република Сърбия или Северна Македония с гражданин на трета страна

Ако заемът е предоставен в чужбина, българският ЗОПБ формално не се прилага, тъй като териториалният обхват на закона е ограничен до Република България. В този случай следва да се провери законодателството на държавата, в която ще се извърши плащането.

Но ако средствата се внасят впоследствие в България, например за закупуване на имот, бизнес или лични трансакции, банковите институции в България ще имат основание да поискат доказателства за произхода на средствата.

4. Санкции и нарушения

При установяване на нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, последиците са съществени, тъй като санкциите са обвързани пропорционално със стойността на извършеното плащане, а не са фиксирани суми:
- Ако нарушението е извършено от физическо лице, се налага глоба в размер на 25% от цялата сума на направеното плащане, която е извършена в противоречие със закона (напр. в брой, когато е трябвало да е по банков път);
- В случай че нарушението е извършено от юридическо лице, се прилага имуществена санкция, която е в два пъти по-висок размер – 50% от общата сума на плащането. Това отразява засилената отговорност на стопанските субекти за спазване на финансовата дисциплина.

При повторно нарушение санкциите се удвояват – глобата за физически лица става 50% от стойността на плащането, а имуществената санкция за юридическите лица – 100%, т.е. равна на пълния размер на нарушението.

Така, ако например едно физическо лице наруши закона с плащане в брой от 200000 лв., то подлежи на глоба от 50000 лв.. Ако същото нарушение е извършено от юридическо лица – санкцията е 100000 лв. При повторно нарушение тези стойности ще се удвоят.

Важно е да се отбележи, че за разлика от други административни нарушения, санкциите тук не са „до определен размер“, а се изчисляват като процент от цялото плащане, което прави финансовият риск особено сериозен.
 
Изводи и препоръки: